Коалицията на Курц с крайната десница е опасна за европейското единство.
След изборите в неделя лидерът на дясната Австрийска партия на свободата (АПС) Хайнц-Кристиан Щрахе заяви: макар че неговата политическа сила е загубила, този резултат се обяснява с високото ниво на подкрепа на идеите на неговата партия, копирани от победителя в надпреварата – дясноцентристката Австрийска народна партия (АНП) на Себастиан Курц.
На практика действието е било взаимно. Една от положителните последици може да стане съгласувана политика по интеграцията на мигрантите в ЕС. От друга страна такъв съюз може да задълбочи разделението между Изтока и Запада в блока.
Иронията е в това, че 31-годишният Курц, първото дете на хилядолетието, готвещ се да управлява европейска страна, доведе своята консервативна АНП до победа, като привлече на своя страна от Щрахе гласовете на недоволните от миграционната политика.
АПС уверено водеше в допитванията до общественото мнение след бежанската криза от 2015 г., докато не се появи Курц и не превърна своята политическа сила в безопасна алтернатива за тези, които поддържат твърдия контрол над миграцията, но в същото време не са готови да гласуват за Щрахе. В края на краищата лидерът на АПС е бил свързан с неонацистки групировки, а това плаши много умерени избиратели.
Макар самият Курц по-скоро да би работил с АПС в ролята й на младши коалиционен партньор, въпреки че лявоцентристките социалдемократи, които по последното преброяване на гласовете, изглежда, че ще се окажат с малко изпреварващи АПС. И за това има основателни причини.
За разлика от германския канцлер Ангела Меркел, чиито позиции отслабнаха, след като тя приюти над милион бежанци в Германия, Курц уверено се застъпва за нов подход към въпроса за имиграцията.
Той е специалист в тази област. И именно върху тази тема той изгради своята засега все още доста кратка политическа кариера. Неговата първа длъжност в австрийското федерално правителство беше държавен секретар по въпросите на интеграцията.
През 2014 г. той зае поста министър на външните работи и продължи да се занимава със същите въпроси.
От самото начало линията на Курц по въпроса за интеграцията беше напълно разумна: на първо място той поставяше изучаването на езика. Немският език е доста сложен за чужденците и тези, които са работили върху интегрирането на бежанци в Германия, разбраха, че лошото знаене на езика, а не културните различия – са най-високата бариера пред интеграцията.
Курц също така постигна ускоряване за признаването на професионалната квалификация, получена извън пределите на Европейския съюз, стремейки се да отстрани още една пречка за имигрантите.
През 2013 г. Курц успешно прокара изменения в закона за австрийско гражданство, позволяващи на имигрантите, които успешно са се интегрирали, по-бързо да получават гражданство – става дума за тези, които добре владеят езика и се занимават с обществена дейност.
Напоследък Курц изигра важна роля в разработването на новия закон за интеграция. Документът задължава новаците да подписват интеграционно споразумение, съгласно което те са длъжни да живеят в съответствие с немските и австрийските ценности, а също и да плащат глоба, когато не преминават през проверка по този показател.
Курц е казвал, че „неграмотни от Афганистан“, които не знаят немски, създават усложнения на пазара на труда за ислямските имигранти, които са намерили своето място в обществото – поради това, че работодателите, като правило, не правят разлика.
И макар в мюсюлманската общност да се появиха негови врагове, след като той заяви, че някои мюсюлмански детски градини са препятствие по пътя към интеграция, той не е антиислямист, за разлика от Щрахе.
Курц не толкова изкопира АПС, колкото призна проблемите на своите избиратели и предложи по-прагматични решения.
В същото време перспективата за АПС да попадне в правителството за първи път от 2005 г. донякъде смекчи някои остри ъгли в нейните позиции.
Тя направи по-умерена антиевропейската си реторика и престана да изисква незабавно излизане на Австрия от еврозоната и ЕС. И макар да изглежда, че Курц се придържа към по-дясна линия, той в някаква степен обезвреди Щрахе.
И възможността АНП да сформира коалиция с все още силните социалдемократи, независимо от тяхната взаимна антипатия, заставя АПС да направи по-умерени исканията си, за да получи по-важна роля в следващото правителство, ако Курц все още е готов да работи с Щрахе.
Въпреки това коалиция Курц-Щрахе може да представлява краткосрочна опасност за европейското единство. По-твърда позиция по отношение на имиграцията ще принуди Австрия да се движи в посока към Вишеградската четворка – Полша, Унгария, Словакия и Чехия.
С поддръжката на стара демокрация, такава като Австрия, посткомунистическите страни могат да станат по-смели и още по-уверено да настъпват против това, което те възприемат като „диктатура на ЕС“ , не само по отношение на имиграцията, но и на икономическата интеграция.
Играта на Курц е рискован гамбит на млад човек. Ако успее да предложи прагматични решения на проблемите на избирателите, австрийците, обичащи стабилност, ще го подкрепят.
Но ако загуби, страшните сили, кипящи в АПС и заплашващи да разкъсат Източна Европа от Запада, и Австрия, и ЕС ще съжаляват, че Курц така рано получи шанса да управлява страната.
