„Разрушаването на паричния ред е резултат от целенасочени действия на различни правителства.“
Лудвиг фон Мизес, 1953
Прочетох при приятелка във Фейсбук, че традицията за подаръци по Коледа възникнала в следствие на забавяне в публичните услуги: те били изпращани за деня на Свети Никола, но пощата (на Ню Йорк, тогава Ню Амстердам) толкова бавно работела, че стигали до адресатите след почти три седмици.
Нещо подобно ще се случи и със забавения бюджет за 2025 г. Когато бъде приет, някои ще получат подаръци, но за други ще се появи необходимост от разходи.
Какво знаем за бюджета на Никулден?
Засега няма нищо черно на бяло как ще изглежда бюджета за следващата година.
Общото подозрение на почти всички външни наблюдатели е, че разходите ще се запазят, а приходите не ще може да се увеличат, за да ги покрият.
Но г-жа Петкова, министърката на финансите, уверява, че „правилото“ за три-процентен недостиг (който би трябвало да е временно изключение от нормалното изискване за баланс на приходи и разходи на правителството) ще бъде спазено.
По-конкретно: предполагаемите 18 милиарда лева недостиг
(с известно закръгляване на основните числа – 9% от БВП), при приблизително 6 милиарда лева по-високи приходи до края на 2024 г., позволяват на правителството да предполага, че дефицитът ще бъдат сведен до 3 на сто. Тоест надеждата е за допълнителни приходи от 6% от БВП (или 12 милиарда лева).
Как това ще стане не е съвсем очевидно. Известен ориентир са последните отчети за изпълнението на бюджета за 2024 г.
Слабо вероятно e законодателното събрание да приеме съществено различен бюджет от този, който предлага правителството. Ако парламентът заработи ударно към 10 декември, дори е възможно разходите в следващия бюджет да са повече от онези, които ще бъдат посочени в правителствения вариант.
При всички сценарии, най-вероятно е разходите, заложени безотговорно и с автоматичен механизъм за увеличаване през тази и предишните три години, да бъдат запазени в перата и ритъма на нарастване от тази година.
Предвид винаги възможната безотговорност на народните представители, амплифицирана от очакването на нови избори, сценарият със запазване на разходите от 2024 г. е по-добър от другите възможни алтернативи.
Няма да се вдигат преките данъци на фирми и граждани,
което е разумно и осигурява поне от това гледище известна стабилност на стопанските намерения на гражданите и предприятията.
Но щели да се съберат акцизите върху цигари и алкохолни напитки за две години в една, т.е. през следващата година с плащанията и за 2026 г. При предполагаем приход по това перо от приблизително 6 милиарда лева (вероятно изпълним, съдейки по данните за поведението на приходите за първите шест месеща – изпълнението е 50%) и увеличени от 10 на сто,
увеличението на приходите за следващата година ще е 600 милиона.
Ако хората продължат да пият и пушат със същото темпо и в същите количества.
Изтича срокът на разпускането по ДДС и е възможно народните представители да не го продължат. Когато бяха въведени нулевите и намелени плащания по тези данъчни задължения (за хлебни изделия, ресторантьорски услуги и т.н.) недоимъкът в бюджета бе предвидим и на равнището от половин милиард лева.
Предвид на икономическия растеж оттогава, възстановеният универсален праг от 20% ще даде „нов“ приход от 600-650 милиона лева. При положение, че потреблението на тези стоки и услуги се запази на същото равнище.
За хлебните изделия това не е сигурно – през последните десет години то бавно, но сигурно намалява.
Прогнозите за ръст на икономиката през тази и следващата година бяха актуализирани. Предвижданията на министерството и БНБ съвпадат. Според тях ръстът на БВП ще доведе и до повече приходи в бюджета. Има и инерция от ръста им през втората половина на настоящата година.
Иначе около или малко над един милиард лева повече приходи ще дойдат от тази инерция. Може да се предположи, че при близо 3% ръст на икономиката за следващата година
бюджетните приходи ще са 1.2 милиарда повече.
Макар и да са частично през споменатите ДДС и акцизи, в името на оптимизма, може да се предвидят. Картината на приходите ще придобие известна конкретика през април-май следващата година.
Събрани, тези увеличения на приходите дават перспектива за 2.5 милиарда лева повече приходи в бюджета през следващата година. Тази сума е много далеч от необходимите приходи за вместване на дефицита в рамките на 3-процентното правило.
Изпълнението на капиталовите разходи не е напълно ясно. Възможно е, както се е случвало нееднократно, прехвърляне на някои от тях за следващата година. Но то няма да е повече от един милиард лева.
Някои разходи със сигурност също ще нараснат.
Такива ще са плащанията по лихви за стари заеми. Но най-съществено е нарастването на пенсионни плащания и разходите за заплати в държавната администрация, техните темпове за тази година са съответно 18 и 24-25%.
Средства на фискалния резерв по сметки в БНБ и банки, съдейки по наличния отчет за октомври и динамиката на приходите, към края на година ще е между 12.5 и 13 милиарда лева.
В тази сума са включени резервите на ДОО и очакваните постъпления от бюджета на ЕС по вече направени разходи. Максималният размер на непосредствено разполагаемия резерв едва ли е разумно да бъде предвиден за повече от 1/3 от общия размер на резерва.
Сумирани, тези стилизирани изчисления дават бюджетен недоимък от 4.5 милиарда лева, без които не може да се стигне до дори приблизително спазване на правилото за 3-процентен дефицит.
Управление на слуховете: манипулирането на банките и данъка върху тяхната „свръхпечалба“ в светлината на нашия опит
Понеже липсва яснота, в момента могат да се обсъждат само слухове. Най-упоритият сред тях е за облагане с извънреден данък на печалбите на банките.
Манипулирането на банковите сделки и договори поради благи бюджетни намерения има дълга и плачевна история в България.
Най-фрапантен е опитът на 1995 г.
Тогава новоизбраното правителство на БСП започва работа в края на януари, а бюджетът за годината е приет в края на май. За да намери начин хем да посрещне плащанията по външния държавен дълг, хем да запази назначените от самото правителство членове на управителните тела на държавните фирми (повечето губещи и подлежащи на банкрут, като за обезщетение на работниците и служителите е осигурен безлихвен заем от Световната банка), в началото на май правителството забранява на тези предприятия да изплащат своите задължения по банкови кредити.
Бюджетът е приет с „добре изглеждащ“ дефицит от 18% от БВП. Този праг е надминат почти веднага. В началото на второто полугодие на стр. 29 от Отчета на БНБ за януари – юни 1995 г. се отбелязва, че той вече е над 20% от БВП.
Банките, държавни и частни, са изправени пред фалит и искат ликвидност от БНБ (която не може да бъде предоставена, поради липса на резерви и възпиращи клаузи по договора за преструктуриране на дълга).
Постепенно обаче БНБ „омеква“, а правителството започва да контролира инфлацията с администриране на цените (по съответния закон, приет юли и приложен от началото на септември 1995 г.).
Резултатът е и че и частните предприятия (които дотогава до голяма степен вече покриват загубите на БВП от държавните) са изправени пред фалит. Резултатът е верижни фалити на предприятия и банки (само техният фалит струва на икономиката 42% от БВП), хиперинфлация, изчезване на спестяванията и – към март 1997 г. крайна бедност за 40% от населението.
Сега идеята за данък „свръхпечалба“ за банките има подобен замисъл – запълване на дупка в бюджета.
Нека първо видим какво може да представлява този данък:
- Той ще е специален временно наложен данък;
- Начислява се върху приходите на банките като юридически лица;
- Защото правителството и парламентът може да решат, този приход да надвишава някакъв измислен от тях „нормален“ праг на възвръщаемостта от банковата дейност – управлението на доверените им спестявания и договорени с тях заеми от физически и юридически лица;
- Единственият мотив за въвеждането му може да бъде генерирането на извънредни бюджетни приходи, защото правителството и парламентът не са в състояние да приведат държавния бюджет в някакво приемливо състояние на съотношението между приходи и разходи на правителството;
- До идеята за него се стига понеже Народното събрание, колективният орган на вземане на стари решения за бюджетни разходи, не носи – поне пряка – отговорност за тяхното изпълнение сега и през следващата година, но не може да поеме и отговорност за съкращаването на тези разходи.
- Какви са потенциалните непосредствени ефекти?
Нов допълнителен приход в бюджета няма как да бъде гарантиран.
Не малка част от банките вече са засегнати от глобалния данък от 15%, въведен недалновидно и във вреда на българските граждани и бизнес от де факто същите партии и народни представители.
Банките имат задължения по закона за въвеждане на еврото, който изпълняват, заедно с поне още пет европейски регламента, които увеличават разходите им по дейността.
Освен това банките имат и безсмислени, скъпи задължения по други проектозакони, като например този на т.нар. „личен фалит“.
Разходът им по нагаждане на разплащателната система за въвеждане на еврото бяха изчислени от съпътстващите документи по съответния закон на 400 милиона лева, но те вероятно ще са два пъти по-големи както заради конюнктурата на пазара на необходимите технологии, така и поради отлагането на самия процес на въвеждане на еврото.
Този данък ще увреди кредиторите на банките, тоест хората и фирмите, които са им поверили спестяванията си, ще влоши управлението и на пасива, и на актива и ще направи по-неизгодни условията по договори за онези, които търсят кредит от банките.
Но има и не съвсем видими обстоятелства и последици.
Банките са в добро здраве и това е причината да бъдат нарочени за облагане с такъв извънреден данък.
Въвеждането му ще означава и пълна промяна във философията на данъците и публичните финанси на България.
За подобни специални и извънредни данъци ще трябва да се готвят всички сегменти на икономиката на страната, които дърпат иновациите, икономиката и доходите напред и нагоре.
Анализът е публикуван в „Икономически живот„. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
