България влиза в 2025 г. без редовно правителство и без приет бюджет, но в Шенген и с реален шанс за еврото.
На вътрешнополитическата сцена просто изгубихме една година, с хаотични (бюджетни) гласувания в парламента и все така блокирани институции. Политическият хаос доведе до огромен натиск върху бюджета и постави фискалната стабилност на страната под въпрос. В икономически план годината беше значително по-добра, като траекторията на забавяне на растежа се пречупи и през цялата година се наблюдаваше ускоряването на стопанската активност.
В клуба на богатите. В началото на 2024 г. България влезе в групата на страните с висок доход, според класификацията на Световната банка. Всички други страни-членки на ЕС от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в т.ч. Румъния и Хърватия, вече попаднаха в тази група в годините непосредствено преди пандемията. Новината за България е отражение на дългосрочната траектория на изпреварващ растеж и процес на по-дълбока интеграция и сближаване с развитите икономики в Европа.
Сближаването продължава. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателна способност достигна 64% от средното ниво за ЕС през 2023 г. Непосредствено преди пандемията страната беше под границата от 55% по същия показател. Траекторията на сближаване се запазва, в т.ч. в условията на продължителна политическа криза, като България доближава значително групата на страните от ЦИЕ. Към момента всички други страни-членки от региона на ЦИЕ попадат в интервала 70-90% от средното за ЕС.
Възнагражденията дърпат напред. Средната работна заплата в страната достига 2 296 лв. през второто тримесечие на 2024 г., като отчита ръст от 17,3% за година. В преработващата промишленост, в която са наети 450 хил. души, също се наблюдава двуцифрен ръст на заплатите, като средното възнаграждение достига 1 928 лв. За период от 6 години (2018-2024 г.) заплатите в България са се удвоили, съответно и разходите за труд на работодателите. В края на 2024 г. вече се наблюдава забавяне на темпа на нарастване на възнагражденията.
Рекорден ръст на жилищното кредитиране. Нарастването на обема на ипотечните кредити на годишна база надхвърли границата от 25% през 2024 г., а през последните няколко месеца новоотпуснатите кредити от банките надвишават 700 млн. лева месечно. Лихвите по жилищните кредити в България останаха на рекордно ниски нива. БНБ реагира на бурното развитие на пазара и въведе изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти.
Нормализиране на цените и път към еврото. През 2024 г. годишната инфлация в ЕС се стабилизира на нива 2-3%. Европейската централна банка (ЕЦБ) обърна хода на своята политика през последната година, като на четири стъпки намали основните лихви. Средногодишната инфлация за последните 12 месеца в България слезе под 3% в края на 2024 г., което отваря възможността в началото на 2025 г. да се поиска извънреден конвергентен доклад и да се направи решителна стъпка за приемането на еврото.
Сухопътният Шенген отваря възможности за България и Румъния. Пълноправното членство в Шенген може да даде допълнителен импулс на икономиката на страната. Потенциалните положителни ефекти се оценяват на около 1,5 млрд. лв. годишно. Лошата пътна инфраструктура, както и изкуствените (нетарифни) бариери пред свободното движение на стоки са факторите, които могат да ограничат положителните ефекти от падането на сухопътните граници с Румъния и Гърция.
Демографските предизвикателства са преодолими. След пандемията се наблюдава положителен механичен прираст на населението в България. През 2023 г. положителният миграционен баланс е близо 42 хил. души. За сравнение загубата на население по естествени причини е обичайно в рамките на 40-45 хил. души (изключвайки прекомерната смъртност в годините на пандемията). Устойчивото обръщане на миграционните процеси е в директна зависимост от качеството на живот и възможностите за реализация в страната.
България изпадна от топ 50 на света в икономическа свобода. През 2024 г. начело на класацията са Хонконг, Сингапур и Швейцария, а България отстъпва в своя резултат и изпада от групата на най-свободните икономики в света. Слабо представяне по върховенство на правото, ръст на публичните разходи и на регулациите, както и висока инфлация тежат на резултата на страната и ни отдалечават от успешните примери в региона на ЦИЕ.
Ретроградната година за съдебната власт. България заедно с Унгария остава на дъното на ЕС по върховенство на правото. През 2024 г. Конституционният съд отмени измененията на Конституцията, свързани със съдебната реформа, не беше постигнат никакъв напредък по отношение състава на ключови органи в съдебната власт, главният прокурор продължава да е омнипотентен, а работата по механизма за разследването му – ялова. Върховният административен съд от своя страна се утвърди като основен играч на политическата сцена. На този фон, бюджетът на съдебната власт се очаква да отбележи нов рекорд.
Растеж в бурни времена. Въпреки дългия период на политическа несигурност и ретроградната година за съдебната власт, официалните прогнози за България остават сравнително оптимистични. Икономическият растеж в страната се очаква да достигне близо 3% през 2025 и 2026 г. Растежът ще продължи да бъде воден от частното потребление, подкрепено от високите нива на заетост и увеличението на възнагражденията, както и от нарастването на износа и очаквания ръст на инвестициите в основен капитал. Икономическата и политическата несигурност остават най-големия риск пред растежа в средносрочен план.
Целите в средносрочен план. На фона на всичко това, през 2024 г. ИПИ публикува Бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“. Бялата книга на ИПИ дава възможна посока за развитие на България, като включва отделни глави за фискалната политика, демографията и човешкия капитал, върховенството на правото, инвестициите, конкурентоспособността и икономическия растеж. В рамките на книгата ИПИ представи и 9 фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в страната.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
