Сценарият ДПС да не се яви на избори за първи път от 1990 г. изглежда все по-реален. Войната в ДПС премина на нов етап с решението на хората около Ахмед Доган да изключат Делян Пеевски и приближените му от партията. Следват отговори на всички въпроси, които си задавате за битката в ДПС.
Кашата в Движението за права и свободи (ДПС) стана пълна. Тясното ръководство изключи от партията единия от двамата председатели – санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски.
С това войната между него и почетния лидер на ДПС Ахмед Доган стана пълномащабна. По думите на самия Доган, дотук се стигна, защото „твърде много се прекали от момчето“ и „за него няма връщане назад“.
Така вероятността движението да не се яви на изборите през октомври във вида, в който участва в избори от 1990 г., рязко се увеличи.
Причината – отваря се възможност за поредица от съдебни спорове без очевиден изход за това кои са легитимните представители на ДПС.
Доган и приближените му в Централното оперативно бюро (ЦОБ) изключиха още седем души от кръга на Пеевски, както и десетима областни председатели.
Това обаче повлече въпроси. Легитимно ли е решението за изключването на тези хора? Може ли ЦОБ въобще да отстранява единия председател? А Доган лично може ли? Какво ще означава това за участието във вота на 27 октомври?
Много от тези въпроси нямат ясен отговор – двете страни в спора тълкуват различно устава на партията, а самият той не е еднозначен. Освен това според регистрацията на ДПС в съда Пеевски и другият председател Джевдет Чакъров, който е на страната на Доган, все още представляват ДПС пред други институции „заедно и поотделно“.
Това ще вкара Пеевски и Доган в серия от казуси. Всеки ход на една от двете страни може да бъде атакуван от другата в съда.
Какво точно стана?
Във вторник вечерта ДПС-Доган разпрати до медиите прессъобщение. В него пише, че тясното ръководство (ЦОБ) е провело заседание по искане на Доган и е решило да изключи Пеевски и като член, и като председател на партията.
Във видео от заседанието, разпространено ден по-късно, Доган казва, че „вече твърде много се прекали от момчето. За него няма връщане назад, но и за нас няма“. По думите му „това решение се очаква от цяла България“ и задачата пред ДПС-Доган не е да спаси ДПС, „а да спасите България“.
На заседанието са изключени още седем души, сред които част от най-известните имена в ДПС – Йордан Цонев, Искра Михайлова, Хамид Хамид, Станислав Анастасов.
Общото между тях е, че застанаха на страната на Пеевски в конфликта между него и Доган. Той започна в края на юни с отстраняването от Пеевски на хора, близки до Доган, от структурите на партията и от парламентарната група.
Конфликтът стана публичен, когато парламентът трябваше да гласува предложено от ГЕРБ правителство. Част от депутатите на ДПС (близки до Пеевски) го подкрепиха, останалите (хората на Доган) – не. Последва изключване на хората на Доган от парламентарната група на ДПС, чийто председател е Пеевски.
През двата месеца оттогава разривът доби различни измерения – както в политиката, така и в бизнеса. Изключването на Пеевски от ДПС е най-сериозното.
Едва преди половин година той беше избран за единия председател по искане на самия Доган, който го нарече „феномен“. Другият лидер на ДПС стана Чакъров.
На 10 юли Доган поиска оставката на Пеевски и негови приближени. По думите на евродепутата Илхан Кючюк от ДПС-Доган, всичко се върти около това искане и „волята“ на почетния председател, която дава легитимност на изключването на Пеевски.
Пеевски обаче каза, че решението е „противоуставно“ и взето от „отцепници“, които са загубили „партийното си качество“.
Как се изключват хора от ДПС?
Въпрос на тълкуване. Уставът казва, че изключването се решава от структурата, към която принадлежи съответният член, или от „по-висшестоящ орган“.
Знае се, че ЦОБ не е най-висшестоящият орган на партията, защото трябва да изпълнява решенията на други два. Това са Централният съвет (широкото ръководство) и Националната конференция (върховен орган, който избира председател на партията).
ЦОБ първо е изключило Пеевски и приближените му като членове на партията, а после е освободило Пеевски като председател на ДПС, гласи прессъобщението на ДПС-Доган.
„Капитал“ пише, че ЦОБ може да вземе решение за изключване, но Централният съвет трябва да го потвърди. Твърди се, че Доган се затруднява да си подсигури мнозинство в съвета и затова още не го е свикал. Лагерът на Пеевски обаче също няма мнозинство.
Националната конференция пък е единственият орган, който може да излъчи председател на партията, и се твърди, че е единственият, който може да го отстрани. Свикването на такава конференция, която по устав би дала по-сигурен отговор остава ли Пеевски начело на ДПС, не е възможно преди изборите. Няма време за това.
А какво казва уставът за почетния председател? Това е фигура, създадена специално за Доган след оттеглянето му като лидер през 2013 г. Волята на Доган е над всичко, каза Кючюк пред бТВ. Според него със свикването на тясното ръководство решението на Доган да изключи Пеевски от партията „става автоматически валидно“.
Самият Доган във видеото от заседанието казва, че „аз съм по-висшестоящия орган дори от ЦОБ“.
За почетния лидер обаче уставът – черно на бяло – казва само, че той е олицетворение на ценностите и стратегическите цели на партията. Според тълкуването на ДПС-Доган това означава, че „неговите решения обвързват всички органи и структури“. Това не е записано никъде в прав текст, нито че Доган има право да изключва членове на партията еднолично.
Легитимно ли е решението?
И Пеевски, и наблюдатели защитават твърдението, че решението на ЦОБ не е легитимно. То се атакува по две причини:
Съмнения в кворума. За да се проведе заседание на ЦОБ, трябва кворум от две трети от членовете му. ЦОБ има 24 членове, значи трябва да присъстват 16. От ДПС-Доган избегнаха въпроси дали това условие е било изпълнено. Проверка на Свободна Европа показа, че 14 членове са на страната на Доган. Те са мнозинство – тоест могат да вземат решения, но не стигат за кворум, за да започнат сами заседание.
Съмнения дали ЦОБ има такива права. Заради описаните неясноти в устава кой може да взима решения за изключване на партийни членове и председателя.
Как може да се обжалва?
Изключването на Пеевски и близките до него не е окончателно. Може да се обжалва пред поредния партиен орган – Централната контролна комисия.
Тя има четирима членове. Само за един от тях се предполага, че е на страната на Пеевски. Освен това срокът за решение на комисията по даден въпрос е три месеца, а изборите са преди края му. И едва ли ще се стигне до решение, което е изгодно за Пеевски.
Не е сигурно и че Пеевски изобщо ще обжалва изключването си пред тази комисия.
Как ДПС ще се яви на изборите?
Неяснотите ще повлияят на участието на ДПС в изборите за нов парламент, които ще се проведат на 27 октомври.
Още преди изключването на Пеевски Свободна Европа писа, че между двете крила на ДПС ще има спор кой ще регистрира партията за изборите. Пеевски и Чакъров ще се надпреварват за това, а загубилият ще оспорва решението в съда.
Това все още е много вероятно. Независимо дали изключването на Пеевски е легитимно, или не, в регистъра на политическите партии все така пише, че Пеевски и Чакъров представляват партията „заедно и поотделно“. Евентуална промяна трябва да се впише в Софийския градски съд (СГС), което едва ли ще стане преди изборите.
За Централната избирателна комисия (ЦИК) има значение именно написаното в този регистър. А документите, които комисията изисква от партиите, за да ги регистрира за вот, включват „актуално състояние към датата на насрочване на вота“. Тоест в този документ така и така ще пише, че ДПС има двама председатели.
При двама равноправни лидери важи правилото „първият по време е първият по право“, когато дойде време за регистрация.
Ако Пеевски пръв се опита да регистрира ДПС и ЦИК одобри, Чакъров вероятно ще оспори решението на основание, че с решение на ЦОБ Пеевски е отстранен като председател. Решенията на ЦИК се оспорват пред Върховния административен съд (ВАС), който действа в много кратки срокове по време на избори.
Затова е много важно какви са настроенията в ЦИК и ВАС. ЦИК се смята за доминирана от ГЕРБ и ДПС, но не се знае какви са нагласите по отношение на конфликта в ДПС. Председателят на ВАС Георги Чолаков е свързван с Пеевски.
Докога трябва да се регистрират партии и листи?
До 11 септември. Тоест ДПС има по-малко от две седмици да се регистрира за вота.
Ако ЦИК откаже регистрация, ВАС трябва да потвърди или отмени този отказ. Ако го отмени, до 21 септември ЦИК трябва все пак да регистрира партията.
Листи с кандидати за депутати се регистрират до 24 септември.
Има ли време за нова партия на Доган или Пеевски?
Не. Няма как да се създаде и регистрира партия за по-малко от две седмици. Законът за политическите партии в България предвижда много по-дълги срокове за това.
Могат ли да ползват други партии?
Да. ДПС-Доган и ДПС-Пеевски биха могли да използват регистрацията на друга вече създадена партия, с която да се явят на изборите.
Ако някое от двете крила успее да регистрира сегашното ДПС, вероятно другият лагер ще се яви в коалиция с друга организация. Възможно е и никой да не успее да регистрира ДПС заради очакваните оспорвания – тоест, да се стигне до ситуация ДПС да не участва в изборите за първи път от 1990 г., а двете фракции да се явят, но под други имена.
Кой държи парите?
Който представлява ДПС, има контрол и върху финансовия ресурс на партията. Любопитен въпрос е дали Пеевски може да оперира самостоятелно с парите на движението. Причината са наложените му санкции за корупция от САЩ и Великобритания.
Защо е важно кой ще вземе марката ДПС?
За какво говорим, когато говорим за ДПС? Това е важен въпрос, защото ДПС е важна партия. Тя участва във всеки парламент след от 1990 г. и в няколко управления. Има силно влияние, дори когато формално се води в опозиция.
За ДПС традиционно гласуват голяма част от мюсюлманите в страната. Партията е създадена през 1990 г., веднага след края на комунистическия режим, който насилствено сменя имената на българските турци. Именно възстановяването на техните права е каузата, заради която възниква ДПС.
По-късно обаче нейни представители – начело с Пеевски и Доган, често са свързвани с подозрения за злоупотреби с власт, корупция и влияние в съдебната система и бизнеса.
Изходът от конфликта между тях ще бъде определящ за българската политика. Остава неясно обаче кой има по-големи шансове да победи. И какво изобщо означава да си победител.
Анализът на Катерина Василева е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
