Георги Ганев е икономист, програмен директор на Центъра за либерални стратегии и асистент. От 2003 е асистент в Стопански факултет на Софийския университет. От 2003 е и член на УС на Българската макроикономическа асоциация, като в периода 2005-2009 г. е и негов председател. През 2021 на два пъти е избран за народен представител от „Демократична България“, като в 45-ото НС е председател, а в 46-ото НС – заместник-председател на Комисия по бюджет и финанси. Доктор е по икономика от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, САЩ.
– Г-н Ганев, през последните четири години няма стабилно управление и правителство, което със своя програма да очертае някакъв четиригодишен хоризонт. Това нещо отразява ли се върху икономиката и растежа?
– Може би никога не е имало правителство в България, може би с изключение на това на Иван Костов, което наистина да е представило някакъв реален план какво има намерение да прави.
Българските правителства действат или когато имат ясна задача от рода на това да станем членове на Европейския съюз, какъвто беше случаят с първото правителство на Симеон Сакскобургготски, или просто го карат – ден да мине, друг да дойде. Тоест, наместват се спрямо ситуацията и ако някой разчита на послания от правителството в България, за да си прави плановете в по-далечна перспектива, не мисля, че у нас е останал подобен бизнесмен, предприемач, банкер и т.н.
Що се отнася до отношенията между държавната власт и нейната структурираност и предвидимост, и бизнеса, казано обобщаващо, винаги се говори, че държавата може да предложи някаква стабилност, перспектива и т.н.
Само че ще цитирам един мой професор по икономика, който казваше, че държавата е нещо, което може да прави добро, но може да прави и зло. И когато е голяма и силна, и ясна, и стабилна, тя може да прави голямо, силно, ясно и стабилно добро, но може също така да прави голямо, силно, ясно и стабилно зло. А когато е малка и слаба, неорганизирана и неясна и не знае какво да прави със себе си – и от двете неща по малко.
Затова съм по-склонен да смятам, че ролята на българската държава в икономиката, почти от самото влизане в ЕС насам, с изключение на поддържането на фискалната стабилност, е била по-скоро отрицателна. Поради което, колкото е по-малка, слаба, дезорганизирана, толкова по-малко е това отрицание.
Затова бизнесът, според мен, от това което наблюдавам през последните години, хич не му е толкова много ужасно зле.
– Коригираните данни на Националния статистически институт показват, че има растеж в икономиката. Говори се обаче, че инвеститорите все повече ни заобикалят…
– Говори се, но аз не съм видял факти, които да подкрепят това твърдение. Напротив, по-скоро от моите наблюдения, които са от моето обкръжение – може да има изкривявания от това, но съм чул за имащи намерения да инвестират в България.
“Оскар Ел” смята да изгражда нови мощности в Божурище; германски компании оглеждат България; японската компания Tri Wall планира завод за над 60 млн. лв. у нас. Мога да продължавам… Шведският завод за лагери се разраства с инвестиции за над 14 млн., 300 млн. ще стигне инвестицията на ZS Europe у нас, Карфур се завръща, след като бяха напуснали…
Най-важни са тези, които са в България и виждат перспективи за увеличаване на бизнеса си и го правят чрез съответните инвестиции. Там няма големи новини, там няма рязане на лентички, защото това е текущ бизнес, който се разширява. Както, между другото, и всяка българска компания, която вижда перспективи и го прави.
Ако има нещо, за което съм съгласен, ако говорим за това дали сме привлекателни още повече за правене на бизнес – това няма да спра да го повтарям и това е мястото, където българската държава е била вредна, нищо не е направила, за да го оправи и продължава да вреди – това е липсата на върховенство на правото в България.
Там нещата по-скоро се влошават, отколкото да се подобряват. А за всеки бизнес това, много повече отколкото дали държавата има четиригодишен план, да знае, че договорите се спазват, че правата на собственост се защитават и че има сигурност, че една сделка ще бъде изпълнявана така, както е сключена и ако не – ще има насреща съд, който предвидимо и в достатъчно бързи срокове ще нареди това изпълнение, това го няма. Това българската държава не го предоставя на своите граждани – било то домакинства или фирми. Както се казва – абдикирала е от тази си задача.
– С други думи, ако все пак има някаква роля на държавата върху икономическата среда в страната, то това е свързано с правенето или неправенето на реформи в правосъдната система…
– Това е заключението от мои анализи, които от много години насам правя. Аз съм сравнявал през годините българската динамика, сравнявал съм България с нейни съседи. Примерно, един от отговорите на въпроса: „Защо Сърбия, която е извън ЕС, изглежда се развива не толкова зле спрямо България?“, е, че там има закон.
Тези бизнеси, които ние искаме да привлечем, харесват среда, в която се работи по правила, а не по познанства. Когато дойдат тези бизнеси и видят, че у нас се работи с познанства, казват: Не, благодаря, ние нямаме интерес. Тях не ги интересува колко са данъците, колко са осигуровките, защото за тях точка първа им е другата. Ако тя е гарантирана, тогава вече ще започнат да гледат какви са данъците, каква инфраструктурата, има ли магистрали и т.н.
Споменете, който искате проблем в България, който ви боде очите, той няма да бъде решен, докато няма върховенство на правото.
– Този растеж, който отчита статистиката, въпреки всичко това, за което говорим, как тогава можем да го обясним?
– Ще ви разкажа истории, защото нямам статистически данни. Една от историите е следната: бизнеси извън София започват да разширяват дейността си, да наемат нови хора, създават нови производствени капацитети – това е растежът. Купуват си възможно най-доброто оборудване, защото за първи път е имало възможност за държавна помощ, без този процес да бъде корумпиран. Кога не е корумпиран този процес – когато държавата е слаба, защото силната държава може да краде страшно много.
Когато има огромно политическо противопоставяне, никой не може да краде, защото другите веднага ще го шляпат през ръцете. А когато имаш едно яко, монолитно, здраво мнозинство, предвидимо за четири години напред, и то краде, няма кой да го спре.
Ето ви малка полза от политическите дрязги у нас.
– През последните дни доста дискутирана отново е темата за минималната работна заплата – бизнесът винаги е против увеличението, синдикатите винаги ще смятат, че тази заплата е ниска. Формулата, по която се определя тази заплата, оказва ли положителен ефект?
– Не мога да кажа дали има положителен ефект, но към момента не се вижда и някакъв голям отрицателен.
Около минималната работна заплата има няколко неща. Първо, дали изобщо трябва да има такова нещо МРЗ? Това е един много сериозен спор. В моите очи не е напълно ясно, че присъствието на тази институция – МРЗ, непременно е полезна за обществото, дори за общество като българското. Но в момента всички живеят така – в ЕС живеят така, в САЩ живеят така – там не е минимална заплата, а минимално почасово заплащане, и непрекъснато се спори по тези теми колко трябва да е минималното заплащане.
Има и нов регламент в ЕС, който трябва да се въвежда от страните членки през следващите години, който има по-различен подход от досегашния.
Другият голям проблем е как да се определя тази заплата. И идеята с формулата е, за да се определя независимо от текущите мераци, на когото и да било. Просто има данни, те постъпват, измерват се и по формулата се определя колко ще е МРЗ.
Другият вариант е да се караме в Националния съвет за тристранно сътрудничество всяка година.
Но формулата има един голям недостатък и той е, че изчислението се прави на основата на средната работна заплата за един предходен период. Много по-коректно би било да се изчислява чрез т.нар. медианна заплата, тоест не всички заплати разделени на броя хора, които ги получават, а всички заплати, подредени от ниската към най-високата и тази, която е точно по средата, тя да бъде основната за формулата. Защото тя не зависи от самата МРЗ.
Въпросът е обаче, че НСИ няма все още разработен инструментариум да мери тази средищна работна заплата.
Практически, това което се случва, е, че МРЗ се фиксира и поне няколко месеца не се променя. Междувременно средните заплати в България растат, а МРЗ не, което означава, че съотношението МРЗ към средна работна заплата през годината спада. В момента това съотношение също не е по-високо от нормалното за това време на годината. И като МРЗ се увеличи на 1077 лв., като гледам колко ще бъде средната заплата през януари, пак няма да е ненормално високо, спрямо това, което сме имали.
А в много години през януари сме имали много по-висока минимална спрямо средна заплата, отколкото очаквам да имаме през 2025 г.
Бизнесът е бил шокиран с много по-големи минимални работни заплати в миналото.
– Това обаче има ли отношение върху качеството на живот на българина?
Не, МРЗ има отношение само към преразпределението, а не към количеството доходи, което се създава, доколкото тя облагодетелства тези, които биха получавали по-ниска от тази заплата, ако го нямаше това ограничение.
Но с новата заплата все пак остават на работа и получават повече и тези, които при по-ниска минимална работна заплата щяха да успеят да бъдат наети, а сега просто са безработни. Това е вътрешно преразпределение. Но не мисля, че към общото благосъстояние на българите това има някакво отношение.
– Изглежда, че до края на годината ще постигнем и последния критерий за членство – инфлацията. Реалистично ли е това и каква е прогнозата ви за членството ни?
– Към момента амбициозната прогноза, тя става все по-малко вероятна, но не е невъзможна според мен, ако например с данните за октомври, които ще излязат в средата на ноември, се окаже, че изпълняваме критериите, веднага да се поиска конвергентен доклад от ЕЦБ и от ЕК.
Докладът на Еврокомисията е особено важен, защото тя захранва решенията на Европейския съвет на високо ниво, а не ЕЦБ, и ако той каже, че изпълняваме всички критерии, тогава е възможно Европейския съвет на високо равнище през декември да реши за България. Тогава е възможно датата да бъде юли 2025 година. Това продължава да е все още възможен, но хич не много вероятен сценарий.
Много по-вероятен сценарий е България с данните за ноември или тези за декември да е вече в критерия. Тогава пак се иска незабавно извънреден доклад и ако изпълняваме критериите според докладите, тогава Европейският съвет през юни месец ще вземе решение, което ни праща на датата 1 януари 2026 г.
