Прясно приетият закон, забраняващ „извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната“, е безпросветно мракобесие, облечено в държавна власт.
Той е и политическа недоумица с потенциално големи последствия за България.
От морална гледна точка този закон нормализира насилието срещу български граждани и трябва да бъде червена лампа за всички, които искат България да остане свободна демокрация.
От партийно-политическа гледна точка този закон означава, че ГЕРБ и ДПС-Пеевски се готвят да управляват с „Възраждане“ в следващия парламент.
Свободната демокрация малко по малко напуска България
В свободните демокрации мнозинството уважава правата на индивидите и малцинствата. Всеки има право на автономна частна сфера, в която сам решава какво да прави – каква да му е сексуалната ориентация например.
И държавата уважава този избор на хората, без да се меси в него и без да очерня някакви свои граждани като „нетрадиционни“ и едва ли не нежелани пришълци в родната култура.
В несвободните демокрации, по сполучливия израз на един наш, да кажем, политик, „ако мнозинството реши, всички ще ходят със зелени гащи“. Е, мнозинството в НС взе решение, което навлиза в частната сфера на индивидите по сходен начин.
Много е важно да се разбере, че става дума точно за свободния избор на хората, който по принцип може да бъде ограничаван само ако вреди другиму. Новоприетият закон всъщност постановява, че определена сексуална ориентация е „вредна“ – и то особено „вредна“ за подрастващите.
Това по същество е дискриминация на основата на сексуална ориентация, която е забранена и по нашата конституция, и по европейското право. Най-малкият проблем е, че ще влезем подобно на Унгария в конфликт с институциите на ЕС. Големият проблем е, че свободната демокрация малко по малко напуска България.
Правата на малцинствата не са някаква западна приумица, с която можем да се разправим бързо на родна почва. Правата на сексуалните малцинства например не са им дадени с идеята един ден всички да станат хомосексуални или „джендъри“ по отвратителния български новоговор, който беше възприет дори от КС с решенията му по отношение на „джендър идеологията“.
Сексуалните малцинства са именно малцинства, които не могат да се защитят само чрез гласуване. И когато дойдат на власт агресивни мнозинства – както в случая у нас, започва разправата с тези малцинства и се приемат закони кой с какви гащи да ходи и към кой пол да се ориентира.
Затова са необходими и конституционни ограничения на мнозинството, които да го укротят в желанието му да налага възгледите си като вечни, традиционни, автохтонни и единствено правилни.
Традициите, разбира се, трябва да се уважават. Но това не означава да се забранява и отрича всичко, което се разминава с тях. Това е вече насилие.
Не е преувеличение, че свободната демокрация в България е в опасност. Плановете тя да бъде отменена са съвсем реални.
В партийно-битов аспект Бойко Борисов и Делян Пеевски разбраха, че няма да могат сами да управляват страната – и затова сега си търсят партньор за ново мнозинство.
С ПП-ДБ нещата вече приключиха, защото стана ясно, че ГЕРБ и Пеевски нямат намерение да правят промени в съдебната власт, да не говорим да „сменят модела си“ на управление. Новото е, че Борисов изглежда вече страшно зависим от Пеевски и не е ясно доколко решенията му са автономни. Но това е маловажно.
Когато ГЕРБ беше в коалиция с „патриотите“ в периода 2017-2021 г., една от „отстъпките“, която беше направена към тях от Борисов, беше по отношение на Истанбулската конвенция. Тогава той се скри зад дълбоко проблематичното решение на КС, което е отговорно за налагането на „антиджендърска“ идеология като официална в страната.
Такова нещо е изрично забранено от конституцията: чл. 11 (2) „Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна“. Но въпреки това КС обяви „антиджендърската идеология“ за единствено правилната и допустима в страната.
Днес ГЕРБ и ДПС-Пеевски открито протягат ръка към „Възраждане“, а донякъде и към БСП и ИТН. В следващия парламент Борисов явно ще е „консерватор“ и ще се моли Тръмп да спечели в САЩ – така хем ще може да управлява с ново мнозинство, хем и Вашингтон няма да занича много в български кирливи ризи.
Какво ще остане от българската свободна демокрация след едно евентуално управление на ГЕРБ, Пеевски и „Възраждане“? Вероятно малко.
Дори да приемем някак, че членството в еврозоната би се промушило, то ще бъде „изтъргувано“ от „Възраждане“ на много висока цена по отношение на въпроси, свързани с правата на индивидите и малцинствата, както и останалите аспекти по интеграцията на страната в ЕС.
Копирането на закони от Путиновата диктатура сигурно ще продължи и България малко по малко ще се превърне в нещо средно между Турция и Унгария.
Този път луксът да не гласуваш ще е с много висока цена
Насилието, за което стана дума по-горе, няма да остане само на законово и абстрактно ниво. Сигурно ще започнат процеси срещу хора, нарушаващи новоприетите забрани – и накрая може да се окажем с политически затворници, позволили си да споделят нещо във Фейсбук. В крайна сметка в Русия има хора в затворите за постове в социалните мрежи.
„Възраждане“ вече се оформиха като ударния отряд – един вид черноризци – на новото „традиционно-консервативно“ мнозинство. Тяхното поведение в парламента отдавна е отвъд приличието, но вече не изключва и физическа разправа с опонентите в кулоарите. Не е въпросът в това дали е театър или не е. Театърът с елементи на насилие също нормализира насилието.
Борисов, разбира се, няма да участва в словестните и, не дай боже, физически схватки вътре и извън парламента. Той мъдро ще се опитва да „балансира“ между радикалите от „Възраждане“ и някаква форма на политическа нормалност.
Всеки подобен баланс е сам по себе си проблематичен обаче. Как ще се държи Пеевски и какво ще е неговото ново начало – предстои да видим.
Тези, които ценят свободната демокрация, сега имат реален шанс да я защитят – тя наистина има нужда от това. Протестите са един вариант и той трябва да се използва. Но много по-важно е гласуването. Защото този път луксът да не гласуваш ще е с много висока цена и ще доведе до управление, което насила ще прогонва свободната демокрация от България.
Коментарът е публикуван в „Дойче Веле„.
