Високотехнологичният сектор трябва да бъде в ядрото на новата стратегия за бранд „България“. Това беше посланието на участниците в днешната дискусия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) на тема „Защо България?“ в София Тех Парк.
В дебата участваха Крум Хаджигеоргиев, новоизбраният председател на УС на БАСКОМ, Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, Илия Кръстев, председател на УС на АИБЕСТ и Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ.
Крум Хаджигеоргиев беше категоричен, че брандът на ИТ-сектора в България е и трябва да бъде все по-видима част от бранда на България като държава.
„Една от провокациите да се стегнем малко по-сериозно и да сме по-шумни беше, че някъде някой прави нещо за бранд „България“ и ние не сме го чули,“ каза Крум Хаджигенов, който препоръча на цялата екосистема да говори в един глас. Ето защо това събитие е първото от планирана серия от срещи по темата. Според Хаджигенов марката на българската високотехнологична сфера е налице, но тя трябва да се актуализира, включително посланията на бранда.
Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ, сподели впечатленията си от множество срещи, проведени през последната година и половина. На тяхната основа той заключи че не всички в България знаят, че страната ни е добро място за кариера, за живот и за отглеждане на деца. Точно тези послания, според него, трябва да бъдат ревностно защитавани. Това трябва да бъдат и посланията, които държавата да излъчва навън, препоръча той.
Според него в България секторът на информационните технологии е не просто развит – време е това послание да бъде надградено с твърдението, че отрасълът е на световно ниво.
Той препоръча да се извади от лексиката термина „ИТ“, който да бъде заменен с „високи технологии“.
Доброслав Димитров се обяви и срещу арогантността в бранша, чийто представители следва да се държат отговорно и лидерски, така че поведението им да отговаря на значението, което високите технологии имат за българската икономика.
За да се възприеме високотехнологичният сектор като съществена част от бранд „България“, Илия Кръстев, председател на УС на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), препоръча усилията да се насочат първо към промяна на вътрешната среда, а след това – навън. Това според него се налага от факта, че в самото общество няма разбиране за значението на ИТ-сектора за българската икономика. Според него липсва и стратегически разговор за развитието на бранша.
Проблем по думите му остава фактът, че в България продължава да се говори за информационните технологии като за вертикална индустрия – структурата й според него всъщност е хоризонтална, тъй като високите технологии присъстват във всяка една икономическа сфера.
„Времето да чакаме някой да направи нещо свърши, защото това, което правим в момента, другите държави го правят по-бързо, с повече ресурс и много често по-качествено,“ заключи Кръстев. Той обвърза интеграцията на високотехнологичното лице на страната с националния бранд „България“ с изискването тази симбиоза да отговаря на реалната степен на цифровизация на администрацията и нейните услуги.
Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, провокира представителите на високотехнологичния отрасъл, който по думите му се характеризира с ниско самочувствие. Според него липсата на дързост не отговаря на сектор, който претендира да бъде зрял.
Георги Брашнаров също препоръча смяна на използваната лексика. От речника трябва да се извадят всички думи и словосъчетания, навеждащи на мисълта за България като евтина дестинация, като например „разходи“, „цена“ и т.н.. Те трябва да заменени с думи като „качество“ и „срок“, подчерта той.
