Двадесет национални организации от аграрния сектор, включително производители на храни и животновъди, призовават за промени в проектозакона за бюджета на България за 2026 година, според прессъобщение до БТА.
В документа се изразява загриженост, че законопроектът от Министерството на финансите може да постави под заплаха съществуването на българските производители на храни – земеделци, преработватели и животновъди, които играят важна роля в осигуряването на продоволствената сигурност на нацията.
Подписали са текста организации като Националната асоциация на млекопреработвателите, Асоциацията на земеделските производители в България, Българския фермерски кооператив, Асоциацията на свиневъдите в страната, Асоциацията на млекопреработвателите, Съюза на птицевъдите, Селскостопанска академия, Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Асоциацията на индустриалното свиневъдство, Развъдна асоциация на българските породи говеда, Националния съюз на градинарите, Асоциацията на пасищното животновъдство, Обединен български пчеларски съюз, Съюз по хранителна промишленост, Браншовата камара на месодайното животновъдство, Асоциацията за развъждане на Източнобалканската свиня, Бизнес университетската асоциация в хранителната индустрия и туризма, Националната био асоциация и Университета по хранителни технологии – Пловдив.
В становището си, организациите остро отхвърлят предложеното увеличение на осигурителните вноски за пенсии, данъка върху дивидентите и задължителното използване на държавно одобрен софтуер за управление на продажбите.
Според тях, тези мерки ще увеличат натиска върху малките и средни стопанства, които и без това се намират пред трудности, и ще затруднят инвестиции в биосигурност, ново оборудване, иновации и устойчиви практики. Организациите предупреждават, че ако ситуацията не се промени, много качествени български храни могат да изчезнат от пазара.
В документа се посочва, че увеличаването на данъчната и осигурителната тежест ще ускори миграцията на младежи от сектора и ще насърчи сивата икономика, което може да доведе до влошаване на качеството на продукцията и ограничаване на достъпа до пазари. Това ще има негативни последствия за икономиката на селските райони и ще забави общия икономически напредък на страната.
Що се отнася до СУПТО, организациите акцентират, че нововведението ще генерира допълнителни разходи за аграрния сектор и сроковете са твърде кратки, тъй като липсват ясни технически изисквания и регулации за внедряване на софтуера.
