След продължителни антиправителствени демонстрации в Сърбия, започнали след трагичния инцидент на гарата в Нови Сад, при който загинаха 15 души, управлението на страната организира контрапротести, което допълнително задълбочава разделението в обществото. Русия също влезе активно във вътрешната политика, след като публикува анализ, в който се твърди, че протестите целят да доведат до преврат, сравнявайки ги с „майдана“ в Украйна от преди повече от десетилетие.
В проправителствени митинги участваха 125 общини в Сърбия, с призиви за спиране на студентските блокади и на продължаващите десет месеца безредици. Президентът Александър Вучич присъства на събитие в белградския квартал Баница.
Според данни от сръбското Министерство на вътрешните работи, протести под надслов „Гражданите срещу блокадите“ се проведоха в 125 населени места, включително в Белград, Ниш и Нови Сад, общият брой на участниците достига около 144 000, като най-голямо присъствие е отчетено в Баница – около 20 000. Няма информация за инциденти по време на протестите.
На митинга в Белград протестиращите разпънаха сръбски знамена и носеха плакати с надписи като „Не даваме Сърбия“, „Гражданите срещу блокадите“ и „Искам да живея мирно“.
„Трябва да се борим за нашата страна, никой друг няма да се бори вместо нас, защото бездействието ни няма да доведе до резултати. Когато сме изправени пред проблем, всички трябва да се ангажираме за по-високи заплати и пенсии, за по-добър живот и за предотвратяване на разрушението на Сърбия“, заяви Вучич на митинга, където присъстваха и премиерът Джуро Мацут, председателката на парламента Ана Бърнабич и редица министри.
Протестите в подкрепа на правителството и срещу студентските блокади също се проведоха на 8 септември в 111 града, събирайки около 126 000 участници.
От десет месеца в Сърбия текат масови протести, водени от студенти, настояващи за предсрочни избори и наказания за отговорните за смъртта на 16 души при срутването на козирката на гарата в Нови Сад на 1 ноември миналата година.
На следващия ден след проправителствените протести, Службата за външно разузнаване на Русия обяви, че „разстройствата в Сърбия, в които активно участват млади хора, са до голяма степен резултат от подривна дейност на Европейския съюз и страните от него“.
Според руския разузнавателен орган, целта на европейските либерални среди е да инсталират управляваща структура в Сърбия, лоялна на Брюксел.
Русия обаче констатира, че опитите за „цветна революция“, успешни в други държави, се провалят в Сърбия, благодарение на дълбоките патриотични чувства сред народа и влиянието на Сръбската православна църква.
Според Руския разузнавателен орган, „евроелитите се опитват да използват годишнината от трагедията в Нови Сад на 1 ноември, за да манипулират ситуацията в своя полза“.
Службата посочва, че акцентът се поставя върху „промиването на мозъците“ на сръбската младеж чрез т.нар. „светло европейско бъдеще“, подкрепяно от „независими медии“.
Сергей Иванов за ДЕБАТИ: Протестите на студентите в Сърбия имат потенциал да окажат регионален ефект
Тяхната „независимост“ ще бъде укрепена с „демократични“ средства от Европа, посочва руската Служба за външно разузнаване.
Според информация в СВР, различни сръбски новинарски платформи като FoNet и Vreme получават значителна финансова подкрепа чрез свързани с Брюксел НПО.
В Брюксел се надяват, че финансовата помощ за медиите и неправителствените организации ще активизира протестите и ще доведе до завършването на „сръбския Майдан“ по утвърдилият се вече сценарий, пише руският разузнавателен орган.
Независимата асоциация на журналистите в Сърбия реагира, изразявайки своята подкрепа към журналистите от медии, които са подложени на основателни и опасни обвинения.
„Журналистите от споменатите медии отразяват протестите професионално и техен дълг е да информитерат обществеността по важни въпроси. Обаче, подобни изказвания, които внушават чуждестранни конспирации без доказателства, поставят журналистите в опасност“, коментира професионалната асоциация, и добавя, че те са получили запитвания от колеги, относно безопасността им, изразявайки притеснения от допълнителния натиск в работата им.
Публикацията на прессъобщението от руската разузнавателна служба е пряка намеса в вътрешните работи на Сърбия, обяви заместник-председателят на Партията на свободата и справедливостта Борко Стефанович.
„Няма европейски план, нито сръбски майдан, цветна революция и т.н., които да прикриват факта, че гражданите на Сърбия искат свобода и отговорност. Ние ще се борим за това!“, написа опозиционният лидер в социалните мрежи.
„Руският разузнавателен орган обяви, че службите на ЕС подготвят нов „майдан“ в Сърбия, проклет както всеки друг. Питаме правителството, какво трябва да се случи, за да спрат опитите за приближаване към ЕС?“, съобщи партията „Социалистическо движение“, която е партньор на управляващата Сръбска прогресивна партия.
Председателят на „Социалистическо движение“ Александър Вулин беше вицепремиер в кабинета на Милош Вучевич, който подаде оставка след инцидент с нападение над протестиращи студенти в Нови Сад.
В момента Вулин не е част от изпълнителната власт, а от май т.г. е председател на Надзорния съвет на държавната газова компания „Сърбиягаз“, контролирана от „Газпром“.
Сърбия е на кръстопът между Запада и Русия, а вътрешното социално и политическо напрежение взаимодейства с външнополитическите влияния. Как ще се развие ситуацията, зависи от способността на лидерите да отговорят на исканията на гражданите и да намерят баланс между вътрешните реформи и регионалните ангажименти.
Събитията в Сърбия илюстрират по-широки тенденции в региона, където гражданското общество става все по-активно, изисквайки по-голяма отчетност от властите. Тези протести не само отразяват вътрешнополитическите проблеми в Сърбия, но и подчертават сложността на балканската геополитика в контекста на глобалните сили.
