Според предварителните данни и оценки на Министерството на финансите, бюджетният дефицит е намалял с около 300 милиона лева към края на ноември, достигайки 3,7 милиарда лева на касова основа. Това е по-ниско от предходния месец, когато дефицитът е бил 3,96 милиарда лева.
Прогнозираното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма за края на ноември се равнява на 1,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната.
Приходите от корпоративни данъци са по-високи през ноември, което довежда до надвишаване на разходите с 300 милиона лева. Много данъчно задължени лица подават декларации за промени в авансовите вноски, като това води до значителни постъпления през месеца, обясняват от Министерството на финансите.
Освен редовните разходи за персонал и социални плащания, през ноември беше изплатен и последният транш от 125 милиона лева за подкрепа на земеделските стопани, засегнати от икономическите последици на руската агресия към Украйна, посочват от Министерството на финансите.
След ускорен ръст през предходните месеци, наблюдава се намаляване на дефицита на месечна база. Например, в края на август той е бил 1,681 милиарда лева, в септември нараснал до 2,820 милиарда лева, а в октомври достигнал 3,96 милиарда лева.
Законопроектът за държавния бюджет за тази година предвижда индикативен дефицит по КФП за годината от 6,2 милиарда лева (3% от прогнозния БВП).
Предварителните оценки за изпълнението на бюджета към края на ноември идват след оценката на Европейската комисия, която предупреждава за второ плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост. ЕК отбелязва, че част или целият размер на плащането може да бъде замразен поради недостатъчни резултати по ключови реформи. Искането за средства в размер на 653 милиона евро или около 1,3 милиарда лева.
Основни параметри на КФП според предварителните данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2024 г. се очаква да достигнат 65,2 милиарда лева, което е 86,7% от годишните разчети. В сравнение с ноември 2023 г., постъпленията са увеличени с 5,1 милиарда лева (8,5%), основно за сметка на данъците и осигуровките, които са нараснали с 5,6 милиарда лева (11,8%), и на помощите и даренията (главно грантове от ЕС), които са нараснали с 0,8 милиарда лева. Неданъчните приходи са намаляли с 1,3 милиарда лева (12,5%), главно заради по-ниските приходи от дивиденти и от продажба на квоти за емисии на парникови газове.
Разходите по КФП към ноември 2024 г. включително вноската на Република България в бюджета на ЕС, достигат 68,9 милиарда лева, което е 84,6% от годишните разчети. Увеличението е основно за сметка на социалните разходи, след увеличението на пенсиите от юли 2023 и юли 2024 г., както и на разходите за персонал след повишенията на заплатите на учителите и служителите.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, заплатена до 30 ноември 2024 г. от централния бюджет, е 1,4 милиарда лева, съгласно съществуващото законодателство относно ресурсите на ЕС.
