Начало Водещи „Величие“ стана възможна, благодарение на Борисов и Пеевски

„Величие“ стана възможна, благодарение на Борисов и Пеевски

94
Илиян Василев
На снимката: Илиян Василев.

Изправянето след загуба е най-важното доказателство за характер. Първо, анализ, след това Пътя – нова енергия, нови лица, но най-вече смяна на чипа при избора на елит сред демократите, чрез състезателност и меритокрация.

Не избираме най-добрите хора вътре, как да изберем навън?

И да не търсим причината постоянно извън ППДБ – ГЕРБ и ДПС са такива, каквито винаги сме знаели, че са.

Знаехме ли, че имат власт и ресурси – на практика безгранични за купят и подменят резултатите от изборите, но най-вече да откажат народа на гласува. И какво направихме за да не бъде така – кога не признахме избори? И като не ги признаваме и добродушно влизаме в Парламента вече сме част от Статуквото.

Докато ДАНС се занимаваше с дискредитацията на ППДБ лидерите, нарочно пропуснаха да забележат, че към руските агенти от Възраждане, влизат и руски агенти от Величие /какво нелепо име издаващо комплекс/, при това не само в родния Парламент, но и в Европарламента. То това е моделът Борисов-Пеевски.

Няма никакво съмнение, че Величие стана възможна благодарение на Борисов и Пеевски, тя е техен проект, иначе МВР и ДАНС отдавна да са разкрили като руски агенти. То е продължение на договореностите на Борисов да не пипа интересите на Москва у нас, още от 2009 година.

Много са грешките на лидерите на ППДБ – не това, че заедно с Борисов и Пеевски предотвратиха завличането на България в евразийска посока.

Лидерите на ПП бяха спуснати отгоре – през служебни кабинети и така и не развиха политически инстинкти, които се добиват само от Улицата и от израстване от низините.

Незнайно защо решиха, че знаят всичко и няма нужда да слушат „патили“. Въобразиха си, че каквото кажат е бисер – помните нелепицата на Лорер за Пеевски. Сега вече признават, че са се учили, но забравиха най-важния урок – у нас демократите имат право само на един опит, преди Системата да затвори вратите пред тях/нас.

Ако не успеят за това време да си осигурят политическо време за нов ход – губят и тяхната и нашата перспектива. Човек в опозиция се учи по-добре и по-бързо, но се страхувам, че липсата на политически инстинкт ще си остане.

Колко пъти им казвах, не потулвайте битката с корупцията, защото това ви е най-добрият инструмент за сдържане на Пеевски и Борисов. Не би.

Кога ги чухте да говорят за КТБ – а там е най-голямото престъпление на прехода срещу закона и демокрацията? Кога отвориха темата за Турски поток – не са знаели – от кога пиша и говоря за това, има и купища разследвания? Не било политкоректно, докато се договарят с Борисов и Пеевски за „големите“ промени.

Пробвали били докъде ще стигнат границите на съгласие на Борисов. Да бяха питали, нямаше нужда да ни губят времето с трупането на личен опит? Този политически наивитет е недопустим, защото губят не своето време, а времето на стотици хиляди, на милиони българи.

Ще има време за по-задълбочени анализи – но големият проблем е крахът на българската демокрация с 70 процента негласували, което автоматично делегитимира властта.

То е логично – това е единствената формула, по който Борисов и Пеевски могат да останат на власт, чрез тоталното изключване на народа от изборите. За това призовавам тази тема за легитимността на властта и на изборите да бъде първата реакция.

Трябва да бъдем внимателни и с отрицанието, защото сред демократическата общност има традиция на самоунищожение чрез крайно отрицание. Тези, които плюха по ППДБ искат незабавни оставки веднаги и на всички, а това е точно този тип брутално и разрушително отрицание. Както им казах – страхувам, че те вече са в групата на Петър Москов – с постоянно фиксирано отношение от електората на ППДБ, с нула доверие.

Не мога да отбележа и липсата на енергия и отдаденост на кампанията. Понякога имах чувството, че повече защитавам каузата им в изборите – да спечелят места, отколкото те самите. Каних Кирил в Алтернативата като го предупредих, че ще му задавам трудни въпроси – не намери време.

Ами „откровението“ на Христо Иванов в последните дни на предизборната кампания, че били „единствените“, и за това трябвало да се гласува за ППДБ, дойде като „мълния“. Като сте единствените, а избирателите му отговориха – ще си стоим в къщи, защото никой нищо не дължи на ППДБ, хората искат да бъдат убеждавани, увещавани!?Що за липса на политически такт?

А това, че сложиха Радан Кънев на неизбираемо място, а той е доказан актив, е върхът на това, което наричам лоша преценка.

Ще говоря довечера през клуба „Светослав Лучников“ в централата на ДСБ. Не всичко е загубено и тази плесница беше нужна и може да бъде полезна. За тези, които могат от грешките да извличат поуки.

Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.