Начало Избор на редактора Васил Данов за ДЕБАТИ: Подготвя се провокация в Курск – руски войници...

Васил Данов за ДЕБАТИ: Подготвя се провокация в Курск – руски войници в украински униформи да тероризират собственото си население

54
Васил Данов
Стопкадър, ON AIR

Капитан I ранг о. з. Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва, координатор на Медийния съвет към Атлантическия съвет на България и член на УС на Атлантическия съвет на България.

– Г-н Данов, този ход, който предприеха въоръжените сили на Украйна в Курск, има ли някакви стратегически последици за развоя на войната?

– За стратегически последици още не можем да говорим, защото още не са проличали и защото това частично настъпление с пет бригади представлява оперативно постижение, но не и стратегическо, защото не променя изцяло хода на войната. Тоест, това е частичен успех.

Второ, никой не може да каже какви са последиците все още, защото тепърва се развива обстановката там.

От една страна Русия струпва сили, за да отблъсне извън границите си тези украински бригади, което се очертава, че няма да им бъде толкова лесно. Първо, защото тези съединения са доста добре подготвени и въоръжени – това може би са най-добре подготвените оперативно и с добро командване бригади. Бригадата е от 3 до 4-5 хил. души, тоест това са около 25 хил. и 30 хил. души, които са добре подготвени и окомплектовани войници.

Вероятно, макар че малцина допускаха, че ще останат по-дълго, това прилича по-скоро на един ход, който повтаряше похода на Пригожин миналата година, който се опита да сплаши Путин и да постигне свои цели, но беше излъган да прекрати настъплението си, а после беше подлъган да се качи на един самолет с най-близките си хора и беше взривен по типична операция на КГБ.

Сега положението е друго, но все пак примерът с Пригожин се оказа заразителен, защото той „опипа“ отбраната вътре в Курска област и по-навътре в Русия и се оказа, че тя няма подготвени хора, подготвени войски и структури, които да се противопоставят на настъпващ противник.

Защото явно те са смятали, че тъй като Русия е вековен агресор, тя винаги ще може и ще има правото да напада други народи. Но, ударена на собствена територия, тя е незащитена, неподготвена.

И сега като гледам това, което вършат, е доста хаотично и несъгласувано, както точно преди година действаха срещу Пригожин – кой да поеме отговорност, откъде да докарат сили, как да се държат. Сега има истерични и хаотични изявления на Путин, че ще бъдат изхвърлени, ще бъдат пометени, но това явно няма да стане.

– Тук можем ли да говорим за драстични пропуски от руска страна по организацията на отбраната?

– Те не са имали предвид тази заплаха, защото са смятали, че украинците само ще се бият на своя територия, за да защитят своите рубежи.

Никой не е допускал, че добре въоръжен и подготвен противник ще настъпи на тяхна територия.

Тази операция е подготвена доста отдалеч. Личи по почерка, личи по организацията, личи по плана, който те са имали и имат, но ние не го знаем. Те стъпиха на чужда територия, заеха плацдарм и сега се окопават.

Те се окопават по същия начин, по който всички войски трябва и могат да се окопават.

Както миналата година руските окупационни сили използваха този прозорец, който се отвори за тях, когато Украйна не получаваше постъпления от модерни оръжия, че даже и от боеприпаси и близо половин година беше оставена само на собствени ресурси поради боричканията в Конгреса и Сената на САЩ за отпускането на тази помощ и колебанията на основните западноевропейски наши съюзници, които намериха някакви пътечки да забавят, да оспорят, да се съмняват има ли смисъл и струва ли си да бъде подпомагана Украйна.

Това даде време на руските окупационни сили да направят дълбоки блиндажи, дълготрайни, дълговременни отбранителни съоръжения, да изливат бетон и да го замаскират, а и комбинирани минни полета с пехотни и противотанкови мини, което направи настъплението на украинските войски много трудно и абсолютно невъзможно.

И те през юли-август миналата година се отказаха от такова фронтално настъпление, защото без мощна авиационна подкрепа и артилерийско превъзходство, е самоубийство танкове и бронетранспортьори да тръгнат да газят минни полета или пехотинци да атакуват укрепени огневи точки.

– Благодарение и на получената западна военна помощ ли стана тази украинска операция в Курск?

– Единствено на тази помощ стана възможна. Гласувани са средства за над 110 млрд. долара само тази година от САЩ и НАТО-вски държави.

Разбира се помагат сериозно и Япония, Австралия, Южна Корея… Но това са напреднали, цивилизовани държави, които първо дават оръжия, достатъчно висококачествени и второ, средствата, които предоставят, те отиват за закупуване на оръжие от САЩ, Великобритания, Франция и т.н.

– Как според вас тази операция би могла и би трябвало да продължи? С по-нататъшно настъпление?

– По-нататъшно настъпление е абсурдно. Не може, не би трябвало и те са достатъчно разумни да не го правят.

Те ще се укрепват на сега завладените позиции, на този плацдарм, който им дава право да държат в шах руската отбрана, руското политическо и военно ръководство, защото те ще ангажират – и такъв е замисълът, да ангажират сериозен контингент руски войски, който, най-вероятно, би трябвало да бъде изтеглен от вътрешността на Украйна, там където украинските войски бяха и са подложени на сериозен натиск.

Това го разбира и режимът на Путин и той, както виждам засега, няма да сваля войски от фронта в Украйна, а ще докара други – от Беларус и по-далечни военни окръзи и гарнизони на руската армия, за да може да остави под сериозен натиск украинската отбрана вътре в Украйна.

Свалят ли войски от украинския си фронт, за да ги пратят в Курск и Белгород, това означава украинците да си върнат позиции, които загубиха през последните месеци.

Но те ги загубиха с цената на неимоверни жертви от страна на руските въоръжени сили.

Имаше случаи, при които на ден загиваха по 1000-1200 руски военнослужещи. Това са три батальона или една бойна група. Това прави до 40 хил. души понякога на месец.

Тоест, това, което са настъпили досега руснаците, им струваше огромни жертви и загуби на жива сила.

– Чуха се вече тези, че е възможно да станем свидетели на провокация. За какво става въпрос?

– Както всички деспотични и тиранични режими – като се почне от преди Хитлер още.

Това, което се подготвя, е по подобие на хитлеристите на 1 септември 1939 година симулират нападение над полски военнослужещи в граничен пункт между Полша и тогава хитлеристка Германия – есесовци, облечени в полски униформи нахлуват в един малък граничен пункт и избиват 9-10 германски войници.

Това дава повод на хитлеристка Германия, която вече се е подготвила със заповед на линейния кораб „Шлезвиг-Холщайн“ да даде сигнал за широко мащабно настъпление на нацистките войски срещу полската държава. И след 16 дни, по предварителния договор Молотов-Рибентроп, съветската армия удря Полша от изток.

Сега се предвижда руски войници да тероризират собственото си население, преоблечени в украински униформи, като кажат: Вижте, това украинските фашисти правят същото, което правим и ние на украинска територия.

– От каква нова военна помощ под формата на техника се нуждае Украйна, за да устои на руския натиск?

Оръжието, което получават украинските войски, е достатъчно ново, достатъчно модерно.

Това, което според мен предстои да стане, е да бъде дадено пълно разрешение тези оперативно-тактически ракети, с които разполагат украинските въоръжени сили – това са френско-британските Storm Shadow и други, да бъдат използвани на максимална дълбочина.

Доскоро имаше уговорки, че ако ракетите имат далечина на действие до 300 км, да бъде стреляно на 200 км. Тоест, малко зад границата на Руската Федерация, където основно се натрупваха логистични вериги и там бяха районите за съсредоточаване и оперативно сглобяване на войски, които влизаха в боен ред или пълна готовност, за да атакуват украинските войски именно в тази полоса от 100-200 км.

Ако бъдат използвани тези ракети и ако бъдат въведени, което вече става, самолетите F-16, въздушното превъзходство, на което разчитат в близко време украинските командири, ще им даде вече възможност по целия театър на военните действия да притискат своя противник.

Досега и засега руската авиация и руската противовъздушна отбрана имаха и имат превъзходство и на украинска територия.

– Как тези последни действия от страна на украинските въоръжени сили ще се отразят на евентуални бъдещи разговори за примирие, ако изобщо се говори за такива?

– Засега само се говори. Вече има готови медиатори, които да ги помиряват, но не виждам, а и няма основание в момента нито една от двете страни да каже сериозно, че ще седнат на масата на преговорите и че са готови да подпишат временно примирие. Няма основание. Войната е твърде ожесточена.

От руска страна бяха извършени огромни военни престъпления и престъпления срещу човечеството, което украинците няма как да простят и да забравят и да оставят завзетите територии.

Тезата на президента Румен Радев, тя не е негова, а на Путин, да се спре войната, за да се спрат жертвите, звучи абстрактно, пацифистично, но и нереалистично.

От друга страна украинците не могат да спрат, защото, първо, една територия от около 110 хил.кв. км., равна на територията на България – представете си една територия, отрязана от украинската държава. Няма народ, държава, президент, парламент, които да кажат – остават ни 4/5, ще живеем някак си.

Изтеглянето на руските войски означава Путин да бъде обесен от всички свои сподвижници, от всички, които го сложиха на власт и все още го подкрепят – олигарси, военни и основно висшия апарат на КГБ.

– Възможно ли е тази украинска офанзива да повдигне въпроси сред руската общественост и това да разклати основите на режима?

– Не виждам основание за това. Първо, ние не знаем какво мисли руското общество, защото до нас не достигат от него реални сигнали. Това, което пристига, са сигнали от наплашени и озверели хора от жестоката пропаганда, на която са положени.

Руското общество, ако такова наистина има, на него устата му са запушени. Бяха избити редица политически лидери, журналисти и напредничави хора. Някои бяха принудени да емигрират в Западна Европа или САЩ.

Самите руснаци няма как да артикулират истинското си мнение, защото рискуват да получат дългогодишни присъди.