Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. Това е и последният ден, когато се боядисват яйца.
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
На Велика събота църковното богослужение
започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото „Христос воскресе!“.
Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че
Исус Христос е предрекъл възкресението си.
Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Всяка година, преди Възкресение Христово, в светия град се събират хиляди християни от цял свят очакват да слезе Благодатният огън, който е чуден отблясък от Божествената светлина и доказателство за Божествената същност на нашия Господ Иисус Христос.
Той е знак за Божията милост към нас човеците и ни укрепява в нашата надежда за възкресение и вечен живот.
По традиция в навечерието на православната Пасха, духовенство от
всички православни църкви, начело с Йерусалимския патриарх
вземат участие в участие в литийното шествие, с което трикратно се обикаля параклиса, издигнат над Гроба Господен.
След това, съгласно традицията, Йерусалимският патриарх снима одеждите си, и останал по подрасник, влиза сам при Гроба на Господ Иисус Христос, за да изпроси в молитва невеществения огън, който по чудесен начин се изсипва върху плочата на Гроба.
