Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии в София. От 2003 той е асистент в Стопански факултет на Софийския Университет. От 2003 е и член на УС на Българската Макроикономическа Асоциация, като в периода 2005 до 2009 е и негов председател.
Има множество научни публикации в областта на икономиката и финансите, както и за обвързаността между корупционната среда и пазара на труда.
Господин Ганев, оформя се известен консенсус между политическите партии и синдикатите за данъчна реформа. Като основание за тази реформа се дават европейските практики. Узряло ли е времето за данък добавена стойност да стане от 20 на 15%?
Това не е единственото, което се предлага. Ако говорим за всяко предложение само по себе си, някои ще бъдат напълно в хармония с начина, по който аз виждам нещата, но някои няма да бъдат. Но нека да започнем с две структурни забележки. Първата е, че Европа не е добър пример за данъчни системи, защото има проблем с рисковете. Европа като цяло. България е една от малкото страни със сравнително здрав и разумен фиск. Аз не бих давал Европа и ЕС за пример за добри данъчни системи. Така че, това, че в Европа нещо се прави, не го прави добро. В случая специално говорим за системи, в които Европа се справя много зле, поради което има тези хронични дефицити и тези огромни публични дългове. Не съществува наблюдател, който да не ги признава за сериозен проблем. И така да се въвеждат процедури по макроикономически дисбаланси и макроикономически свръх дефицити, и процедури за свръхзадлъжнялост, и какво да се прави с тези проблеми. Европа не е добър пример за следване, когато става дума за данъчни системи.
Второ – за разлика от Европа, българската данъчна система, от близо 25 години е построена по начин, след редица реформи, които не бяха лесни, по който всеки може да има забележки, но генерира необходимите на държавата приходи, за да функционира тя, без дефицити. Поради това, особено в условията на огромна политическа криза и огромна икономическа криза, аз не бих съветвал точно в тази система в момента да се бърника. Може да се говори, разбира се, за далечно бъдещо време, дали някои неща не биха могли да се променят, но в далечно бъдеще. В този момент не бих препоръчал на никого да бърника в данъчната система, защото ако се окаже, че това, което се пипа не е много удачно, тогава какво правим в условията на огромна политическа криза и огромна икономическа криза?
Смятам, че българската данъчна система е значително по-добра от огромната част от данъчните системи в Европа, така че сравненията с Европа са невалидни и неприемливи. Понеже тя работи в момент на криза, не бих я пипал. Това са структурните забележки.
А иначе по конкретните предложения, намаляването на ДДС-то от 20 на 15% ми се струва желателно, но отново, в условията на криза, аз лично бих подходил по-предпазливо, бих намалил с по-малко проценти и бих гледал какво се случва. Тоест, малко по-постепенен подход, например от 20 на 18, разбира се, имайки предвид, че евентуално, при добро развитие на нещата, можем да слезем на 15. Но да минем към другите предложения, които са за увеличаване на данъци – данък печалба и данък доход.
Интересно е, че предложението за увеличение на данък доход идва от синдикатите – те би трябвало да се опитват да намаляват облагането върху трудещите се, защото данък доход облага предимно труда на хората.
България не е силно капитализирана държава, капиталовите доходи не са големи, основните доходи, които имат българските домакинства, са от труд. Данък доход облага техният труд. Тоест, обемът от това, което те са създали като стойност и те не могат да разполагат с него, съответно да задоволяват своите нужди.
Странно е, че това предложение идва от синдикатите. Интересно е идеологически как те биха оправдали желанието си да се облага трудът с повече, отколкото в момента.
Що се отнася до данък печалба – не виждам никакви причини да се очаква, че от подобно облагане ще дойде нещо добро. Първо, не ясно дали изобщо ще има увеличаване на приходите по линията на този данък, когато се увеличи ставката, защото тогава бизнесите ще реагират – те няма да стоят и да гледат какво им се случва. Най-малкото, България ще стане по-малко конкурентноспособна и по-малко привлекателна за инвеститорите. Тя в момента не е особено привлекателна, но по други линии и фактът, че данъкът е нисък е едно от малкото неща, което все още задържа някакви бизнеси в България. Те ще си вземат шапката и ще си отидат – говоря и за чужди, и за български бизнеси, които вече знаят, че могат да произвеждат в Румъния или в Гърция, където, да, данъкът е по-висок, но и държавата не е тази държава, и правилата не са тези правила, и спазването на договорите не е спазването на договорите в България. И корупцията, разбира се, е различна. Така, че това, че ще се увеличи данък печалба означава единствено лоши новини, особено в краткосрочен план, особено в първата година, която е и година на огромна политическа и икономическа криза, в която бизнесите ще си преразгледат всички инвестиционни планове, които са правили. Не виждам причина това да се прави в момента. Също така, разбира се, за нито един от тези данъци, за нито едно от тези предложения, не съм видял първо методология, второ – резултат от изчисления какви биха били резултатите в комплекс от измерения. Например, как ще се отрази на бюджета, но и как ще се отрази на създаването на стойност, как ще се отрази на бизнес средата, как ще се отрази и социално – на подоходното облагане, на безработицата и т.н. Просто ми се струва, че става въпрос за говорене.
Но преди 13 години, когато бе намален данък печалба на 10%, приходите в бюджета рязко се увеличиха. Има ли вероятно сега, ако се вдигне данъкът, приходите да намалеят?
Да, такъв ефект със сигурност може да се очаква. Както казах, фирмите няма просто да стоят и все едно нищо не е станало и да започнат да плащат по-високия данък. Те ще пренастроят своето поведение, своите стратегии, своите тактики, въз основа на новата ставка. Ако някои очаква, че нищо подобно няма да се случи, според мен разсъждава по един неразумен начин. Житейски погледнато.
Преди 13 години, когато падна на 10% данък печалба, това не беше единственото нещо, което се промени. Тогава беше най-бумтящата конюнктура. Имаше огромен приток на капитал в България, това важи и за 2007-2008г. И съответно данъчната основа на данък печалба много се увеличи, тоест, не толкова че започна да се декларира много повече печалба, разбира се, и това го имаше, но не знаем кое колко е. Не знаем стимулът да се декларират нормално печалбите заради намалената ставка, сравнен с огромния приток на капитали и изключителният бум в стопанска активност, инвестиции и т.н., кое колко е допринесло за факта, че в самата година, в която влезе този данък, наистина приходите бяха значително по-високи.
Но е сигурно, че догодина, в условията на много сериозна неизвестност, криза, както виждаме всички социологии предполагат, че следващият парламент ще е толкова завързан, дори нормално да се стигне до избори за него, че изобщо не се знае ще успее ли да се формира правителство. Тоест, политическата неизвестност ще е много сериозна поне до средата на годината, икономическата, разбира се, също е много сериозна. Ако сега се вкара още един шум, заплаха за бизнеса, че ще им се увеличи и данъчната ставка, това означава, че бизнесите могат да реагират драстично на всичко това, като например, прекратят всякакви свои инвестиционни планове, колкото и плахи да са те. Ще започнат да освобождават работна ръка с очакването, че няма да могат да смогнат, за всеки случай и т.н. Не съм видял никакви мисления за подобни евентуални ефекти на добавянето на това съобщение към всички останали проблемни аспекти на средата, в която се намираме в момента.
Иначе отново има смисъл да се говори структурно дали данъчната система в България не трябва да се пипне. Аз лично смятам, че тя работи добре и трябва да се пипне изключително внимателно, но и аз имам неща, които бих пипнал. А именно социалното осигуряване, защото това е най-тежкият данък върху труда, който има в България. Това е директно облагане на труда с много висока ставка, само пенсионното е близо 20%, към него се добавя и здравното и като се добавят и тези 5% данък върху доходите изцяло се получава най-високата ставка. Трудът е най-обложеното нещо в България, с най-висока ставка и аз лично бих разсъждавал в посока, че ако ще се намалява изобщо данъчното бреме, да се намалява именно това облагане на труда, защото предполагаемо, като се облага по-малко и предлагането на труда ще реагира, съответно може би дори и търсенето, т.е предлагането на работни места и може да се подобри ситуацията в пазара на труда, дори да се активират групи хора, които в момента не са активни изобщо.
Но това са предположения, не съм видял никакви убедителни изследвания какви биха били очакваните резултати. За това моята препоръка е да се разсъждава, но много внимателно и след като се проучат много по-академично всички тези въпроси, отколкото това става в момента.
Отвъд благородната идея най-бедните да бъдат освободени от данък, няма ли веднага да започне спекула и десетки хиляди заплати около 1 000 лева изведнъж да се окажат минимални. И така вместо да помогнем на бедните, да ощетим тежко държавния бюджет, чрез който пък идват пари за пенсии и т.н?
Това също трябва да се изчисли. Въвеждането на необлагаем минимум е също една идея, която си заслужава да се обмисли. Аз, примерно, съм привърженик на съществуването на необлагаем минимум, като именно начин да се оставят едни пари в хората, без те да минават през държавния апарат и да се връщат през някакви сложни схеми на преразпределение, където всъщност отиват за заплати на висока, средна класа държавни чиновници – тоест, сравнително заможни за България хора. Много малка част от тези пари отиват при бедните. Това е добре проучено, че всички тези социални програми са зле прицелени, с ниска ефективност и самите истински бедни получават много малка част от парите, които отиват, за да се поддържат тези програми. В този смисъл, парите незабавно биха останали при бедните, но знаем, че ако се въведе необлагаем минимум и най-богатите няма да ги плащат.
Ако се въведе необлагаем минимум знаем, че и най-богатите няма да плащат. В смисъл, ако се въведе необлагаем минимум да речем 500 или 1000 лева на месец и най-богатият човек ще плаща само върху горницата на тези 1000 лева. Това също е въпрос, който трябва да се обмисли. Едно време преди въвеждането на пропорционалната ставка от 10% за всички доходи имаше необлагаем минимум и след това имаше някакво жалко подобие на прогресивна скала отгоре върху това. И между другото тогава едно от условията на тогавашния финансов министър Пламен Орешарски, за да приеме той въвеждането на пропорционалния 10-процентен данък, беше да се премахне необлагаемия минимум. Аз така и не можах да разбера, опасението за приходите в бюджета го разбирам естествено, но от гледна точка на икономическата теория за общото благосъстояние на хората не ми стана ясно защо трябваше да се премахва необлагаемият минимум. В този смисъл това е една идея, която си струва да се обсъди.Това наистина би представлявало намаление на данъчното облагане за всички и то на трудовото данъчно облагане, доколкото доходите, както казахме в България, основно се генерират от труд. Ето една идея, която трябва да се помисли, както и намаляването на ДДС.
Всички тези данъчни изменения изглеждат революционни. Сега ли е моментът да се въвеждат и имат това правителство и този парламент достатъчно обществено доверие и експертен капацитет да направят такава данъчна реформа или това би трябвало да се отложи за следващия парламент?
Определено не е сега моментът, защото политическите страсти са разгорещени и няма как този дебат да не бъде отвлечен в посока „да взема три гласа повече на изборите”. В момента ситуацията е такава, че е невъзможно това да не се случи. Непременно политиката ще изврати дебата.
Възможно ли е при следващия парламент да се проведе такава реформа?
Би могъл. Българският парламент има право да провежда такава реформа. Това, което е моята сериозна надежда е парламентът да прави това, въз основа на по-безстрастна и по-академична логика, и експертиза, каквато в парламента се очаква да има, защото към парламента в България има Фискален съвет.
Аз не знам дали този Фискален съвет е бил консултиран с всички тези предложения. Те със сигурност не могат да не им обърнат внимание. Но аз лично много бих разчитал на експертизата на един подобен орган, за да се преценят по-хладнокръвно и малко по-академично всички подобни предложения.
Смятате ли, че ако се намали ДДС-то, ще бъдат намалени и цените за крайните потребители?
Няма да се усети намаление в цените. Всеки може да види за себе си колко са му паднали цените в ресторантите… Там беше свалена ставката от 20 на 9 процента, даже не с 5 процентни пункта, а с 11 и всеки може да види с колко са намалени цените в ресторантите и да си направи извода с колко биха паднали общо цените, ако цялостната ставка слезе от 20 на 15%, което отново казвам – в сегашната ситуация звучи като сериозна промяна. Аз лично бих подходил, при тези бюджетни излишъци, които се харчат ударно и по много непрозрачен начин към края на годината, сега вече навлязохме в този цикъл (малко по-рано от обикновено заради ситуацията), та аз лично бих препоръчал като има такива дефицити, да престане да ги има, като се намали тази и ставка. Аз бих погледнал към осигурителните ставки, защото те са най-тежкото облагане, върху много по-тясна база, отколкото е цялото потребление. Но, ако се държи да се намали ДДС-то, бих го намалил с малко, за да видим какво става.
