Провалът на преговорите за кабинет е отдавна предизвестен – и то чисто математически.
Няма как да има кабинет без ГЕРБ-СДС (подвластни на Пеевски) и ПП-ДБ, самотни в съдебната реформа.
Но Радев осигури ТВ маркетинг време на ИТН като най-близка до него партия да се рекламират като “държавници”, колкото и абсурдно да звучи това за партия, затрила няколко парламента и един редовен кабинет.
И те го използваха максимално, тръгвайки от най-малката партия, вместо най-голямата, за да не стане веднага ясно безсмислието на усилието.
Писал съм и преди, че тупикът в парламента се дължи на това, че партиите представляват три различни визии за България – европейска (ПП-ДБ), русофилска (Възраждане, БСП и Величие) и ориенталска (ГЕРБ и ДПС). И те не могат да се срещнат.
Но най-дълбоко вкоренена в държавата и намираща ментална подкрепа е ориенталската.
Защо?
През XVII век Османската империя въвежда системата на илтизама, при която правото на събиране на данъци все по-често се преотстъпвало от султана на негови наместници по места.
Това неминуемо водело до забогатяване на наместниците и по-тежко данъчно бреме върху българите. Навярно оттогава данъците се възприемат като бич за данъкоплатците и каца с мед за управниците на България.
Както отбелязва половин век след Освобождението философът Найден Шейтанов: „… данъкът не се схваща като лепта за обществото, а като робско даждие (налог), произвол в чисто азиатски смисъл. Властта, и особено административната, е най-висше и най-могъщо понятие в психиката на селянина, па и на българина изобщо. Да се достигне тя – се смята за най-голям и най-смислен идеал в живота… Понятието „държава“ е най-отвлечено в съзнанието на българина. Той се намира или над нея като някакъв азиатски деспот и разполага с всичките ѝ средства, или пък е под нея като роб и очаква всичко от държавата.“
Силата на ГЕРБ и ДПС всъщност се дължи на това отношение към държавата. Дали то е дълбоко вкоренено в нашата народопсихология или просто държавата го предизвиква е спорно.
Но е безспорно, че е свързано с възприемането на властта като източник на обогатяване.
Този вековен пиетет към нея като замяна на личното усилие за успех се е превърнал във висша ценност и формула за бърз успех в живота, в доминантна културна парадигма.
Доказателство за нейната виталност са политическите назначения на родов, кланов или партиен принцип през целия преход, напомняйки османското преотстъпване на власт срещу пари. Така бе изградена паралелната държава.
Всъщност, общите интереси между русофилска и ориенталска България са именно на основата на идентичното отношение към властта и назначенията, а меритокрацията – получаваш срещу способностите и заслугите – им е безкрайно чужда.
Затова – и най-вече заради това – реформите в службите и съдебната власт на такъв принцип, предложен от ПП-ДБ, не срещат никаква подкрепа. Защото принципът на русофили и ориенталци е алъш-вериша “ти на мен, аз на теб”, за чието функциониране са нужни лоялни, проверени, “наши” хора.
А не кадърни в полза на обществото.
Затова и тези партии твърдят, че няма място за либералите, както наричат демократите, за които меритокрацията е висша ценност.
Битката за европейска България ще е много дълга, защото 35 години образователната ни система всъщност създаваше кадри за русофилска и ориенталска България. В ярък контраст с членството в ЕС, чиито ценности все още са дълбоко чужди на повечето българи.
На което сме свидетели почти всеки ден.
