Стремежът на сръбския президент Александър Вучич да стане любимият балкански лидер на Брюксел се обърна срещу него.
Вучич успя да сключи сделка за снабдяване на Европейския съюз с литий, от който Блока спешно се нуждае, за да задвижва електрическите превозни средства в бъдеще. Но това предизвика масови протести срещу огромния минен проект, благословен както от Брюксел, така и от Берлин. Уплашен, Вучич обвини десетките хиляди протестиращи в заговор за свалянето му от власт.
„Това е част от хибриден подход за провеждане на „цветна“ революция“, каза Вучич пред репортери и заяви, че е получил предупреждения от Русия, историческият покровител на балканската нация, за възможен държавен преврат.
Това само по себе си е парадокс: Обръщайки се към Запада, за да даде възможност за преход към зелено бъдеще, Вучич осъди 7-милионното население на Сърбия на бъдеща икономическа експлоатация и замърсяване на околната среда.
„Ние се превръщаме в колония на всички велики сили“, каза Небойша Петкович, лидер на протеста от Горне Неделице, селце в северозападна Сърбия, сгушено до основната площадка на планираната мина.
В продължение на почти две десетилетия Петкович и неговите съседи наблюдават как геолози и изследователи се стичат по бреговете на река Ядар. Там те откриват богати находища на „бяло злато“, което според някои оценки може да достави до 90% от лития, от който Европа се нуждае, за да задвижи прехода към транспорт без емисии.
Неуспешно начало…
Англо-австралийският минен гигант Rio Tinto беше сред първите търсачи на литий в Сърбия, който получи разрешение за разработване на находището Ядар още през 2017 г., само, за да му бъде отнето след предишна вълна от протести преди две години.
Въпреки опасенията относно неговите демократични качества, ЕС разчиташе на проекта и правеше всичко възможно той да се реализира.
Ядар притежава едни от най-големите запаси на литий в Европа. Министерството на минното дело и енергетиката изчислява, че мината, която се очаква да отвори врати през 2028 г., ще произведе 58 000 метрични тона до 2030 г. Това количество е достатъчно за поставяне на батерии в над 1,1 милиона електрически превозни средства. Rio Tinto е отделила 2,23 милиарда евро за изпълнение на проекта.
Ентусиазмът на ЕС обаче, не се споделя от хората в Сърбия, според които това, че ЕС разчита на Вучич, само е насърчило неговите автократични тенденции. Според анализатори, общественото доверие в ЕС е спаднало, тъй като обещанията на лидерите на блока за насърчаване на демократичните ценности в дългогодишния кръг от кандидати за членство стават все по-кухи.
„ЕС е лицемерен, защото подкрепя диктатор в Сърбия, който блокира съдебната система, медиите и всичко останало. Но това е приемливо за тях, защото той ще достави лития, от който толкова много се нуждаят“, каза Петкович пред „Политико“.
Като от наръчник на Кремъл
През юли Вучич пищно приветства германския канцлер Олаф Шолц и ръководителя на Зелената сделка на ЕС Марош Шефчович, за да подпишат споразумение, формализиращо подкрепата на ЕС за мината, както и няколко меморандума, подписани с големи автомобилни производители като „Мерцедс – Бенц“ и „Стелантис“.
Само два месеца по-рано беше организирано още по-зрелищно посрещане на китайския президент Си Дзинпин. Стотици сърби се бяха събрали да го поздравят, развявайки китайски знамена и пеейки възхвали за „желязното приятелство“ между двете държави, по време на първото пътуване на Си в Европа след пандемията.
И двете събития олицетворяват подхода на Вучич към външната политика, която се свежда до това да приветства всички желаещи да инвестират (като притежавания от Китай меден завод Zijin Copper в Бор или Русия, притежаваща над 50% от петролните и газови интереси на Сърбия), стига да не се месят във вътрешните работи на страната.
Според Александър Джокич, експерт по отношенията между Сърбия и Русия, Москва е щастлива да подкрепи претенциите на Вучич за преврат, независимо каква сделка ще сключи със Запада, включително, да му позволи да използва любимия й етикет „цветна революция“, за да делегитимира протестите срещу Ядарския проект.
Ако Русия твърди, че в Сърбия е в ход цветна революция, Вучич „може да се позиционира като смел или почти митичен борец срещу злия Запад“, обясни Джокич. „Ако протестите се случват в Русия, Молдова или Грузия, това не може да се дължи на факта, че хората органично не харесват политиката на своето правителство. Тя задължително трябва да бъде подкрепена и дори финансирана от Запада.“
Това е ирония, като се има предвид, че протестиращите срещу литиевата мина се обединяват срещу проект, който Западът наистина иска. (Посланиците на САЩ и Великобритания в Сърбия също изразиха подкрепа за сделката.)
„Посланието на Вучич по този въпрос е заплетено. Когато защитава мината Rio Tinto, той казва, че това е свидетелство за големите крачки, които Сърбия е направила в сближаването със Запада. Но когато хората протестират срещу мината, той твърди, че това е подкрепен от Запада преврат“, обяснява Джокич.
Не политическа, а екологична мотивация
В Сърбия на Вучич до националния ефир стига много малко информация, която не е одобрена от него. Демонстрацията през уикенда получи 24-секундно споменаване във вечерните новини на обществения телевизионен оператор, който обикновено игнорира антиправителствените протести.
Ако исканията на протестиращите наистина получаваха покритие, обществеността щеше да разбере, че опасенията на протстиращите са до голяма степен екологични.
„Тези протести са политически, в смисъл че околната среда също е политически въпрос. Но освен това, няма политическа мотивация“, заяви Жаклина Живкович, активист от група, която се бори за чиста речна вода.
„Ние сме притеснени за околната среда и за бъдещето на Сърбия, защото не искаме да се превърнем в минна държава“, добави тя, давайки за пример силното замърсяване от управляваните от Китай минни операции и тежката индустрия от времето на Югославия.
За да заобиколят медийното затъмнение, пред което са изправени, протестиращите прибягнаха до блокиране на магистрали и пътни артерии. По този начин гражданите, които може да не видят какво се случва по новините, ще бъдат физически принудени да спрат и да научат за ефектите от мината.
Основното притеснение е възможността мината да замърси почвата и водата в регион, който силно разчита на селското стопанство. Един от страховете е, че корозивните киселини, необходими за отделяне на литий от други съединения, могат да подтиснат растежа на растенията и да увреждят екосистемите.
„Искаме да запазим това, което имаме, и искаме да имаме институции, които могат да гарантират чист въздух, чиста вода и чиста околна среда“, продължи Живкович, подчертавайки, че „около 1,5 милиона души в Сърбия нямат достъп до чиста вода .”
Кампания, базирана на страх
Rio Tinto води своя собствена мащабна кампания за успокояване на опасенията за околната среда.
„Ние уважаваме правото на протест, но това, което виждаме тук, е кампания на страх – умишлена дезинформация, казваща, че сме открита мина, че ще отровим водоснабдяването, че селското стопанство няма да продължи… всичко, което може да създаде страх“, заяви Чад Блюит, управляващ директор на проекта Ядар, в интервю за „Политико“.
Отхвърляйки обвиненията на активистите, Rio Tinto твърди, че подземната мина ще отговаря напълно на екологичните закони на ЕС и Сърбия. През юни компанията публикува предварителни проекти на проучвания за оценка на въздействието върху околната среда, обхващащи мината, завод за повърхностна обработка и депо за промишлени отпадъци.
„Ние работим по този проект от 20 години и сме похарчили 600 милиона евро за него. Това е най-проучваният литиев проект в света“, твърди Блюит.
Той повтори някои от изявленията, направени от Шолц и Шефчович, че мината ще бъде построена и експлоатирана не само според стандартите на ЕС, но и по „най-високите стандарти в света“.
Но активистите са решени да увеличат натиска.
Но активистите са твърдо решени да увеличат натиска. „Според тях, жертвата за сръбския народ си заслужава, но ние не сме съгласни“, закани се Живкович.
*Текстът е публикуван в „Политико“.
