Иранските медии представят настоящия военен конфликт като наложена отвън агресия, срещу която страната отговаря с организирана и легитимна отбрана. Преглед на публикациите на агенция „Тасним“ очертава последователна комуникационна линия – подчертаване на националната устойчивост, легитимиране на военните действия и делегитимиране на противника чрез силно емоционален език.
В материал, озаглавен „Иран ще реши кога ще приключи войната“, външният министър Абас Арагчи пише в публикация в социалната мрежа X: „Имахме две десетилетия да изучим пораженията на американската армия непосредствено на изток и запад от нас. Съответно сме приложили поуките“.
Той допълва: „Бомбардировките в нашата столица нямат никакво въздействие върху способността ни да водим война. Децентрализираната „Мозаечна отбрана“ ни позволява да решим кога – и как – ще приключи войната“.
Контекстът, който медиите изграждат, включва прекъснати непреки ядрени преговори между Техеран и Вашингтон с посредничеството на Оман. Подчертава се, че последният кръг в Женева е приключил със „значителен напредък“, но е бил засенчен от военните действия. Военният отговор на Иран е представен под името „Операция Истинско обещание 4“, описвана като мащабна кампания с ракети и дронове срещу израелски цели и американски бази в региона.
Особено силен е акцентът върху цивилните щети. В отделен материал се съобщава, че болницата „Ганди“ в Техеран е била бомбардирана, а нападението е определено като военно престъпление. Описани са евакуацията на пациенти и новородени, както и извеждането на лекари и медицински сестри. Подобни публикации изграждат образ на Иран като жертва на удари срещу гражданска инфраструктура.
Военните успехи се представят детайлно и с категорична реторика. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция обявява, че в десетата вълна на операцията са поразени правителствен комплекс в Тел Авив, военни и охранителни центрове в Хайфа и обекти в Източен Йерусалим. В изявление се посочва, че използваните ракети „Хайбар“ са „отворили вратите към масивен ад“ в окупираните територии. Жителите са предупредени да се евакуират от райони в близост до военни бази и правителствени сгради.
В друг материал се твърди, че кабинетът на израелския премиер е бил ударен, а „съдбата на министър-председателя на ционисткия режим е в облак от несигурност“. Езикът е силно идеологизиран, като Израел системно е наричан „ционистки режим“, а действията на Иран – „целенасочени и изненадващи“.
„Тасним“ публикува и ексклузивна информация от военен източник, според която петролни съоръжения в държави от региона не са сред целите на Иран, въпреки съобщения за удар по рафинерията „Рас Танура“ на „Сауди Арамко“. В същото време се заявява, че всички американски и израелски интереси в региона са легитимни цели. Така се изпраща сигнал към съседните страни, че Техеран не търси ескалация с тях, но запазва правото си на широк обхват на ответни действия.
Интервюто на говорителя на външното министерство Есмаил Багаи за американското Национално обществено радио е използвано, за да се представи иранската позиция пред западна аудитория.
„Бяхме нападнати. Това е несправедлива война, наложена на нашия народ, и нашият подход е да устоим твърдо, да запазим устойчивост и да се изправим срещу тази несправедливост“, казва той.
Багаи подчертава, че „Изборът или определянето на политическа система е част от правото на самоопределение и нито една чужда държава или актьор няма право да изисква смяна на режима в друга държава“.
В изявленията му се съдържат и тежки обвинения за удари по училища, болници и обекти на Червения полумесец. „Те дори удариха нашия Червен полумесец“, заявява той, добавяйки: „Не започнахме тази война. Америка и Израел я започнаха“.
Символично значение има и съобщението за свален американски изтребител – първи подобен случай от 27 години. Публикувани са видеокадри от падането на самолета на територията на Кувейт, а кувейтското министерство на отбраната е цитирано като потвърждаващо унищожаването му. Случаят е представен като потенциален повратен момент във високотехнологичната въздушна война.
Прави впечатление, че англоезичната версия на официалната иранска агенция „Ирна“ към момента не е достъпна, което ограничава директния достъп на международната аудитория до официалната гледна точка на Техеран.
Общият наратив е последователен: Иран е представен като държава, атакувана по време на дипломатически процес, която отговаря в рамките на правото си на самоотбрана. Военните действия са описвани като прецизни и стратегически, а противникът – като агресор, нарушаващ международното право.
Източник БГНЕС
