Бангладеш не може да осигури допълнителни ресурси за 1,3 милиона бежанци от народа рохинга, които живеят в страната, заяви днес де факто премиерът на страната Мухамад Юнус и призова международната общност да намери устойчиво решение на кризата, предаде Ройтерс.
Нобеловият лауреат Юнус предложи и седем мерки за намиране на решение на кризата по време на конференция, посветена на осмата годишнина от прогонването на мюсюлманското малцинство от западната провинция Ракхайн в Мианма след бруталната репресия от страна на военните.
Бежанците се събраха на открито място в лагера в Кутупалонг, в югоизточния бангладешки окръг Кокс Базар, и държаха плакати с надписи „Стига бежански живот“ и „Репатрирането е крайното решение“, отбелязва Асошиейтед прес.
Денят бе отбелязан като „Ден за възпоминание на геноцида над рохингите“.
Вчера в окръга започна и тридневна конфернция, на която международни високопоставени лица, представители на ООН, дипломати и временното правителство на Бангладеш ще обсъдят подкрепата за бежанците с храна и други удобства, както и начините за ускоряване на процеса на репатриране.
Докато Бангладеш и ООН отдавна се борят за безопасното завръщане на повече от 1 милион бежанци, ситуацията в Мианмар остава нестабилна, особено в предишния им дом в щата Ракхайн. В Бангладеш бежанците рохинги се сблъскват с предизвикателства, включително намаляване на помощта от донорите.
Стотици хиляди мюсюлмани рохинги започнаха да се изселват от Мианма към Бангладеш на 25 август 2017 г. Те пътуваха пеша и с лодки по време на бомбардировки, безразборни убийства и други прояви на насилие в щата Ракхайн – превзет от бунтовническата група „Араканска армия“, която се бори срещу войниците на правителството на Мианмар.
Протестиращите в Кутупалонг, един от най-големите от над 30 бежански лагера за рохинги, изразиха недоволство от възхода на “Араканската армия” и ситуацията, която допринася за несигурността относно тяхното завръщане.
„Днес сме тук, защото армията на Мианма и “Араканската армия” извършиха геноцид срещу нашата общност. Днес сме тук, за да почетем паметта на хората, които загубиха живота си и които се жертваха, защото бяха мюсюлмани“, каза 19-годишният Нур Азиз пред АП.
„Искаме да се върнем в страната си с равни права като другите етнически групи в Мианма. Правата, които те имат като граждани на Мианма, и ние искаме същите права“, каза още той.
Бруталната репресия над рохингите в Мианма започва през 2017 г. след нападения на бунтовници по военни пунктове в щата Ракхайн. Мащабът, организацията и жестокостта на операцията доведоха до обвинения в етническо прочистване и геноцид от страна на международната общност, включително ООН.
Правителството на Бангладеш, което по това време беше ръководено от бившата министър-председателка Шейх Хасина, нареди границата да бъде отворена, което в крайна сметка позволи на повече от 700 000 бежанци да намерят убежище в страната с мюсюлманско мнозинство, в която към онзи момент вече живеят повече от 300 000 бежанци, избягали вследствие на предишни актове на насилие, извършени от военните в Мианмар.
От 2017 г. Бангладеш е направил поне два опита да върне бежанците и е призовал международната общност да окаже натиск върху правителството на Мианма да създаде мирна среда, която да подпомогне репатрирането им. Правителствата на Шейх Хасина и на Юнус също са потърсили подкрепа за репатрирането от Китай.
