Скоро националната статистика публикува данни, които отразяват позитивен тренд в демографията на страната – лек ръст в раждаемостта. Независимо дали това е началото на промяна на негативните тенденции или просто е статистически епизод, не е от голямо значение и повод за оптимизъм. Данните предстои да бъдат събрани и анализирани от тези, които имат възможността.
Наистина качеството на живот не се явява основният фактор, който управлява раждаемостта – има случаи на рязък нараснал брой раждания и в по-бедни от България държави.
За съжаление, години наред темата за демографията беше използвана от политиците като просто средство за манипулация на избирателите преди изборите. След това ежедневието ни продължаваше с „тревожни“ статистики.
През повече от 30 години заедно с „материала“ (по Бойко Борисов) започнаха да изчезват основни човешки качества – не български, а човешки. Качества, базирани на морал – емпатия, любов, честност.
Държавата започна да губи ценности и възможност за възстановяване от кризите, а новите „ценности“ бяха насаждани през екраните – с ниска политическа реторика, с извращаване на същностните теми, с утвърждаване на поведенчески модели, повече характерни за тъмните структури.
Така, заедно с отрицателната демографска статистика, се засили и друга, за която е трудно да се определи дали е във възходяща или низходяща колебливост, но по-важното е, че тя е тревожна.
Само през последната година станахме свидетели на ужасни действия, извършени срещу млади хора, тези, които носят отговорността (дори и без да я осъзнават) да формират бъдещето на държавата.
Споменаваме нарязаната Дебора и опитите да се оправдае с нея, защото…; споменаваме убитите на столичния бул. „Сливница“ Ани и Явор от автомобил със скорост над 100 км/час, но вместо тези и много други случаи да намалят статистиката на пътните произшествия, скоро след това 15-годишният Филип загуби живота си, блъснат от автомобил, който се движеше по пешеходна пътека, а няколко „грабителчета“ и „влиятелни личности“ се фалираха с видеа, показващи колко бързи са автомобилите им по магистралата.
Споменаваме за 19-годишния младеж, който на косъм избяга от смъртта, след като с приятели си побягна от съмнителни полицаи в Плевен, които опитаха да получат уважение чрез улично поведение.
Охранител помля челюстта на 19-годишен заради парче пица на плаж „Градина“
И днес научихме за помлян младеж поради парче пица на 19 години по време на символичния Юли – неофициалният празник на свободата.
Тези са само някои от случаите, в които страдащите не са други, а децата на България.
Тук дори не става въпрос за стотици семейства, които са принудени да се борят сами за живота и здравето на своите деца, събирайки капачки, само защото институциите са нечувствителни.
Не става въпрос и за начина, по който държавата – от правителството до полицията и съдебната система, се отнасят с протестиращите младежи по време на протестите през 2020 година.
„Тук е дžунглата“, коментира читател във форума на ДЕБАТИ.БГ под статията за пребитото в къмпинг „Градина“ момче. Обобщението не винаги е точно и може да не сме съгласни с него.
Но в сравнение това, което заслужава вниманието.
Разделението, което причини голяма болка в обществото, доведе до изкривяване на ценностите, на етичните норми и правилата, по които е необходимо да се живее в едно общество. Доведе до това, че стана нормално да си маркираш тялото си агресивно с вярност към родината, но също така и да погазиш тялото си с омраза към сънародниците си.
Доведе до това „правилното“ поведение да бъде това, което нарушава процесите в обществото и основните правила за правене на политика чрез мощ и въздействие, да (се) измерват интимни и изживявания като национално самочувствие, например чрез измерване на височината на пилоните ти спрямо другите.
Държавата на мачовците изкара на върха на властта генерали
– някои от които си струваха, други не, като в претърпял преврат африканска република; ако си държал реално оръжие или играчка, това те излага на въпросителност за способността ти да правиш решения.
Това е „дžунглата“ на страхливите, изтърканите, гонените, имигрираните, болните, самите деца. На тези, които искат да бъдат тук, но трябва да платят тежък данък. Трябва да бъдат „калени“ в битка, за да докажат, че са способни да служат на родината.
Вместо с визии, програми и доктрини, партиите прекарват времето си в разрешаване на сметки (не само политически, но и финансови), в обиждане и декларации, в опити за по-голямо влияние. Това, което виждаме в парламента – борба за политическа власт, се отразява и в обществото – ако не провалиш чужди зъби, за да въведеш ред, значи не се възприемаш сериозно.
Ако решите да постъпите по различен начин и сте под 20-годишна възраст, бъдете сигурни, че ще се считате за изгубен случай.
