Отказът на президента Румен Радев да подпише указ за назначаване на служебен кабинет с премиер Горица Кожарева(б.р. заради присъствието на Калин Стоянов като вътрешен министър) предизвика вълна от коментари. Ето какво написа във фейсбук профила си известният политически анализатор Евгений Кънев:
За мен развръзката при Радев не е неочаквана.
По-долу ще обясня защо с призив да не се стряскаме, а да имаме пълна представа за състоянието на държавата.
Почти всички кадри в държавата на ключови позиции са назначени основно заради създадена лоялност. Това се отнася и до т.н. “Домова книга”, в която позициите и ведомствата са подбрани от Пеевски и Борисов така, че промените в Конституцията да им осигуряват служебно служебен премиер.
Дали защото са искали да минат промените за съдебната власт; или защото са се надявали, че в бъдеше ще има различни хора на тези позиции – но ПП-ДБ са отстъпили от “шведския модел” за редовния кабинет като служебен и сега дават повод на кречеталата от ИТН, а и медии постоянно да им приписват ”вина” за промените, които уредиха служебната власт за Пеевски – Борисов. А там, където имаше потенциал за “изненада”, кандидат-премиерите бяха разкарани като зам. омбудсманката и зам управителя на БНБ Гюров.
Битката на Пеевски за МВР е съдбоносна за него самия – вече на мало и голямо е ясно, че той на автентичен вот не може да разчита, а без купен вот може да стане излишен в политиката и къщичката му от кадри да се срине бързо като им запари.
Че Кожарева ще клекне на Пеевски бе ясно за запознатите с горното и със статута на съпруга й – бивш висш прокурор от кръга Цацаров – Гешев. Отделно – причината да имаме такова качество на кандидат премиер са нейните правни рецидиви – миналата година отказа да изпълни решение на КС и да пусне законния шеф на Сметната палата на поста му; тази година реши, че препоръките на втората най-голяма парламентарна група ПП-ДБ и на самия президент за друг МВР министър не струват пред неистовото желание на полицаите да имат за министър точно Калин.
Но сега най-важното – което се поднася като нещо най-нормално и важно на публиката. Оставането на Стоянов е представено от Кожарева като задължително, защото … всички в системата го искали. С други думи, няма значение дали има правителство, Калин трябва да остане, защото бил … един от тях.
Какво тук значи политическа, т.е. народна воля – кой и как да управлява министерството?!?
Нещо още по-страшно.
Скоро имах среща с мой близък от съдебната система. Разказва ми как е изградена система в системата. На почти всяка ключова позиция е назначен човек за поръчки – който получава първо, държавна заплата; второ, частна заплата за лоялност; и трето, бонус по конкретни дела за изпълнени успешно поръчки. Като гледам – вика – как съдии и прокурори се събират в скъпи къщи на морето да празнуват рождените си дни – тази публична система с най-много милионери е най-сплотената.
Накратко – извършен е отдавна държавен преврат. Кадрите в правоохранителните органи служат не на официалната, а на паралелната държава, за която никой не е гласувал, но тя настоява нейни кадри да бъдат начело – защото видите ли – те са “едни от нас”. Нещо като техни си вътрешни избори.
А за нас остава да осигуряваме държавните им заплати пряко и частните – косвено, чрез заграбения публичен ресурс.
Изход има – все повече хора да разберат тази истина и да гласуват за политици, които поемат ангажимент да я променят. А ако не искат – да се знае, че са политици на паралелната държава.
Мисля, че бързото решение ще е попълване на “домовата книга” от парламента с нов омбудсман и негов заместник. Може би и нов зам.- управител на БНБ – ако махнат Гюров.
Дългосрочното решение е смяна на Конституцията с “шведския модел”. А не връщането на безконтролния служебен кабинет на президента.
Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
