„Другарко Нинова, ако има паралелна, фалшива държава България, няма ли в нея и паралелна, фалшива социалистическа партия?“ С тези думи преди дни се обърна задочно към сегашния лидер на Българската социалистическа партия интелектуалецът – ветеран на партията, антифашист Анжел Вагенщайн.
В свое тържествено слово – благодарност за получената наградата „Георги Кирков – Майстора“ Анжел Вагенщйн обясни: „Посветих целия си живот, целия без остатък, и делата си, и всеки написан от мен ред, и всеки заснет филмов кадър на великата идея за един нов, справедлив социалистически свят.
Споделях с моята партия победи и поражения, изстрадвах като моя лична драма нейните провали, грешки и грехове. 75 години социалист – никому и за нищо не съм се извинявал заради партийното си поведение. И за да остана и аз верен на нрава си, ще споделя с вас накратко някои мисли, скъпи мои другари и особено другарки, и надявам се, Корнелия няма да ми се мръщи!“
„Тя е привързана, другарката Нинова, привързана е към своя израз, нелишен от дълбок смисъл – израза за паралелната държава. Това е хубав образ, очертаващ нашата печална съвременност. Но аз имам въпроси към този казус в дискусията по новите идеологеми и цели, стратегии и тактики на социалистическата ни партията при коренно променените исторически обстоятелства, обяви Вагенщайн и се аргументира:
Чух по телевизията един депутат от левицата, който на въпроса на водещата как се отнася към миналото на Партията – и в нелегалния й период, и когато е била на власт, отвърна: „Ние сме друго поколение и нямаме нищо общо с миналото“.
Така ли, другарю? Ако ти нямаш нищо общо, аз имам – и много общо, което кръвно ме свързва с партийната съдба. Трябва да се изясним дали случайно аз и ти не сме в две различни партии? Или един от двамата ни по погрешка е попаднал там, където не му е мястото?
Друг пък един, също така личен социалист, продължава Вагенщайн, обяви по телевизията, че 9 септември може да бъде отбелязан, ако партийното ръководство има съответното решение, но той, депутат от БСП, нямал лични причини да различава този ден от който и да било друг ден от календара. И много такива подобни ! Уви, повече от много! – които ме изпълват със съмнението, че завеян по възрастови причини, съм сбъркал входа на „Позитано“ и съм попаднал в друга партия. Голям гаф от моя страна“! Признание на Анжел Вагенщайн в тържественото му благодарствено слово за получената награда.
Словото на Анжел Вагенщайн, разпространено дословно, обхвана всички социални мрежи. Коментарите са стотици от всякакви посоки. Днешната нова употреба в парламента от соцлидера Корнелия Нинова на израза за паралелната държава, предизвика поредния дискусионен взрив, очертаващ изключително вътрешнопартиен дебат.
За гафове и провали във водачеството, политиките, градежа на новия образ на социалистическата партия, в низовопартийното и висшепартийно кадруване на лидерката Корнелия Нинова и обкръжение, неотдавна говори и нейният предшественик Михаил Миков.
Михаил Миков в открито писмо до Корнeлия Нинова и „Позитано“ определи включването му без негово знание „в някакъв помощен орган на Националния съвет на БСП, наречен Правен съвет като върховно лицемерие и дебелоочие“.
Не съм питан, информиран, не съм изявявал и никакво желание да съм част от такъв орган. От нещо, което се създава много късно след серия законодателни инициативи на „Позитано“, които, меко казано, пораждат учудване. И в юридическата общност, и в по-широката публика. (Тук нямам предвид само известния антикорупционен закон). Това пише в свое обръщение към БСП, начело с Корнелия Нинова, бившият лидер на партията, бивш соцдепутат и председател на 42-то Народно събрание, Михаил Миков.
Като юрист и досега съм изразявал и обосновавал пред Националния съвет позициите си по различни правни въпроси и законодателни инициативи, но те биваха отхвърляни от ръководството априори и с неприязън, защото ги изразявам и мотивирам аз. Опитът ми в политиката не ми позволява да бъда политически наивник на тази възраст, заявява Миков.
Като благодаря за избора, заявявам, не приемам номинацията, няма да участвам в работата на новия правен съвет. Както е доброволно членството в партиите, така и в техните органи трябва да се прилага този принцип. Друго са корпоративните и фирмени структури, коментира Михаил Миков.
„Сигурно тази моя позиция ще бъде употребена в познатия стил за търсене на врага с партиен билет, за разобличаване на „лични амбиции в разрез с общопартийния интерес”, но дори и политическото дебелоочие за вътрешнопартийна консумация трябва да има някакви граници, които човешката хигиена не позволява да бъдат преминавани“, декларира доскорошният лидер на социалистическата партия Михаил Миков.
