Близки, приятели и колеги се сбогуваха с журналиста Иван Гарелов, който напусна този свят в „Пирогов“ на 3-ти септември след продължителна болест. Той влезе в кома след сериозна травма на главата, получена при инцидент през юли. Церемонията по отпроводителните му обреди се състоя в църквата „Св. Седмочисленици“ в София.
Сред участниците в церемонията бяха президентът Румен Радев, политици и журналисти, съобщи БТА.
За мен той винаги ще бъде запомнен като изключителен човек, професионалист и легенда, каза пред журналистите Бойко Василев. Една от най-големите му заслуги бе, че той установи демократичния телевизионен език в младата българска демокрация. Само това би било достатъчно, добави Василев.
Гарелов беше един от рядките, които създадоха училище, имаха ученици и ги научиха на професионализъм и ценности, сподели пред журналистите Уляна Пръмова. Той беше човек с огромен животен запас. Много цених качеството му да живее в момента, да иска да изживява настоящето и да остави миналото само като биография. Така аз ще си спомням за него с добри чувства, каза Пръмова.
Той може да бъде запомнен по много неща, но най-вече с това, че беше непреклонен по отношение на репортажите, сподели журналистът Весела Петрова. Ако един репортаж не притежава всички елементи, то той не е репортаж, а статията, книгата не е. Смятам, че е привилегия да съм имала възможността да го познавам. Той създаде нови журналисти. Това не е нещо, което всеки може да постигне. Малко хора успяват да го правят, каза Петрова.
В памет на Иван Гарелов БТА публикува негово пътешествие, което бе отпечатано в списание „Паралели“ през 1972 г.
Иван Гарелов се ражда на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, област Пазарджик. Един случай в живота му го насочва към избраната от него професия – журналист. Той взема решението си на 14-годишна възраст, докато чака в опашка да се качи на рейс в Пазарджик. Шофьорът ги държал на дъжда и не ги пускал в автобуса. Изправен пред случката, той написва писмо и го изпраща до пловдивската газета „Отечествен глас“. Изданието не само го публикува, но му плаща и за него. Решението дойде естествено и той никога не съжалява за избора си, показва справка от „Справочна“ на БТА.
Въпреки че родителите му бяха против да учи журналистика, той не се отказва. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по специалност „Журналистика“. Още докато е на втори курс, започва да работи за вестник „Студентска трибуна“.
През 1964 г. прави първото си интервю с Лили Иванова. След дипломирането си е назначен във вестник „Народна младеж“.
В БТА Гарелов започва да работи през 1969 г. поради владеенето на гръцки език, който научава след завършването на университета. През този период той отива за пет месеца в Гърция по линия на Комитета за културни връзки с чужбина. През 1972 г. публикува пътепис за Света гора в списание „Паралели“ на БТА. В агенцията работи до 1972 г. като редактор.
Марко Семов е този, който го наема да работи в Българската национална телевизия през 1973 г. за новосъздадената редакция „Публицистика“, след като прочете пътеписа му за Света гора. Първото му телевизионно интервю е с президента на Кипър, архиепископ Макариос. През 1974 г. прави първия си документален филм за Гърция „Гърция без пагони“ за свалянето на юнтата. Следват поредица от документални филми – за гражданската война в Ливан – „Идвам от Ливан“. През 1976 г. отива в страната без да бъде командиран. Заедно с оператора Иво Нешев пътуват до Кипър и оттам с лодка до Ливан. Снимат и в Близкия изток, където подкрепят палестинската кауза.
По време на военните си командировки Иван Гарелов среща Ахмед, палестинец, когото го снима в Ливан през 1979 г. Тогава той е на 13 години. През 1982 г. двете се срещат отново в Бейрут по време на обсадата на града. Иван Гарелов го открива в квартала Бурж Барнже, го крие и го преминава през границата незабелязано. Отвежда го в България, където Ахмед завършва гимназия и след това медицина. Връща се в Ливан през 1992 г. Седем години по-късно Иван Гарелов посещава Ливан отново и се среща с него, като той вече има трима деца.
През 1979 г. прави документален филм за Камбоджа – „Къде сте, д-р Тиенг Терпи“. Този филм се използва в американски университети като помагало за драматизация на документални филмове и се преподава в Нов български университет. Той може да напише книги за своите пътешествия и срещи по света – Китай, Танзания, Зимбабве, Мозамбик, Израел, Гърция. Той е автор на над 30 документални филма от Ливан, Израел, Кипър, Гърция, Виетнам, Камбоджа, Афганистан.
Иван Гарелов е дългогодишен водещ на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия. Наречен „Мистър Панорама“, той започва работа в предаването осем години след старта му. Първоначално е заместник-главен редактор и продуцент на предаването, а от декември 1979 до 2000 г. е постоянен водещ. От 11 септември 2000 г. до 14 септември 2001 г. е директор на „Новини и актуални предавания“ в „Нова телевизия“. От 2004 до 2007 г. е водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по Би Ти Ви.
Иван Гарелов обучава много журналисти, сред които Маргарита Михнева, Асен Агов, Райчо Райков, Иван Константинов, Веселина Патракиева, Бойко Василев, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Емилия Иванова, Евгения Атанасова, Ива Петрони.
Той е председател на управителния съвет на сдружението за награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“, което връчва наградите си от 12 години насам.
В началото на 1986 г. издава първите си две книги – „Идвам от Израел“ и „Атила срещу Афродита“. През 2013 г. представя своята първа мемоарна книга „Недалеч и неотдавна“, написана по повод неговата 70-та годишнина. Книгата е личен разказ за реални събития, които са оформили световната политика. На 25 февруари 2016 г. издава книгата „Тук и сега“, с фокус върху „Панорама“ и историята на журналиста, запомнен с фразата „Часът и мястото на срещата са известни“. През 2017 г. публикува „Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното“, където събира най-важните си статии и коментари, публикувани в българската преса от 1989 г. до края на 2016 г. През 2022 г. издава „Неизпратени писма до Маргарита“.
