В памет на народната певица Верка Сидерова ще се състои на 5 юли (събота) в църквата „Св. Георги Победоносец“ в София (бул. „Патриарх Евтимий“ 90), от 15:00 часа, съобщават нейните близки. Тя издъхна на 2 юли в София след дълга и трудна болест.
Един от най-известните ѝ цитати гласи: „Нищо друго не съм правила в живота си, а само съм пяла“.
Верка Сидерова Иванова е родена на 26 април 1926 г. в Добрич. Още преди да влезе в училище, тя знае множество северняшки мелодии, научени от майка си и баба си. Баща ѝ, Исидор, е руски по произход и бесарабски българин, известен в България като Сидер. Певицата подчертава, че от него е наследила своята любознателност, която е била във фокуса на живота ѝ. Майка ѝ умира, когато Верка е на 12 години, според информация от отдел „Справочна“ на БТА.
„Бабата ми винаги плачеше и пееше. Нямам материално наследство от тях, но най-ценният дар, който получих, са песните“, споделя певицата. Тя завършва гимназия в родния си град с класическа програма, изучаваща латински и старогръцки с преподавателя Иван Кузманов. Верка Сидерова говори румънски, английски, френски и италиански.
През 1952 г. тя участва в Националния преглед на художествената самодейност в армията, където печели своята първа награда. Същата година изпълнява песента „Лале ли си, зюмбюл ли си“ по време на прослушване пред Филип Кутев и става част от Държавния ансамбъл за народни песни и танци, който днес носи името на Кутев. Верка остава в ансамбъла почти 30 години, обикаля много страни и представя България на международната сцена. Нейният репертоар се състои главно от добруджански песни, въпреки че е изпяла хиляди песни от различни региони. Всъщност, репертоарът ѝ включва над 200 песни, сред които „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, росен, зелен росен“, „Ситно се ‘оро зави“, „Години, години“, „Стоян през гора вървеше“ и много други. Множество от нейните записи са запазени в златните архиви на Българското национално радио и телевизия.
Фолклористката Мария Кутева подчертава, че Верка Сидерова притежава нежен и гъвкав глас, с тънка музикалност и изключителна емоционалност, което ѝ позволява всяка песен да бъде изпълнена с точност и художествена дълбочина.
По отношение на „Лале ли си, зюмбюл ли си“, Верка споделя: „Обичам всичките си песни, но тази ми е особено скъпа!“
Тази песен се излъчва по Българското национално радио от 1964 г.
Освен това, тя казва: „Моята морална награда е, че „Лалето” се счита за най-красивата народна песен. Не е случайно, че Филип Кутев направи най-добрата си обработка на нея. Понякога шеговито казвам на близките си: Когато сложите плоча на гроба ми, там да са изписани само две дати, едно лале, един зюмбюл и един гюл… хората ще разберат…”
Верка Сидерова е издала компактдиск с популярни добруджански народни песни от периода 1960 – 2000 г.
През 2006 г., в интервю по случай 80-годишнината си, тя казва: “Осемдесет години са много! Аз все още се чувствам млада! Правилно казваше баба ми: “Душата не старее, чедо!”. Радвам се, че хората не са ме забравили! Но и аз няма да ги оставя да ме забравят – изпяла съм толкова много песни! Смятат, че всеки е тук за да изпълни определена мисия. Явно моята е била да пея през целия си живот! Народната песен не само че ми осигуряваше хляба. Чувствах се удовлетворена от това, което правя. Сега, на моите 80 години, съм щастлива с песните си. Великият певец Емил Димитров каза в един стих: “Само един живот не е достатъчен”. Наистина е вярно, не стига един живот, за да направиш всичко важно. Продължавам да пея всеки ден – най-вече това, което не записах. Филип Кутев настояваше репертоарът на ансамбъла да запази своята уникалност. Затова много ценни образци, които помня от детството, така и не достигнаха до широка публика.”
Верка Сидерова обича разнообразна музика. Особено предпочита класическа музика, най-вече „Ероика“ на Бетовен и „Мечтание“ на Шуман. Тя казва, че се прекланя пред българската народна песен, която счита за философия на българския народ. „Музиката не може да бъде лоша“, добавя тя.
През дългата си кариера Верка Сидерова е получила множество награди за приноса си в българската народна музика. Тя е носителка на орден „Кирил и Методий“ първа степен. През 2004 г. получава голямата награда „Нестинарка“ за цялостен принос на Международния фолклорен фестивал в Бургас. На 25 септември 2004 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин на Добрич“. На 21 октомври 2011 г. президентът Георги Първанов ѝ връчва орден „Стара планина“ втора степен за значителни заслуги в културата и изкуствата. На 28 февруари 2014 г. Верка получава Голямата награда „Борис Машалов“ за значим принос към българското фолклорно изкуство на Първите годишни фолклорни награди. На 28 април 2011 г. в Добрич, тя представя книгата си „Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография“, издадена за 85-годишнината ѝ. По време на представянето тя подчертава, че народната песен, дори и да я заровиш под бетон, ще се покълне, толкова е мощна.
/АЯ/
отдел „Справочна“
