Изглежда, че демократичната общност е разделена между реалисти и моралисти.
Реалистите приемат сделката и нейната висока цена за ПП-ДБ, в името на България.
Моралистите – отвращени от компромиса с двама души – предпочитат опозицията, дори на висока цена за България, в името на ПП-ДБ.
Добрата новина е, че реформаторите вече са преминавали през такива моменти в Прехода и можем да се поучим от този опит.
А този опит е ясен – всяка фаза на Прехода е започвала след преговори между реформатори и Статукво.
Първата фаза (1989-1996) – политическият преход от еднопартийна тоталитарна държава към плуралистична многопартийна демокрация започна с Кръглата маса между реформатори и Статукво през 1990 г, на която бяха договорени първите свободни избори.
След като бе приета Конституцията, реформаторите дойдоха на власт без свое мнозинство и опитаха силово да смачкат Статуквото, като приеха редица закони и действия срещу него.
В резултат, паднаха от власт след 9 месеца. След това бяха твърда опозиция на Статуквото до 1994 г, когато загубиха драматично следващите избори и качиха Жан Виденов във властта със собствено мнозинство.
Втората фаза (1997-2008) – икономическият преход от държавно-планова към пазарна икономика започна след историческия компромис между реформатори и Статукво на 4.2.1997 г., когато Статуквото се отказа от властта, но при неясни условия.
В следващите години на самостоятелно реформаторско управление, не само че никой не водеше битка срещу Статуквото чрез институциите, не само то спечели от приватизацията, но дори подкрепи членството в ЕС и НАТО – явно това беше правилният път избран от Иван Костов.
Този, който предпочете да изгради новите институции на държавата и нейната интеграция в ЕС вместо съдебните битки.
Третата фаза на Прехода (2009-…) е преходът към правова държава. Той продължава и до момента, не защото реформаторите нямат послания, с които да спечелят мнозинство за такъв преход, а до ден днешен.
А защото заради успешния икономически преход и вече в ЕС – повече никога не успяха да спечелят социалния масов вот. Не успяха и да договорят Прехода през 2015 г.
Но успяха сега. Защото преходът към правова държава не се заключава в това да поставиш ББ и ДП в затвора, макар и това да се опита – и в резултат, отново падане от власт след няколко месеца.
Присъдите трябва да са резултат от завършилия преход. А за да завърши той, трябва да се изгради първо архитектурата на съдебната система, която да налага правилните хора, вместо те – както се случваше досега – да са чуждо тяло, което системата не усвоява.
Преходът продължава и ще е успешен не толкова, ако сегашните лица на Статуквото попаднат в затвора, а ако Статуквото спре да се възпроизвежда. Затова е фундаментално важно какви хора ще влязат в съдебната система и регулаторите.
Тогава ще спрем да говорим за “изпиране” или не на този или онзи.
Защото това няма да е работа на политиците, които трябва да търсят мнозинства без да се страхуват от излизане извън моралните граници.
А на съдебната система, която ще има достатъчно време до изтичане на давността на престъпленията през последните години.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
