В сърцето на аргановата гора, на тридесет километра от западния бряг на Мароко, се намира кооперацията „Тамунт“ (Tamount), в която работят само жени. Тя е далеч от туристическите маршрути и посетителите са малко. По стените висят снимки на крал Мохамед VI, а на плакат са обяснени етапите на преработка на плодовете на аргановото дърво и производството на масло.
„В началото бяхме 33 жени, днес сме 21“, казва Тараабт, председател на кооператива, цитирана от италианското издание „Интернационале“.
„Когато нещата вървяха добре, продавахме по 480 туби от 25 литра годишно, сега едва достигаме сто. Изнасяхме за Франция, Швеция, Саудитска Арабия, Ливан. Днес работим само с туристи, но автобусите, които пристигат тук, стават все по-малко. Не успяваме да пласираме дори вече произведеното количество: преди седем месеца натрупахме дълг от 170 000 дирхама (около 40 000 евро), за да купим плодовете. Засега сме използвали половината от този запас, но все още не сме продали нищо“, разказва тя.
Дървото арган (Argania spinosa) расте в югозападната част на Мароко. Векове наред маслото, произведено от плодовете му, се използва от берберското население като традиционно лекарство, козметичен продукт или съставка в кухнята.
След като индустрията открива неговите полезни за здравето и козметични свойства, международните компании изведнъж проявяват интерес към него: описано като „течно злато“, аргановото масло се съдържа в много от продуктите, които намираме по рафтовете в супермаркетите.
Световният пазар на арганово масло е в разцвет: очаква се да нарасне до над 700 милиона долара до 2030 г. в сравнение с около 300 милиона през 2022 г. Продуктът се рекламира не само като еликсир за красота, но и като двигател за икономическото, социалното и екологичното развитие на селските райони в Мароко, където жените, обединени в кооперативи, го извличат по традиционни методи. Но понастоящем нещо в тази стратегия се е променило: секторът се контролира от големи мултинационални компании, които се снабдяват чрез посредници, докато много местни кооперативи затварят врати, пише италианското издание.
Една застрашена традиция
Плодът на аргановото дърво прилича на орех, а във вътрешността му има костилка с много твърда черупка, в която има до 3 ядки, от които се извлича маслото. Маслото се произвежда основно на ръка от жени, като най-трудоемката част от процеса е премахването на меката обвивка и счупването на твърдата част на ядката. Ядката се изважда и се пече. Точно този процес на печене придава на аргановото масло характерния мирис на орехи.
С нарастването на търсенето мароканското правителство стартира няколко програми за развитие на сектора. През 2003 г. е създаден проектът „Аргание“ (Arganier), който финансира кооперативи, произвеждащи арган със средства от ЕС и Мароканската агенция за социално развитие. През 2005 г. кралят на Мароко стартира Националната инициатива за човешко развитие (Indh), която опростява процедурата за създаване на кооперативи: за няколко години техният брой надхвърля хиляда.
През 2014 г. арганът и традиционният метод за извличане на маслото са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство: това беше финалният етап от процес, който за няколко години превърна малко познатия плод арган в широко разпространена съставка в козметичните продукти.
Арганът изглеждаше като кокошка, която снася златни яйца, но за няколко години ситуацията се преобърна: мултинационалните компании навлязоха в сектора, създавайки нова мрежа от посредници, които завладяха все по-важни части от пазара. Когато става въпрос за купуване на плодове, „големите индустриални компании имат огромна покупателна способност“, обяснява Омар Агодим от Програмата на ООН за развитие (UNDP). „Благодарение на мощта си, те могат да влияят на цените“.
За да извличат маслото, тези компании са построили фабрики с машини, които ускоряват процеса. Така те успяват да поддържат ниски цени, а кооперациите не могат да се конкурират с тях.
Не само това: карантинните мерки, наложени с цел да се спре ковид пандемията, са облагодетелствали онези, които са имали възможност да закупят и съхранят големи количества плодове. „Някои оператори са избрали да натрупат запаси“, обяснява Джамила Идбурус, председател на Съюза на женските кооперативи за производство на арганово масло. „Само онези, които разполагаха с определени икономически ресурси, успяха да оцелеят. Клиентите, които вече не можеха да се снабдяват от кооперациите, се обърнаха към индустриалците. Днес всички искат своя дял от веригата на стойността и има все по-малко място за жените, които нямат средства и оборотни капитали“.
В традиционните арабски пазари плодът на аргановото дърво днес се продава на цена 13 дирхама за килограм (около 1,2 евро), което е шест пъти по-висока цена от тази преди пандемията. Увеличението се дължи и на климатичните промени, които са повлияли на количеството и качеството на ядките, които днес са все по-малки.
Argania spinosa е много издръжливо дърво, което се адаптира добре към сухия климат в района, но сушата, която засегна територията през последните години, оказа много силно влияние. Изчислено е, че през последния век аргановата гора е загубила около 50 на сто от общата си площ, т.е. 600 хектара годишно.
Малцина са печелившите
Разбиването на ядките на аргановото дърво е единственият етап от производствената верига, който и днес се извършва ръчно: в кооперациите жените, заети с тази дейност, работят шест дни в седмицата, като им се плаща според количеството ядки, които успяват да извадят. Те не са служители, а съдружници, но въпреки това не успяват да се измъкнат от бедността: много от тях са неграмотни, а заплащането им варира от 30 до 50 дирхама за всеки килограм произведени ядки (около 3-4 евро), без право на отпуск или болнични.
Антроположката Бернадет Монтанари, която от години изучава веригата на производството на арган, пише, че „в някои кооперативи жените представляват просто работна сила, понякога наета без заплащане“. Изследователката Уенди Пери пък разкрива, че печалбите се реализират предимно на върха на веригата, а „възнагражденията за ръчния труд на жените са нередовни и оскъдни“. В крайна сметка, от модела на кооперациите се възползват само членовете с управленски функции, които произхождат от средната класа и имат определено ниво на образование.
Два паралелни пазара
Понастоящем аргановото масло се позиционира на два паралелни пазара: първият е насочен към козметичната индустрия и супермаркетите, а вторият е за туристите.
Голяма част от аргановото масло на европейския пазар се извлича с методи, които са много далеч от традиционните, вече превърнати в маркетингов инструмент за привличане на посетители. По-голямата част от печалбите всъщност отива в големи компании, които пренасят производството в Европа: най-важната от тях е френската „Олвеа“ (Olvea) с годишен оборот от 200 милиона евро. След нея се нареждат нидерландската „АРГАНисм“ (ARGANisme), мароканската “Зинеглоб“ (ZineGlob) и израелската „МарокоОйл“ (MoroccoOil). Мароканските жени и кооперациите са напълно изключени от този бизнес.
„Ако имах възможност, бих искала да работя в кооперация или да създам такава в моето село“, казва Айша, която продава директно на търговец на едро, който плаща 80 дирхама (около 7,50 евро) за пет килограма бадеми: тя знае, че не прави добра сделка, но няма възможност да преговаря. „Откакто сме малки, винаги сме имали арганово масло у дома“, заключава тя. „Нашите баби го произвеждаха. Но днес вече не го подаряваме, не го ядем и не го продаваме. Всичко, което ни остава, е ароматът му.“
