Бойко Борисов и партията му ГЕРБ отново спечелиха парламентарните избори. Това е петата им победа в последните четири години. Тя не е като предишните.
Първо, защото този път преднината на ГЕРБ е най-голяма. Партията спечели над 26% от гласовете, което е почти двойна преднина пред следващите партии, показват данните на Централната избирателна комисия (ЦИК) след 88,09% преброени бюлетини.
Второ, защото е изострен въпросът дали ГЕРБ ще успее да състави правителство. От 2021 г. насам партията винаги се проваля в тази задача, въпреки че спечели 5 от общо 7 парламентарни избори. Самият Бойко Борисов казва, че трябва да положат максимални усилия за правителство.
Изборите на 27 октомври се очакваше да дадат отговор на два въпроса:
Ще остане ли България последователна в избора си да е член на ЕС и НАТО и няма ли да залитне към оферти за сближаване с Русия?
Ще има ли България шанс за правителство, което да зададе посока и да се изправи срещу проблема с липсата на справедливост?
Резултатите до момента дават положителен отговор на първия въпрос – прозападните ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) заеха първите две места съответно с 26,15 и с 15,14 на сто от гласовете според данните след почти 90% преброяване.
Веднага след тях е проруската „Възраждане“ с 13,7%, а в парламента в последния момент влязоха „Величие“ на Ивелин Михайлов (4,08) и МЕЧ на Радостин Василев (4,65). С малко по-висок резултат е и бившата комунистическа партия БСП (7,68). Четири проруски партии не са малко, но техният общ брой депутати остава по-малък от този на прозападните сили.
Отговорът на втория въпрос е по-сложен. В парламента влизат общо 9 формации, което прави Народното събрание най-раздробеното досега. За да има правителство, трябва мнозинство от половината депутати. Първоначалните резултати показват, че за това ще са необходими вероятно поне 4 партии.
„Парламентът е математика“, каза в нощта на изборите Борисов. Математиката показва, че ГЕРБ отново няма да има мнозинство за самостоятелно правителство и ще трябва да търси подкрепа от другите партии.
След ГЕРБ са ПП-ДБ (15,14), „Възраждане“ (13,7) и ДПС – Ново Начало (10,36) на санкционирания за корупция Делян Пеевски. Борисов изключи вече „Възраждане“ заради открито антиевропейските им позиции. ПП-ДБ пък изключва Пеевски. Така за Борисов остава възможността да привлече само една от следващите го три партии. От него зависи коя ще е тя.
Какви са условията на ПП-ДБ
По време на кампанията представителите на ГЕРБ казваха, че искат да имат общо правителство с ПП-ДБ. Коалицията спечели малко над 15 на сто от гласовете, показват данните на ЦИК до момента.
Тези прогнозни резултати означават, че ГЕРБ ще имат вероятно около 60 депутати, а ПП-ДБ – под 40. Дори и да постигнат съгласие, двете политически сили няма да имат общо 121 депутати, колкото са необходими за мнозинство и избиране на правителство от 240-местния парламент.
ПП-ДБ имат и най-малко три условия, известни от месеци:
- бъдещото правителство да има силна антикорупционна програма;
- то да не бъде оглавявано от ярка политическа фигура;
- санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски да няма влияние в бъдещо управление.
В последната година ПП-ДБ обвиняваха ГЕРБ в това, че са присъединили Пеевски към съвместното им правителство с премиер Николай Денков, което управляваше от юни 2023 до март 2024 г.
Всичко това създава напрежение в отношенията, защото Борисов настоява премиерът да е ярка фигура от ГЕРБ. В нощта на изборите той изключи възможността премиерът да е човек, външен на спечелилата партия. Не отговори директно на въпроса дали иска той самият да е кандидат.
Освен това Борисов реагира винаги остро, когато чува въпрос за Пеевски. В неделя вечерта каза, че ще работи с всеки, „който подкрепя нашата програма“.
Каква е новата роля на Пеевски
Делян Пеевски беше избран през февруари за един от двамата председатели на ДПС. Няколко месеца по-късно той оспори властта на почетния председател на партията Ахмед Доган.
Последва конфликт, който доведе до това, че партията, за която гласуват мюсюлманите, се разцепи на две и се яви на изборите като Движение за права и свободи – Ново начало (на Пеевски) и Алианс за права и свободи (на Доган).
Данните до момента показват, че Пеевски е надвил Доган. ДПС – Ново начало получава над 10 на сто от гласовете при преброени близо 90 на сто от протоколите от секционните избирателни комисии. Това е много над прогнозите преди изборите. Конкурентът Доган спечели 7%.
Тази вътрешна победа идва заедно с три уточнения:
- от цялата страна идват информации за напрежение и натиск в районите, където двете крила на ДПС си оспорваха един и същи електорат;
- кампанията на Пеевски беше видимо по-скъпа, в нея се включиха някои от най-популярните музикални изпълнители;
- сигналите за купуване на гласове в полза на Пеевски също идваха от цялата страна, но това не беше потвърдено от МВР (дори напротив – опонентите на Пеевски обвиниха МВР, че осигурява чадър за купуването на гласове).
- Резултатът е, че ДПС – Ново начало на Пеевски ще има вероятно над 20 депутати. Поне три парламентарни групи обаче имат принципни позиции, че не искат да имат нищо общо с Пеевски – това са ПП-ДБ, АПС на Ахмед Доган, както и „Има такъв народ“ (ИТН) на Слави Трифонов, която получи почти 7 на сто от гласовете.
Ако Борисов приеме условията на ПП-ДБ и изолира Пеевски, има математическа вероятност да събере мнозинство за правителство. Ако Борисов реши да е заедно с ДПС – Ново начало на Пеевски, тогава ПП-ДБ автоматично отпадат и математически събирането на мнозинство става по-трудно.
Борисов каза в неделя вечерта, че има вариант да предложат и правителство на малцинството – т.е. да няма договорено постоянно мнозинство и правителството да разчита на ситуационни мнозинства, след като веднъж е избрано.
Кои са останалите в парламента
Проруската „Възраждане“ отново се представи силно и получи над 13% от гласовете. Партията на Костадин Костадинов е за излизане на България от НАТО, против въвеждането на еврото и за сближаване с Русия. Бойко Борисов няколко пъти се е изказвал ласкаво за „Възраждане“, но в неделя вечерта изрично ги изключи като евентуален партньор.
Но не изключи нито една от останалите партии.
В парламента ще са още АПС на Ахмед Доган, която е другото крило на ДПС. Партията традиционно защитава прозападни и пазарни позиции, но отдавна е обвинявана в корупция. Именно в ДПС Пеевски израсна до фигурата, която днес Доган нарича „политическо чудовище“. След конфликта обаче, хората на Доган също вече са против Пеевски и настояват за прекъсване на връзките му с правосъдието и държавното управление.
В парламента ще е и Българската социалистическа партия (БСП), която официално подкрепя ЕС и НАТО, но е против военната помощ за Украйна. На последните избори агитираше с билборди, на които пишеше „Русия е наш приятел“.
На фона на тези две открито проруски партии, най-логично изглежда бъдещото правителство да търси подкрепа от „Има такъв народ“ (ИТН). Нейният лидер Слави Трифонов редовно декларира, че подкрепя членството в ЕС и НАТО и желае България да запази геополитическата си ориентация. Отделни негови депутати обаче имат противоречиви позиции по темата.
В парламента влизат и двете малки партии „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) на Радостин Василев и „Величие“ на Ивелин Михайлов. Те не са изказвали подкрепа за ГЕРБ. Практиката обаче показва, че понякога най-малките парламентарни групи се разпадат и някои от техните членове подкрепят правителства, дори и партията им да се води в опозиция.
Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
