Днес в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе вечер, посветена на албанската литература и на годишнините от рождението на писателите Исмаил Кадаре (1936-2024) и Дритъро Аголи (1931-2017).
Събитието, озаглавено „Албанските гласове в европейската литература“ (Zërat shqiptarë në letërsinë europiane), беше организирано от катедрата по „Балканистика“, където се изучава албанския език и литература, в партньорство с посолството на Република Албания в София и албанския посланик Инид Мило.
На литературния анализ присъстваха албанският посланик, представители на посолствата на Косово и Албания, директорът на Френския институт в България Люк Леви, преподаватели и студенти от „Балканистика“, а специален гост беше Аниса Юмери – директор на Музейното студио Кадаре-Аголи в Тирана.
Кои са писателите?
Исмаил Кадаре е писател, поет и сценарист, роден в Гирокастра, Албания. Той е единственият албанец, многократно номиниран за Нобелова награда за литература и носител на международната награда „Букър“. Кадаре е известен с романа си „Генералът на мъртвата армия“, публикуван през 1963 г. по време на диктатурата на Енвер Ходжа в Албания.
Романът „Генералът на мъртвата армия“ е бил преведен на български първо, а издаването му е станало през 1966 г. от „Народна култура“ в превод на Марина Маринова. На български са преведени и други произведения на Кадаре, сред които „Посърналият април“ и „Кой доведе Дорунтина“.
През 1990 г. Кадаре се премества да живее във Франция, само месеци преди падането на комунистическия режим в Албания. В последните години от живота си той развива творчеството си в Тирана.
Дритъро Аголи е поет, писател и общественик, роден в с. Менкуляс, Албания. Той учи до 16-годишна възраст в родното си село, по-късно завършва гимназия в Гирокастра и продължава образованието си в Санкт Петербург. Аголи, подобно на Кадаре, е част от поколението на 60-те години на ХХ век, а първата му книга е публикувана през 1958 г.
От 25-годишен живее в Тирана, където е съсед на Кадаре. Женен е за рускиня от 1956 г., но бракът им приключва след седем години поради политически напрежения. Запознава се със своята втора съпруга Садийе на сватбата на Кадаре през 1963 г., с която имат две деца.
Два от романите му – „Величието и залезът на другаря Зюльо” и „Човекът с оръдието”, са преведени на български от Марина Маринова.
Произведения на Кадаре и Аголи са налични на сайта „Албанистика в България“, създаден от преподаватели и студенти от специалност „Балканистика“ за популяризиране на албанската литература и култура. Сайтът се администрира от доц. Русана Бейлери.
„Кадаре предизвиква размисъл, докато Аголи вика чувства. Но и двамата напомнят, че езикът е не само инструмент за изразяване, а и среда, в която се смесват идентичност, история и творчество“, сподели посланикът Инид Мило по време на събитието.
Люк Леви, директор на Френския институт, спомена, че е имал привилегията да познава Кадаре и семейството му във Франция. Той подчерта, че Кадаре остава дълбоко свързан със своите корени на Балканите и неговото творчество има значимо културно и историческо значение за региона.
Аниса Юмери каза, че Кадаре е бил известен в световен мащаб като албански автор преди 1990 г. и е споделял идеи с множество културни личности. Тя добави, че през 2023 г. след консултация с Кадаре, бяха публикувани негови произведения в многотомно издание от албанския издател Буяр Худри.
Юмери изрази надежда, че през октомври, когато ще се отбележи 95-годишнината на Аголи, ще бъде проведено друго събитие, посветено на неговото творчество. Тя покани всички да посетят Музейното студио в Тирана и да се запознаят с творчеството на двамата писатели.
Преподавателят по албански език доц. Русана Бейлери отбеляза, че Исмаил Кадаре е най-значимият албански автор извън границите на страната, като спомена, че първият превод на негови творби е на български – именно с романа „Генералът на мъртвата армия“ през 1966 г. Тя добави, че много студенти по „Балканистика“ са работили по преводите на Кадаре и Аголи.
По време на събитието бяха представени оригинални и преведени текстове на двамата автори, внимателно подготвени от студентите, а те изнесоха и музикални изпълнения с албански песни на китара.
Зехрудин Докле, българин от Албания, рецитира стихотворение на Аголи – „Конят и магарето“ – на оригинал и разказа, че е имал щастието да познава както Кадаре, така и Аголи и да разменя мисли с тях по разнообразни теми.
