В края на миналата година България стана член на програмата „Артемида“, която е една голяма програма на НАСА. „Артемида“ е продължение на програмата „Аполо“ и основната й цел е свързана с пилотираните полети до Луната. Идеята е тя да бъде трамплин за евентуални полети и до Марс, каза директорът на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) проф. д-р Георги Желев в Деня на отворените врати на научната институция.
Той обясни, че България е 32-рият член, който е подписал тази програма и в нея има много възможности за българските учени. Имаме възможност, дори при добра политика, да имаме и нов космонавт, изрази увереност директорът на ИКИТ-БАН.
Инициативата в ИКИТ-БАН беше посветена на Международния ден на авиацията и космонавтиката, на 55-годишнината на ИКИТ-БАН и на 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов.
За „Новите проекти и бъдещето на космическите изследвания в ИКИТ-БАН“ говори научният секретар проф. Деница Борисова. Тя обясни, че ИКИТ-БАН работи в няколко основни научни направления: физика на космоса, астрофизика и слънчево-земна физика, дистанционни изследвания на Земята и на планетите, аерокосмически системи и технологии, и космическо материалознание.
Голяма част от приборите, които са разработени в ИКИТ-БАН и са монтирани на различни модули на Международната космическа станция, са от серията „Люлин“ – за измерване на йонизиращата доза радиация и са тип дозиметри, каза проф. Борисова.
Тя разказа и за разработването на космическите оранжерии. Доц. Таня Иванова е инициатор и първи разработчик на космическата оранжерия „Свет“, която успешно е летяла на орбиталната станция „Мир“.
В лекцията си проф. Деница Борисова акцентира и върху разработването на космическите храни, които може да се използват не само от космонавти, но и от всички хора, работещи при екстремни условия – подводничари, или от специалисти, които са на работа в полярните области на Земята. ИКИТ може да даде като заявка изискванията за космическите храни, но разработчикът е Институтът по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия. По този начин беше разработено българско космическо меню, обясни проф. Борисова.
Тя припомни и приноса на ИКИТ-БАН в помощ на българското земеделие с разработки за отстраняване на плевели и дистанционно изследване на посевите.
Лекцията „Българската серия „Люлин“ – изследванията днес и перспективи за развитие“ беше представена от проф. Йорданка Семкова. Тя отбеляза, че Луната е единственият естествен спътник на Земята и е много голям обект на интерес за изследване още от началото на космическата ера. През 60-те и 70-те години много съветски и американски автоматични сонди бяха изпратени към Луната, имаше и редица американски пилотирани полети. След това, за известно време, беше загубен интересът към Луната, но в последните години той се възобнови. В момента всички големи космически държави и агенции имат свои програми за изследване на Луната, защото тя може да се използва за междинна база за полети към Марс. Луната може да бъде използвана и като много добра площадка за астрономически наблюдения, но и на Луната се гледа като на източник за ценни и редки елементи, необходими за индустрията и за други сфери на живота, каза проф. Семкова.
Тя съобщи, че България също има свое участие в изследванията на Луната и то е свързано с един прибор от серията „Люлин“, който е дозиметър и е летял на индийската мисия „Чандраян 1“ през 2009 г. Този прибор предостави много ценни данни за радиацията в пространството около Луната и по пътя до нея, поясни проф. Йорданка Семкова.
„Друг много голям обект на интерес за изследване от цял свят е Марс – единствената от земеподобните планети, на която се предполага, че може би има следи от минал живот или от настоящ – за най-елементарен живот, за микроорганизми“, каза проф. Семкова.
На темата за „Отглеждането на растения в космически условия“ говори Илияна Илиева.
Програмата за Деня на отворените врати в Института за космически изследвания и технологии продължи с посещения в лабораториите, с демонстрации на дронове и на стационарния учебен тренажор.
Учените от Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) работят по национални и европейски проекти, които са свързани с Европейската космическа агенция, с Европейската комисия и с Националния фонд за научни изследвания, както и по проекти, възложени от министерства. Това каза в интервю за БТА, свързано с Международния ден на авиацията и космонавтиката, директорът на ИКИТ-БАН проф. д-р Георги Желев.
Той съобщи, че през тази година учените от ИКИТ-БАН работят по 73 проекта – национални и европейски, които са с различно финансиране, като общата сума на проектите е за около 2,5 милиона лева. Голяма част от проектите продължават по две или по три години, като много рядко са едногодишните проекти.
Имаме малко повече патенти и по-високата ни патентна дейност е свързана с участието ни две научни програми, като едната от тях е за интелигентното растениевъдство, а другата програма е за сигурност и отбрана, каза проф. Георги Желев.
Той обясни, че патентите, които са за сигурност и отбрана, са свързани с изобретения за разработването на различни видове дронове и с тяхното приложение. Има и за системи, които са за предупреждение при бедствия и аварии. Това са разработки, които са официално подадени към Патентното ведомство на България и са за изобретения и за полезни модели.
