Новото мега пристанище „Чанкай“ край перуанската столица Лима – първият пристанищен терминал, финансиран от Китай в Южна Америка, символизира нарастващото влияние на Пекин в региона. Този гигантски проект, който ще промени регионалната икономика, е част от Новия път на коприната, стратегията, позволила на Китай да „изплете“ външнотърговска мрежа, която покрива всички континенти. Забавянето на китайската икономика принуди правителството да намали инвестициите, но официалното откриване в края на миналата седмица на терминала в Перу свидетелства, че подходът не е изоставен и вече започва да дава своите плодове.
Търговията между Китай и Латинска Америка се е увеличила 35 пъти от 2000 г., за да достигне 500 млрд . долара през 2022 г., сочат данните на Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка и Карибите.
Има две обяснения за този „апетит“ на Пекин към Латинска Америка, съобщава радио „Франс ентер“. Първото е, че в началото на XXI век Китай се опита да си осигури имено оттам достъп до суровини, необходими за производството на батерии, както и до мед, желязо и други минерали. Впоследствие селскостопански продукти като бразилската соя спомогнаха за скока в търговията. Китай не е водещ търговски партньор само на Мексико и Колумбия.
Второто обяснение има по-политически характер. Китай възнамерява да заобиколи Запада и да изгради нови връзки със страните от Юга. Тази тенденция се очерта в голям мащаб в Африка, а в Латинска Америка процесът беше по-дискретен, но също е в ущърб на Вашингтон.
САЩ отдавна имат господстващо влияние в Латинска Америка, така че е изненадващо как дадоха поле за такава свобода на действие на Пекин. В действителност Китай се възползва от „затъмнението“, надвиснало над американските политици, твърде заети с „войната срещу тероризма“ през годините на конфликтите в Афганистан и Ирак.
Администрацията на Байдън се опита да си върне инициативата, но направи твърде малко и го направи твърде късно. Предстои щафетата да поеме Доналд Тръмп. Още преди да бъде включен в правителствения екип, сенаторът Марко Рубио беше заявил, че САЩ не могат да позволят Латинска Америка и Карибите да се окажат в китайската сфера на влияние.
Програмата на новоизбрания президент няма да го направи особено популярен на континента, особено ако започне мандата си с експулсиране на милиони нелегални имигранти, предимно испаноговорещи. Същото важи и за очакваното „преследване“ на китайски продукти, произведени в Мексико, за да се избегнат американските забрани.
Очакванията са политиката към Латинска Америка в ерата Тръмп да е по-агресивна, но новото пристанище в Чанкай дава сигнал на Вашингтон, че Китай вече има отчетливо предимство в район, смятан традиционно за „задния двор“ на САЩ.
„От Чанкай в Шанхай“ този лозунг е все по-популярен в китайските икономически среди, увериха още през юни китайският лидер Си Цзинпин и президентката на Перу Дина Болуарте. Миналата седмица те откриха виртуално терминала от президентския дворец в Лима. Китайският президент беше там за срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), където не пропусна да отбележи, че политиките на търговски протекционизъм и на едностранно налагане на правила трябва да бъдат отхвърлени в интерес на икономическата глобализация.
През първата година от експлоатацията на пристанището се очаква през него да преминат 1 милион контейнера. Съоръжението е построено от компания „Коско шипинг портс“ (Cosco Shipping Ports), която притежава дял от 60 на сто от него. Фирмата има 30-годишна концесия за използване на пристанището, което в окончателния си вид ще се простира върху площ от 1,41 мил. кв. м.
Пристанище „Чанкай“, което се намира на 80 км северно от Лима, първоначално ще разполага с четири кея, а в завършения си вид – с 15. Инвестициите в него възлизат на общо 3,5 милиарда долара.
„Освен че е дълбоководно пристанище, то е и първото интелигентно и екологично пристанище в Южна Америка“, заяви на церемонията китайския президент.
Според експертите създаването на този „Сингапур на Латинска Америка“ се вписва идеално в инициативата „Един пояс, един път“, целяща да изгради морска, сухопътна и ж.п инфраструктура в развиващите се страни и да разшири влиянието си в цял свят, пише френското издание „Трибюн“.
„Всички китайски медии са възхитени от това откриване, символ в техните очи на важността на страните от Латинска Америка за Китай“, подчертава Марк Лантейн, специалист за Китай в Арктическия университет на Норвегия. „Това е символично един от най-важните инфраструктурни проекти, финансирани от Китай в региона“, потвърждава и Рис Дженкинс, специалист по китайските инвестиции в развиващите се страни в Университета на Източна Англия в Норич.
Пристанището в Чанкай превърна крайбрежния град с около 60 000 жители в гигантска търговска и логистична зона, която да играе водеща икономическа и стратегическа роля в Тихия океан. Преди началото на строителните дейности „цената на квадратен метър в района на Чанкай беше средно 2 долара, а сега е 35 долара“, каза в интервю за хонконгския всекидневник „Саут Чайна морнинг пост“ Хуан Алварес Андраде, кмет на район Чанкай.
„Основната цел на пристанището е да съкрати времето за свързване на Китай с Перу“, обяснява Ана Солис де Станге, специалист по отношенията на страните от Латинска Америка с Китай и САЩ щати в университета „Хелмут Шмид“ в Хамбург.
Досега бяха необходими повече от 30 дни за транспортиране на стоки до Перу, страна, която винаги е представлявала една от основните врати към Южна Америка. Обещанието е пристанище „Чанкай“ е да намали това време за пътуване с около 10 дни.
Според Ана Солис де Станге новото пристанище свидетелства за капацитета и желанието на Китай да инвестира в инфраструктурни проекти в Латинска Америка. Еднo послание колко важна е тази част на света за Пекин. Какъв ще е отговорът на Вашингтон и Доналд Тръмп?
