Българските вокалистки демонстрират впечатляваща мощ и яснота в пеенето, като техният тембър и резонанс са с такава дълбочина, че звуците наподобяват камбанен звън. Това коментира проф. Дона Бюканън, етномузиколог от Университета в Илинойс.
Лекцията ѝ, наречена „Звънтящ глас: музикалните светове на българското минало“, се проведе в Клуба на пътешественика и беше част от 17-ия международен фестивал „Столица/Литература“. В нея проф. Бюканън разискваше концепцията за „глас-камбана“, която представлява специфичен вокален идеал, свързан с традиционната роля на жената в ритуалите и в природата.
„Гласът, който излиза от устата на певицата, е вибриращ, ясен и пълен с енергия. Жените се стремят да песенят така, че да бъдат чути през планините и долините. Тази техника е пробивна — гласът трябва да надвие околния шум“, обясни тя.
Според професорката, този звънтящ глас е не само акустична проява, а и силен социален и духовен символ.
„Камбаните — подобно на хората и инструментите — говорят и пеят. Те са единственият инструмент, разрешен в православната църква, заедно с човешкия глас. Камбаната символизира Божието слово“, добави проф. Бюканън.
Тя подчерта и идиома „гласче като звънче“, който подчертава значението на гласа в българската култура. В песен за Лазаровден, гласовете на младите момичета се сравняват със звука на църковните камбани, което отразява свещеното значение както на камбаната, така и на гласа на певицата.
След лекцията проф. Дона Бюканън беше на разположение да отговаря на въпросите на присъстващите.
