България проскача със 12 позиции в класацията на „Репортери без граници“, според годишния доклад на организацията. В момента страната е на 59-то място в света по критерий свобода на словото, от общо 180 държави. През миналата година България заемаше 71-во място.
Повишаването на резултата на България се дължи на действията на предстоящото правителство, което прояви готовност за реформи в областта на свободата на печата. Организацията отбелязва и реакцията на властите в случаи на насилие срещу журналисти.
Докладът за България
Медийният пейзаж
Телевизията и онлайн медиите са основните източници на новини в страната, докато печатните издания постепенно губят въздействие. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии негативно влияе на независимостта на обществените медии, а независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в други регулирани сектори.
Политически контекст
Заплашванията на журналисти от политически личности и манипулирането на определени медии за политически цели са често явление в България. След период на спад на свободата на печата при правителя Бойко Борисов и период на политическа нестабилност, страната в момента има относително стабилно правителство, което се ангажира да защитава свободата на печата от юни 2023 г. (бел. – анализът е вероятно написан преди предстоящите избори)
Правна рамка
Законодателството на страната осигурява минимални стандарти за защита на журналисти, съобразени с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург. Въпреки това, корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна пред нарушенията на свободата на медиите. Независимите медии и разследващите журналисти често се изправят пред заплахи и нападки.
Икономически контекст
Медиите са почти изцяло зависими от доходите от реклама, която в голяма степен се контролира от държавата. Разпределението на национални и европейски финансови средства за медиите от правителството е лишено от прозрачност, което облекчава партийното влияние в полза на медиите, които подкрепят правителството. Въпреки това, новото правителство, което влезе в длъжност през юни 2023 г., заявява намерение да се справи с този проблем.
Социокултурен контекст
Журналистите, които разследват организираната престъпност и корупцията, се изправят пред заплахи. Заедно с това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или с подкрепа от фондации от САЩ и Западна Европа, често се сблъскват с кампании на омраза и враждебност.
Безопасност
Постоянните заплахи и физическите нападения срещу журналисти в България са сериозен проблем.
Въздействието от това насилие, особено върху журналистите извън столицата, се затруднява от нивото на безнаказаност за подобни актове. Използването на сила срещу журналисти от полицията е системичен проблем, както беше подчертано от насилието от полицията в края на 2023 г.
В ЕС свободата на медиите е в добро състояние
В доклада се отбелязва и одобрението на Европейския парламент за Европейски закон за свободата на медиите, който има за цел да защити журналистите, да се бори с политическото вмешателство в медийните решения и да увеличи прозрачността на собствеността на медиите.
Норвегия, въпреки че запазва първата си позиция, е сериозно засегната от спад в политическия си рейтинг.
Ирландия се оттегля от инициативната си позиция в ЕС пред Дания, последвана от Швеция.
Германия вече е сред първите 10 държави в класацията.
От „Репортери без граници“ посочват, че свободата на медиите е под въпрос в Унгария, Малта и Гърция.
На източната част на Европа журналистическите условия се злоупотребяват поради дезинформацията и цензурата в медиите.
Палестина, която е под постоянен обстрел, заема 157-о място от общо 180 държави и територии през 2024 г., като се класира в долните 10 държави по сигурност.
На 3 май се отбелязва Световният ден на свободата на печата, обявен от Общото събрание на ООН през 1993 г., по препоръка на ЮНЕСКО.
Източници: БНР, Агенция „Фокус“, БТА
