Фалитът на застрахователна компания „Олимпик“ остави десетки хиляди шофьори на пътя без гражданска отговорност. За това обаче те нямат никаква вина: купили са си застраховката от компания, лицензирана според изискванията на законодателството, която при това е била обект на надзор от страна на държавен регулатор. Кипърското дружество към днешна дата обаче е в процедура по несъстоятелност.
Застрахованите ощетени, ще трябва да се бръкнат още веднъж между 100 и 200 лева, за да не понесат глоби от КАТ, макар че не е ясно по кой закон. По информация на КФН, общата сума за ужилените клиенти е 9.3 млн. лв. Въпросът обаче е защо държавата вместо да защити обществения интерес, прехвърля отговорността за кашата, която сама е забъркала на хората. Според изчисленията на председателя на Асоциацията на пострадалите от катастрофи – Владимир Тодоров в държавния Гаранционен фонд има около 100 млн. лв, а клиентите на „Олимпик“ внесли в него през последните 2 години около 14 млн. лв., т.е. като им се платят обезщетенията, във фонда ще останат пак около 4.7 млн лв. от техните пари.
В един от сутрешните блокове Тодоров заяви, че фондът освен да покрива щети, би трябвало и да изплати и компенсация на вноските при прекъснати застраховки. Заради липсата на адекватна реакция от страна на Комисията за финансов надзор (КФН) и по-специално – от ресорния му зам.-председател Ралица Агайн, Тодоров поиска оставката й. Ден по-късно, под обществен натиск, управляващите принудиха шефката на застрахователния надзор да се оттегли от поста си. Позицията на Агайн беше, че компенсациите на българските клиенти трябва да се изплатят от тукашния гаранционен фонд, който по-късно да си търси парите от кипърския. Все още има противоречиви становища от страна на политици и юристи – кой ще обезщети потърпевшите.
А хаосът създава усещането, че оставката на Агайн е козметично решение, което служи като смокинов лист. Всъщност големият проблем е как действа регулаторът и предвидените от закона защитни механизми при кризи и надеждни ли са мерките.
В суматохата се стигна до извънредно, но безрезултатно заседание на НС, по време на което за отново в публичното пространство се завъртя тезата, че трябва да си искаме парите от Кипърския гаранционен фонд. От Кипър обаче дипломатично поясниха, че българските граждани са внасяли отчисления към националния си гаранционен фонд и той трябва да ги компенсира. Това е технически възможно, след като властите в Никозия обявят фалита на кипърската компания. Остава да се изясни и дали може да стане на практика. Твърди се, че фондът нямал пари, поради нарасналите задължения във връзка със задгранични инциденти, което поставя въпроса – колко пари се дължат на чуждите граждани и наистина ли всички коли, които предизвикват ПТП-та зад граница са без Гражданска отговорност? Засега размерът на тази сума остава неизвестен. И ако „Олимпик“ ще бъде обявена в несъстоятелност, защото не може да изпълнява задълженията си – какъв е статутът на националния ни фонд „Гражданска отговорност“ и на обезпечителния такъв? Ако ли пък няма проблем – защо се създава излишно напрежение и недоверие в институциите. И не на последно място – защо регулаторът мълчи?
Ясно е обаче едно – че българските институции умишлено или не са проспали фалита на „Олимпик“. Тук обаче възниква следващият въпрос – защо – при положение, че от три години властите са били уведомени от кипърските, че компанията не може да покрие новите европейски изисквания за платежоспособност. Още повече, че у нас през 2017 са налице и проблеми с изплащане на щети по застраховки, за което местният клон на „Олимпик“ е отнесъл три наказателни постановления.
Най-малкото, от 10 май 2018, в КФН е било известно, че ще възникне проблем с дружеството. На тази дата в Кипър срещу него се въвежда ограничителна мярка за продажба на нови полици и българският регулатор налага аналогична забрана тук. От „Олимпик“ твърдят, че става дума за временен проблем, свързан с пропуски в одитната информация. При изтичането на мярката, става ясно, че „пропуските“ никак не са малки, а – фиктивни активи на стойност 200 млн. евро.
КФН не може да предотврати фалита на една компания, но представляващите институцията трябва да са наясно, че как да защитят обществения интерес в подобна ситуация. Функцията на двата фонда – гаранционния и обезпечителния са да посрещнат проблемите в застраховането, но това не освобождава регулатора от отговорност, поне морална. Макар че в закона не пише как КФН трябва да обяви публично, че дадена компания е застрашена от фалит. Въпреки подадената оставка от шефката на застрахователния надзор, политиците които принудиха Агайн да постъпи така, не предлагат нищо по-различно от нея като изход от ситуацията, което за пореден път показва липса на политическа воля и грижа към гражданите.
