Бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева беше помилвана и излиза на свобода след почти пет години зад решетките, съобщиха официално от президентството. Помилването е извършено от вицепрезидента Илияна Йотова, което слага край на осъдителната й присъда от 6 години затвор за корупция.
Десислава Иванчева бе окончателно осъдена през ноември 2022 г. по обвинение, че е поискала и получила подкуп в размер на 75 000 евро от бизнесмен за издаване на разрешително за строеж.
В хода на процеса нейна заместничка Биляна Петрова бе осъдена на 5 години, а третият обвиняем – Петко Дюлгеров – на 4 години затвор. Иванчева изтърпя близо пет години от присъдата си, преди да бъде помилвана.
Кметицата стана известна с твърдата си позиция срещу презастрояването в района и борбата с корупцията и злоупотребите с общинска собственост. През 2018 г. бе задържана при зрелищна акция, при която се твърдеше, че в колата, в която се возила Иванчева, са намерени 70 000 евро – част от подкупа, който й бе обвинен, като случаят предизвика широк обществен и политически отзвук и множество спорове.
Акцията беше проведена от прокуратурата в съдействие с антикорупционната комисия.
Другите обвиняеми по това дело – нейната заместничка Биляна Петрова получи присъда от 5 години затвор, а Петко Дюлгеров – 4 години.
Строителният предприемач Александър Ваклин е основният подател на сигнала, който доведе до разследването.
Според интервюта и изказвания на Ваклин, той за първи път е бил потърсен за подкуп от група, в която са участвали Иванчева, нейната заместничка Биляна Петрова и посредникът Петко Дюлгеров. Първоначално му е поискана сума около 250 000 евро, която впоследствие е свалена до около 190 000 евро, от които са предадени белязани 70 000 евро.
Ваклин описва отношенията си с Иванчева като напрегнати и дори казва, че тя се е държала като „лош катаджия“, който го е унижавал и провокирал да се обърне към разследващите.
Ваклин е подал сигнала за корупция, след като опитите му да реши проблема си по законен път – чрез жалби до общината и административния съд – не са довели до резултат. Той е основен свидетел при делото, а според него случаят е „чисто криминален“.
От „Зелено движение“ и други граждански организации многократно апелираха за предсрочното освобождаване на Десислава Иванчева, която имаше и здравословни проблеми, докато беше в затвора. От движението определиха делото срещу нея като политическо преследване и инструмент за спиране на борбата срещу корупцията в общината. Иванчева е водила множество дела срещу институционален тормоз и лоши условия в затвора.
Искането за помилването на Иванчева е подадено от нейния адвокат Никола Хаджигенов на следващия ден, след като съдът окончателно потвърди присъдата ѝ. В профила си във Фейсбук той написа:
Бесен съм! Смотани, жалки псевдо и вместо политици си играят игрички с човешките съдби. Молбата за помилване подадох на другия ден след произнасянето на ВКС, а именно през 2022 г……“
За това, че Иванчева е вероятно да бъде помилвана, намекна в свое интервю вицепрезидентът Илияна Йотова, която отговаря за комисията по помилванията. В същото интервю тя не отрече и възможността да се кандидатира за президент.
Йотова обмисля дали да се кандидатира за президент, предстои решение да бъде ли помилвана Иванчева
Преди помилването, молбата ѝ за предсрочно освобождаване бе отхвърлена от съда в Ловеч с аргумента, че не е доказала поправяне, което е едно от условията по закон за подобна мярка. Въпреки това президентската власт използва конституционното си право да помилва, което не подлежи на съдебен контрол.
Този акт на помилване предизвика противоречиви реакции в обществото – от подкрепа и облекчение за Иванчева и нейния кръг, до критики от политически и правни среди, които настояват, че справедливостта трябва да се спазва без изключения.
Случаят с Десислава Иванчева остава един от най-коментираните примери за борбата с корупцията и политическите интриги в България в последното десетилетие. Той подчертава сложната връзка между местната власт, интересите на бизнеса и правосъдната система, както и ролята на гражданското общество в отстояването на прозрачността и доброто управление.
