Става все по-актуален въпросът за новия служебен премиер, който ще се нагърби с организацията и провеждането на изборите и това, кой ще бъде вътрешният министър – дали подкрепяният от ГРБ и ДПС Калин Стоянов, или друг.
Очевидно е, че интригата около председателя на парламента, който е потенциален кандидат за поста на служебен премиер, върви с пълна сила. Стана ясно, че снощи е имало събиране на политически лидери, на което вероятно е обсъждана смяната на Рая Назарян, така че президентът Румен Радев да може да посочи друг кандидат за премиер, достатъчно отдалечен от ГЕРБ и ДПС.
Вероятно е имало и остра реакция от страна на ДПС и на ГЕРБ, което доведе до влизане на Слави Трифонов в оправдателен режим.
След произнасянето на Конституционния съд по промените в Конституцията беше орязана т.нар. „съдебна реформа“, но останаха промените, които се отнасят до правомощията на президента.
По-конкретно съдът счете, че текстовете, касаещи назначаването на служебно правителство са конституционносъобразни. По този начин конституционните съдии оставиха „домовата книга“, от която президентът може да избира министър-председател.
Какви са възможностите за премиер?
Текстовете на Конституцията предвиждат за поста президентът да си избере кандидат измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Кои от тях обаче са налични? През седмицата председателят на групата на ДПС в парламента Делян Пеевски спретна интригата за това, че президентът Румен Радев иска да свали от поста ѝ председателката на парламента Рая Назарян, така че на нейно място да бъде избран нов председател на парламента, а оттам и удобен на президента кандидат за премиер.
Самата Назарян обяви пред журналисти, че няма намерение да поема поста на служебен премиер.
От останалите кандидати за поста – подуправителят на БНБ Андрей Гяуров, който беше излъчен за поста от ПП-ДБ, беше отстранен от поста, след като антикорупционната комисия се задейства по сигнал от миналата година.
Така на практика от БНБ потенциални кандидати остават управителят Димитър Радев и подуправителят Петър Чобанов. Първият е кандидатура на ГЕРБ, а вторият – на ДПС. Така или иначе двамата вероятно ще откажат да заемат премиерския пост. Димитър Радев вече го направи.
Като потенциални кандидати остават заместниците на Сметната палата и омбудсмана и зам.-омбудсмана. Само че има проблем – зам.-председателите на Сметната палата са с изтекъл мандат, а омбудсман и зам.-омбудсман няма.
Така че единственият вероятен избор за поста остава Димитър Главчев. Преди време той заяви, че е станал премиер, тъй като „няма кой“. Вероятно и сега ще стане същото.
Каква е причината ДПС и ГЕРБ да бързат за нови предсрочни избори?
Единствената причина може да бъде, ако парламентът предприеме стъпки за избор на зам.-председатели на Сметната палата, за което се изисква обикновено мнозинство. Това означава, че всички останали освен ГЕРБ и ДПС в парламента могат да „предложат“ на президента различна кандидатура от тази на Димитър Главчев.
Това е и вероятната причина Делян Пеевски да е изнервен през последните дни като атакува президентската институция.
Амбицията и на Борисов, и на Пеевски е изборите да бъдат проведени под шапката на правителство с премиер Главчев и вътрешен министър Калин Стоянов. Ако бъде позволено на президента да посочи различен от Главчев премиер, това хипотетично би означавало Румен Радев да има влияние и за назначаването на различен от Калин Стоянов вътрешен министър.
Дали такава възможност ще бъде сложена на масата на разговорите за правителство с третия мандат, засега не е ясно. През седмицата Христо Иванов, който напусна парламента след провала на последните парламентарни избори, заяви, че трябва да се търси възможност за сътрудничество с ДПС на Доган, за да бъде отстранен Пеевски.
Ето, че възможността „рокадите“ да станат, е налице. Въпросът е дали такива разговори се водят и дали това изнервя Пеевски?
