Институт за пазарна икономика (ИПИ) публикува специален доклад, който разглежда в дълбочина участието на България в единния пазар на ЕС.
Докладът е изготвен по повод 30 г. от създаването на единния пазар на ЕС и 20 г. от присъединяването на основната група страни от Централна и Източна Европа. ИПИ изследва степента на икономическа интеграция на България в рамките на единния пазар и посочва основните предизвикателства пред конкурентоспособността и конвергенцията.
България и всички страни членки от Централна и Източна Европа имат силен интерес от гладкото функциониране на единния пазар. Участието на страните от ЦИЕ в единния пазар през последните две десетилетия доведе до по-дълбока интеграция в европейската икономика, сериозен ръст на търговията и по-висок дял на страните от ЦИЕ във вътрешнообщностната търговия, ръст на притока на чужди капитали към новите страни членки от големите икономики в ЕС, повишена мобилност на работната ръка и повече възможности за гражданите от страните в ЦИЕ, и в крайна сметка устойчив процес на догонване и конвергенция в основните икономически показатели. Участието в единния пазар позволи на новите страни-членки да се възползват от конкурентните си предимства.
Въпреки огромния политически фокус върху фискалните трансфери в рамките на ЕС и помощите към новите страни членки, можем да твърдим, че участието в единния пазар и гарантирането на четирите свободи е фундаменталната основа за икономическия растеж и изпреварващото развитие на страните от ЦИЕ. Присъединяването към ЕС и участието в единния пазар означаваше отпадане на множество пречки пред търговията, инвестициите и мобилността за страните от ЦИЕ и на практика разширение на икономическата свобода и подкрепа за конкурентоспособността в новите страни членки към момента на присъединяване.
Участието на България в единния пазар в последните 17 години потвърждава тези наблюдения, като по-дълбоката интеграция с европейската икономика е в основата на икономическото развитие на страната. Въпреки преминаването през поне три епизода на икономически спад в последните две десетилетия, България отчита по-дълбока икономическа интеграция и устойчиво догонване по основни икономически показатели:
- България удвоява своята роля във вътрешната търговия на ЕС в периода на своето участие в единния пазар. Износът на стоки от България в рамките на единния пазар на ЕС достига 31 млрд. евро през 2022 г. Делът на страната във вътрешната търговия на ЕС се увеличава от 0,34% през 2006 г. до 0,73% през 2022 г.;
- Сраните от ЕС са в основата на притока на чужди капитали към България, в т.ч. в годините след пандемията. Към 2022 г. преките чуждестранни инвестиции в България от страните от ЕС възлизат на 40 млрд. лв., като това са близо 75% от всички чужди капитали в страната;
- България достига най-високата си точка в показателите за конвергенция. Фактическото индивидуално потребление на човек от населението в България, изразено в стандарти на покупателна способност, се увеличава от 35% от средните нива за ЕС преди участието на страната в единния пазар до 69% през 2022 г.
Отбелязването на 20 години от участието на страните от ЦИЕ в единния пазар е повод както за оценка на резултатите, така и за поглед напред. България и страните от ЦИЕ трябва да следват национални политики, които да им помогнат да бъдат успешни в рамките на единния европейски пазар, но и да провокират въвеждане и поддържане на общоевропейски политики, които подкрепят функционирането на единния пазар и повишават конкурентоспособността на европейската икономика като цяло. В дългосрочен план развитието на единния пазар е от фундаментално значение за успеха на страните от ЦИЕ.
Основните предизвикателства в навечерието на третото десетилетие от членството на страните от ЦИЕ в ЕС са свързани с неспокойната геополитическа ситуация и голямата неизвестност относно резултата от руската агресия в Украйна, политическата нестабилност в някои държави от ЦИЕ, липсата на достатъчен напредък по отношение на върховенството на закона и корупцията, елементите на завладяване на държавата и отстъплението от демокрацията в региона. На фона на тези предимно политически рискове, икономическите политики в отделните държави членки и на равнище ЕС са от ключово значение за бъдещето на региона. Страните от ЦИЕ трябва да се стремят да останат най-бързо развиващата се част от Европа през следващото десетилетие.
