Виктор Стоянов е председател на Фондация „Македония“. През 2022 г. е обявен за заплаха за националната сигурност на РС Македония заради брошури с лика на Гоце Делчев. По образование е финансист, но е приел за лична кауза борбата срещу дискриминацията и непризнаването на българите в западната ни съседка. Той е в основата на кампанията за вписване на българите като националност в преброяването на населението на РСМ. Той съобщи за срутването на къщата на писателя Димитър Талев в македонския град Прилеп.
– Имаше ли части от къщата, които преди това са били рухнали или всичко, което сега е паднало от сградата е било умишлено съборено?
– Има умишлени действия, има вандализъм последните месеци върху къщата, в следствие на което се срути една от стаите, заедно с покрива и две стени, като срутването е и заради лошото състояние на къщата, и заради системни вандалски действия, за които има данни на полицията.
– Властите до този момент, откакто вие съобщихте за случая, задействаха ли се?
– Доколкото ми е известно, има заведено досъдебно производство в полицията в Прилеп, но не се работи по него.
– Това може ли да се определи като някакъв вид провокация, как смятате?
Определено е. Македонската държава през годините е правила всичко възможно, за да потули, да скрие съществуването на тази къща и факта, че тя е родната къща на един голям български писател, като Димитър Талев.
Който пък е родом и от Прилеп и това нарушава концепцията на македонизма за неналичието на българи в Македония и че българите там всъщност са македонци и пр.
И затова македонската държава прави всичко възможно тази сделка – за продажбата на къщата в български ръце, да не се осъществи. Но спрямо днешната политическа заявка на ръководството на държавата, в лицето на Министерския съвет на България, че в спешен порядък ще се направи всичко възможно, за да се закупи къщата, това е положителен знак.
Надявам се да се случи и това е повод да повдигнем в общественото пространство и въпроса за още няколко обекта от национално значение, извън границите на България, на Балканите, които имат огромно значение.
Не просто национално, те са просто част от богатото ни културно-историческо наследство. Те трябва също да бъдат спасени.
– Случаят идва непосредствено след изборите в Република Северна Македония и изострянето на реториката на Скопие спрямо България. Може ли да се търси някаква връзка между двете събития?
– Една от информациите, които имам от местни хора, на локално ниво в Прилеп, е, че в нощта на изборната победа на партията ВМРО-ДПМНЕ, техни активисти са разрушили тази част от къщата, която българското общество видя чрез медиите и която ние успяхме да заснемем преди няколко дни.
– Разрушената част подлежи ли на реставриране?
Според мен – да. Не съм архитект, нито строителен специалист, но според мен подлежи на реставриране, тъй като вътрешните стени са здрави. Рухнали са две външни стени и част от покрива.
Определено това ще е нещо повече от основен ремонт на къщата, но при наличие на желание от страна на България може да се случи. Разбира се, за това са нужни пари.
Но държавата ни се задейства за подобни казуси, когато има обществен интерес, когато темата е във фокуса на общественото внимание. И затова ще се опитаме следващите седмици да провокираме достатъчно обществен интерес, благодарение на медиите, за да се реализира спасяването на тази къща.
И втори въпрос е какво да се прави, след като бъде спасена. Трябва да има концепция, не само от Министерството на културата, но и от подходящи хора от обществото, концепция как да се развиват тези културни домове или извори на българска култура зад граница, каквато е тази на Димитър Талев.
Тоест, да се развиват по подходящ начин след това, което ще коства не само пари, но и от страна на конкретни министерства, като това на културата и командироване на тесни специалисти в областта на литературата, например.
– Като говорите за възстановяването на този дом като културен център, какво е като цяло отношението на жителите на Прилеп към личността на Талев?
– Те не го познават. Почти всички жители на Прилеп не знаят кой е Димитър Талев. И това е умишлено, тъй като Талев не се изучава в македонските училища, нито в университетите. Той е апокрифен автор, той е скрит автор, умишлено, от страна на властта от 1945 година насам.
– Виждаме, че РСМ прави опити да тръгне към своя нов евроатлантически път, да се интегрира в европейската общност. В същото време виждаме и остра реторика на държавното ръководство спрямо България. Какво трябва да се промени, за да бъде успешна интеграцията на тази държава?
– Скопие трябва да си изпълни ангажиментите, които са разписани в договора с Гърция и България. Т.нар. „Френско предложение“, което беше част от преговорната им рамка.
РСМ трябва да извърши реформи, свързани с Копенхагенските критерии, борбата с корупцията, правовата държава – нищо подобно не вършат в последните години.
Съответно няма как да започнат преговори. Не виждам стъпки в тази посока от тяхна страна и това, което очаквам, е международна изолация. И то за няколко години.
Относно двустранните ни отношения – можем в много близко бъдеще, ако българските институции предприемат действия за къщата на Талев, да видим отсреща какъв ще бъде отговорът.
Въпреки че в случая говорим за частно-правна сделка, тъй като къщата е собственост на частно лице, няма да е лесно на северномакедонската държава да пречи на тази сделка.
Но ако видим действия от тяхна страна в тази посока, това категорично ще покаже, че те определено искат да вървят по пътя на конфронтацията.
– Колко средства са необходими? Разбрах, че има вече събрани пари.
Ние нямаме такава кампания. Един кандидат за депутат в момента в България има такава кампания. Той успя да събере парите, но не купи къщата и не знам докъде са стигнали нещата там. Няма да се учудя, ако е имало административни пречки от страна на македонската държава, въпреки че говорим за една изцяло частна сделка.
Надявам се нашата държава да изпълни това, което беше заявено от страна на премиера Главчев, от МС и да закупят къщата, защото биха могли да я закупят буквално за един ден.
– Колко пари са необходими?
– Собственичката каза, че търси 100 хил. евро, като обясни, че ще направи отстъпка до 80 хил. евро. Доколкото ми е известно това е крайната цена по придобиването. Оттам нататък колко средства ще са необходими, за да се възстанови и да се приведе във вид, в който да функционира като музей и културен център, не ми е известно.
