Днес отбелязваме 200 години от рождението на Йохан Щраус-син – известен австрийски композитор, наречен Краля на валса.
Неговият най-известен валс – „На хубавия син Дунав“, е смятан за неофициален химн на Австрия. Той звучи в полунощ на Нова година по австрийската телевизия и радиата, подобно на „Многая лета“ на Борис Христов и „Дунавско хоро“ на Дико Илиев в България, по време на новогодишни програми.
Този валс е много популярен, особено като втори бис на Новогодишния концерт на Виенската филхармония, който се излъчва на живо в над 90 страни на 1 януари в обедните часове.
„Музиката на Йохан Щраус-син е като река Дунав – бавно и majestically се разлива“, пише британският вестник „Гардиън“. Изданието добавя, че именото Щраус е символ на валса, затова много австрийски учители по танци заменят традиционното „едно, две, три“ с „Йо-хан Щраус“. Децата във Виена учат валс така, както се научава да се кара велосипед, така че мускулната памет никога не ги напуска.
„Музиката на Щраус е достъпна за всички прослойки на обществото. Още от дете помня танците на нея, както на големи балове, така и на домашни събирания“, споделя пред „Гардиън“ Едуард Щраус, правнук на Едуард, брат на Йохан Щраус-син.
В днешно време във Виена съществуват над 30 танцови школи, които подготвят учениците за балния сезон (ноември – март), включително уроци по танцов етикет. Например, не е препоръчително да се носи ръчен часовник, а вратовръзките са забранени (изисква се папийонка). Всеки танцьор трябва да се поклони и да целуне ръката на дамата, с която иска да танцува.
Най-престижният бал е в Операта на Виена, където билетът струва 400 евро, уточнява Би Би Си. В австрийската столица се провеждат стотици други балове с различен мащаб, организирани от всяка професионална гилдия – от хлебарите до научните работници, всичко с внимание към традициите и стил.
Отношението към Щраус-син обаче не е било лесно.
По времето на Третия райх той е обявен за велик „германски“ композитор, а еврейските му корени са били скрити. Неговата музика е възприемана за важен символ на германската култура, подобно на оперите на Рихард Вагнер. Всъщност, концепцията за Новогодишния концерт на Виенската филхармония произлиза от Гьобелс, с цел да се отвлече вниманието на обществото от началото на Втората световна война, отбелязва австрийският вестник „Курир“.
Най-тъжното е, че ценните семейни наследства на Щраус, включително ръкописната партитура на „Прилепът“, не са били върнати на наследниците след войната, а вместо това са били закупени от австрийската държава на символични цени.
„Установихме, че на доведената дъщеря на Щраус – Алис Майснер, са били върнати някои фамилни вещи, но й е било наредено да ги продаде на ниска цена в градския музей“, твърди музикалният историк Ото Брусати пред „Обзървър“.
На Алис Майснер не е било позволено да продава на търг вещи на Щраус, а е била помолена да върне оригиналната партитура на „Прилепът“ безвъзмездно. В крайна сметка, разкрива Брусати, й е била предложена символична сума за партитурата, а колекцията от артефакти на Щраус, притежавана от Виенската управа, е оценявана на около 34 милиона евро.
Самият Йохан Щраус-син е имал също своите трудности. В началото на кариерата си, Виенската филхармония не желае да изпълнява неговата музика, считана за втора класа. Композиторът изчаква 15 години, преди да му разрешат да дирижира оркестъра и да изпълнява собствени творби, пише „Курир“.
НАЧАЛОТО
Йохан Щраус-син е роден на 25 октомври 1825 г. в австрийската столица. Израснал е в музикално семейство, тъй като баща му, с идентично име, е известен композитор и диригент, известен с „Радецки марш“. Йохан има двама по-малки братя, Йозеф и Едуард, които също стават музиканти.
Въпреки неразрешителния подход на баща си към музикалната си кариера, Йохан проявява интерес към музиката от ранна възраст. С помощта на майка си, той тайно изучава цигулка и започва уроци по композиция, като опитва да научи основите самостоятелно. Първите му произведения са написани в юношеството, но остават скрити, за да не предизвикат конфликт с баща му.
НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ БАЩА И СИН
Взаимоотношенията между Йохан и баща му са изпълнени с конфликти. Родителят не иска децата му да се занимават с музика, особено първородният син Йохан, за когото е предвидил кариера на счетоводител. Той се страхува, че синът му няма да достигне неговия успех, тъй като в пика на популярността си обикаля с 18 до 20 карети.
Когато бащата осъзнава амбициите на Йохан, той става пречка за музикалното му развитие. Конфликтът нараства, когато Щраус-син създава свой собствен оркестър на 19 години през 1844 г., против волята на баща си. Този семеен конфликт в крайна сметка води до разрив между бащата и семейството. Съперничеството между тях продължава до смъртта на бащата през 1849 г., посочва сайтът на виенския музей „Йохан Щраус“.
След смъртта на баща си, младият Йохан Щраус поема неговия оркестър и го обединява със своя, което значително увеличава популярността си. Бързо получава международна известност с валсовете си. Стилът му се отличава с грациозност и изключителен усет за мелодия и ритъм, превръщайки виенския валс в социален феномен.
РЕВОЛЮЦИЯ ВЪВ ВАЛСА
Валсът, произлязъл от селски народни танци от XVIII век, бързо набира популярност във Виена и след това в цяла Европа. В началото на XIX век обаче валсът все още се счита за скандален, понеже е свързан с близък контакт между партньорите.
Йохан Щраус-син революционизира валса, придавайки му ново музикално измерение и по-елегантен стил. Неговите валсове не са просто танцова музика, а артистични произведения, които публиката в Австрия слуша с удоволствие. С произведения като „На хубавия син Дунав“, „Виенска кръв“, “Императорски валс“, “Приказки от Виенската гора“, “Пролетни гласове“, “Трич-Трач” и “Пицикато“ той поставя виенския валс на международната сцена.
В разцвета на кариерата си Щраус управлява шест оркестъра, които свирят вечер в Виена, обикновено провеждайки кратки гостувания с всеки от тях.
ОПЕРЕТА
Искусството на оперетата възниква в средата на XIX век във Франция като по-лек и развлекателен вариант на операта, бързо става популярно и във Виена. Композиторите като Жак Офенбах играят основна роля в ранното й развитие и утвърдили основите на новата форма.
Йохан Щраус-син играе централна роля в оформянето на виенската оперета. С произведения като „Прилепът“ (1874), считан за шедьовър на жанра, и „Цигански барон“ (1885), той издига оперетата на ново художествено ниво. Щраус включва валсови елементи и други танцови стилове, създавайки динамична, завладяваща музика, която перфектно допълва комичните и романтични сюжети в неговите оперети. Той композира над 15 оперети, които и до днес остават сред най-обичаните в жанра.
ЛИЧЕН ЖИВОТ
Личният живот на композитора е бурен и повлиян от трите му брака, посочва сайтът на музея „Йохан Щраус“. Първата му съпруга, Хенриета Трефц, известна певица, го подкрепя както в личен, така и в професионален аспект. Бракът им през 1862 г. му осигурява стабилност и му позволява да се съсредоточи върху музиката. Те остават заедно до смъртта й през 1878 г.
След това Щраус се жени за по-млада актриса, Ангелика Дитрих. Този брак обаче не е щастлив. Ангелика не проявява интерес към музикалната кариера на Йохан и самата търси внимание и слава. Взаимоотношенията им са нестабилни и бързо изникват конфликти, които довеждат до раздяла.
През 1887 г. Щраус сключва брак с третата си съпруга Адел Дойч, която му предоставя стабилност, подкрепа и обич през последните години от живота му. След смъртта му, тя работи за запазване и популяризиране на музикалното му наследство.
Йохан Щраус-син умира на 3 юни 1899 г. от пневмония на 73-годишна възраст. Смъртта му слага край на една епоха в историята на виенската музика. Погребан е в Централното гробище на Виена, където гробът му и днес е място, привличащо почитатели на музикалния му гений.
Валсовете на Щраус оказват влияние не само на танцовата и светската музика на своето време, но и на композитори като Йоханес Брамс, който за “На хубавия син Дунав” казва: „За съжаление, не е от мен.“
