Членовете на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) в Европейския парламент продължават усилията си по становището относно въздействието на социалните медии и интернет платформите върху младите хора. Депутатите разгледаха различни предложения, свързани с прилагането на Акта за цифровите услуги, възрастовите граници за достъп до онлайн платформи и мерките за защита на непълнолетните.
Докладчикът Лаура Баларин (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите) акцентира на необходимостта от „по-амбициозно и ефикасно изпълнение“ на Акта за цифровите услуги. Тя подчерта, че са необходими нови механизми, включително правила за подвеждащ маркетинг от инфлуенсъри, ограничения за достъп до т.нар. тъмен интернет и създаване на експертна група, която да се занимава с механизми за възрастови ограничения. За пример тя посочи Австралия, където профилите на деца под 16 години се затварят автоматично.
Андреас Циодрас (ЕНП) определи документа като „обширен за защита на непълнолетните“ и акцентира, че остават важни детайли за завършване. Според него могат да бъдат добавени допълнителни изисквания за бизнеса, като например дизайн на приложения, който може да води до зависимост. Той също така посочи, че е важно да се обърне внимание на разпоредбите на Акта за изкуствения интелект и на термина „възрастова проверка“ в стандартите за достъп до социални медии.
Ивайло Вълчев (ЕКР), докладчик в сянка, изрази загриженост, че социалните мрежи могат да създават „сериозни рискове за младите потребители“, включително тревожност и нарушения на съня. Той подчерта необходимостта институциите да работят в тясно сътрудничество с родители и учители. Вълчев заяви, че решенията трябва да бъдат „реалистични и пропорционални“ и да не създават нови проблеми. Той изрази съмнение относно идеята за унифицирани възрастови ограничения и централизирани системи за верификация на възрастта, като смята, че те застрашават личната неприкосновеност и не отразяват културните различия между страните членки. Той определи предложението за лична отговорност на ръководствата на големи технологични компании като непропорционално.
Според Никола Минчев (Обнови Европа) текстът е „балансиран и амбициозен“, но не се съгласява с част от предложенията за възрастови ограничения. Той сподели, че достъпът за потребители на възраст между 13 и 16 години само със съгласие на родителите „може да звучи добре на хартия, но в практиката не работи“, тъй като лесно може да бъде заобиколено, а същевременно поставя по-голямо бреме на родителите, докато платформите остават недосегаеми.
Катарина Барли (Прогресивен алианс на социалистите и демократите) акцентира на нуждата дебатът да бъде разгледан в по-широк контекст. Тя сподели, че „целият интернет трябва да бъде по-безопасен“ и че проверките за възраст не представляват самостоятелно решение на проблема. Тя призова за мерки за защита на личните данни и избягване на споделянето на чувствителна информация с платформите.
Според Кристел Шалдемозе (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите), системите за проверка на възрастта „няма да престанат всички проблеми“, но биха могли да предложат защита на непълнолетните, докато платформите не подобрят своята безопасност. „Нямам доверие в социалните мрежи – те вече бяха призовани да защитят младите“, посочи тя.
В заключение, Баларин определи проблема като „глобална пандемия“, която изисква интегриран подход. Тя подчерта, че е необходимо да се намерят решения в различни области – образованието, подкрепата и създаването на безопасна цифрова среда, включително идеята за „неутрален цифров портфейл за идентификация“, който да защитава личната неприкосновеност.
Гласуването по становището в комисията е насрочено за 29 декември.
БТА напомня, че Европейският парламент вече е приел доклад, който призовава страните членки да определят минимална възраст от 16 години за достъп до социални мрежи без предварително разрешение от родител или настойник, и строга забрана до 13 години за използване на социални платформи, видеосподелящи услуги и чатботове с изкуствен интелект.
В документа се подчертава, че изпълнителните директори на големите технологични компании ще носят отговорност, ако платформите не спазват правилата за защита на непълнолетните в онлайн среда.
Инициативата идва в момент, когато няколко държави членки разработват национални ограничения поради нарастващите притеснения относно влиянието на социалните мрежи върху психичното здраве на децата. Докладът беше приет в края на ноември с 483 гласа „за“, 92 „против“ и 86 „въздържал се“, като основното противодействие дойде от деснополитически групи.
Очаква се този документ да окаже съществено влияние върху бъдещите законодателни инициативи – ревизията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и новия Акт за цифрова справедливост, които Европейската комисия планира да внесе през следващата година.
