Националният археологически институт с музей, който е част от Българската академия на науките (НАИМ при БАН), представи ръкописа на Петър Богдан – „За древността на бащината земя и за българските дела“, който е „възкръснал“. Събитието се проведе тази вечер в Регионалния исторически музей в Пловдив.
По време на събитието бяха показани две постерни изложби. Първата, със заглавие „За древността на бащината земя и за българските дела“, е посветена на историята на ръкописа на Петър Богдан. Изложбата е подготвена от доц. д-р Цветан Василев от катедра „Класическа филология“ на Софийския университет (СУ). Втората изложба, наречена „Католиците в България XVII -XX в.“, акцентира на приноса на католическата общност за съхраняване на духа на свобода и национална идентичност в България, както и за възстановяването на българската държавност, с автори доц. д-р Радослав Спасов и д-р Бояна Минчева от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ).
„За мен е удоволствие да ви приветствам в тази важна зала за Пловдив – зала „Съединение“. Причината за нашата среща е изключително интересна. Пловдивската общественост ще види преписа на историята на Петър Богдан. История, за която досега само бяхме чували, но през 2017 г. се оказа реална“, сподели Стоян Иванов, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив.
Той подчерта, че благодарение на усилията на присъстващите и на доц. д-р Цветан Василев, който успя да преведе ръкописа миналата година, той може да бъде споделен с българските домове, които искат да се запознаят с него.
„Личността на Петър Богдан предизвиква много разговори. Много е написано за дейността на католиците в България през XVII век. Важно е, че той, заедно с Петър Парчевич, са първите, които представят пред европейските монарси идеята за освобождение на страната. Неговите известни мисии и написаната през 1667-68 година „История на България“ предоставят на българите написана история век преди „История славянобългарска“, добави Стоян Иванов.
„Надяваме се, че тази изложба ще достигне до обикновените хора. Впечатленията ни от Раковски, Калояново и Хисаря бяха искрени и положителни, тъй като видяхме емоционалните реакции на хората, които с радост усвояват нова информация“, коментира доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ-БАН.
Той допълни, че Пловдив и регионът винаги са били символ на толерантност и културно разнообразие. Пловдив е културната столица на България, а не София, така че изложбата през май е на точното място.
„От името на директора на НБКМ – доц. д-р Калина Иванова, искам да поздравя за добродушната помощ при организирането на тези две постерни изложби, свързани с представянето на сертифицираното копие на ръкописа на Петър Богдан, реализирани под патронажа на президента на Република България“, каза д-р Ваня Аврамова, заместник-директор на НБКМ. „Днес отново отбелязваме приноса на католическата общност за съхранение на духа на свобода и национално самосъзнание в българските земи и за възстановяването на българската държава“, добави тя.
„Работих по този текст три години и винаги ще благодаря на президентската институция за усилията да осигури репродукция с такова качество. Като човек, държал както оригинала, така и копието на този ръкопис, мога да кажа, че неподготвеното око не може да види разликите. Историята на Петър Богдан е уникален исторически разказ, който отразява християнското минало на България, средновековното християнство и приемането на християнството в страната. Освен това предлага ценни сведения от времето на Петър Богдан“, сподели доц. д-р Цветан Василев от СУ, преводач на ръкописа.
Той добави, че Петър Богдан с ентусиазъм говори за своя духовен учител Петър Солинат и неговата мисионерска работа в Северна България. „За съжаление, не споменава достатъчно за собствената си мисионерска дейност в Пловдския регион. Но чрез този текст успяваме да опознаем духовния му принос. Това е един от най-ценните аспекти на наследството на Петър Богдан – ние виждаме човека, духовника и архиепископа, който с любяща отдаденост се обръща не само към съвременниците си, но и към бъдещите поколения. Основното му послание е, че истинската свобода идва от Христос и че на Земята не можем да бъдем наистина свободни, освен ако не открием светлината на Духа“, заключи Василев.
Той подчерта, че е открил именно това послание – за вярата и освобождението от оковите, за да се свържем с Христовия дух, и пожела на всички присъстващи да бъдат докоснати от духа на Петър Богдан чрез тази репродукция.
„Надявам се Петър Богдан да стане все по-известен в учебниците по история и в българското общество, защото сме задължени на този самоотвержен дух, не само на Петър Богдан, но и на всички личности, които ще опознаете благодарение на тази изложба“, добави доц. д-р Василев.
Доц. Пламен Славов, съветник по култура на президента на Република България, прочете поздравителен адрес от името на Румен Радев.
Петър Богдан е първият български католически архиепископ. Неговият ръкопис е първият исторически трактат, посветен на България, написан в периода на нашето Предвъзраждане. Той разглежда християнската история и настоящето в България с поглед към бъдещето – един от най-ценните български писмени паметници. Единственият известен до момента екземпляр беше намерен от проф. д-р Лилия Илиева през 2017 г. и делото датира от колекцията на маркиз Кампори, съхранявана в Biblioteca Estense Universitaria в Модена от 1887 г. до днешния ден.На 10 май 2024 г. българската държава, представлявана от НАИМ при БАН, ще приеме сертифицирана репродукция на ръкописа като дарение.
