Във фотокнигата си „Излишни“ гл. ас. д-р Антоан Божинов показва правозащитна фотография на хора в риск, каза за БТА доц. Георги Лозанов за изданието, което бе представено в Софийската градска художествена галерия.
Книгата съдържа колекция от 73 снимки, направени в периода между 1987 и 1992 г. в пет социални заведения в Северозападна България. Обект на снимките са тези, които Божинов нарича „излишни“ – хора, чието страдание не трябва да стигне до обществото, обясни доц. Лозанов.
Книгата е двуезична (български и английски), като съдържа и придружаващ текст от автора на снимките, както и аналитични текстове на д-р Владимир Сотиров – психиатър, и доц. Георги Лозанов – медиен експерт. Те представиха тази вечер фотокнигата, издание на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“.
„Най-страшното, което показват фотографиите, е, че тези хора – жертва на страдание, са превърнати и във виновни за страданието си“, каза доц. Лозанов. Той обясни, че в излъчването на сниманите хора с психични проблеми се вижда гузност за това, че са такива. „Вместо обществото да им помогне да се справят със своите трудности, то допълнително ги натоварва с вина – това представят тези фотографии“, допълни доц. Лозанов.
По думите му фотографиите излизат толкова време след заснемането им, за да няма вторична виктимизация. Показвайки хора в неравностойно положение, когато се намират в уязвима ситуация, фотографът рискува да причини допълнителна болка на тях и на близките им. Поради тази причина Божинов ги показва сега, когато има по-малка вероятност някой да разпознае личностите в портретите, обясни доц. Лозанов.
Той отбеляза, че книгата излиза в контекста на възникналите в България сега възникват скандали заради това, че животът в социалните домове продължава да бъде травматичен, хората, които живеят там не са обект на грижа, а на лошо отношение. „Големият разговор е за това как се отнасяме с различните хора – дали искаме въобще да не знаем за тях, затваряме ги някъде и оставяме над тях да издевателстват носителите на властта в тези дисциплинарни пространства или търсим начин да бъдат част от обществото и то да се грижи за тях“, каза доц. Лозанов. по думите му това е разговор не само за хората с психични проблеми, но и за тези в неравностойно положение като цяло.
„Антоан Божинов прави правозащитна фотография на хора, които са в риск да бъдат нарушени техните човешки права“, каза доц. Лозанов. Той обясни, че когато мнозинството е опазено от тези проблеми, то може да се отнесе с незачитане към хората, които ги носят.
По думи на доц. Лозанов фотографията осъществява междугрупова комуникация. Той даде за пример датско-американския фотограф Джейкъб Рийс, известен с това, че използва фотографията като средство, с което да помогне на бедните жители на Ню Йорк, привличайки вниманието на обществото към техните трудности и условия на живот. Доц. Георги Лозанов отбеляза, че фотографията създава възможността да се срещнеш с нещо извън границите на твоя бит и да го преживееш като реалност.
„Фотографиите, събрани в тази книга, ще помогнат да се вкара повече човещина в тези отношения“, каза още доц. Лозанов. „Книгата няма за цел да излекува болните, но може да излекува здравите от тяхната апатия към съдбата на другите“, заключи той.
