Главно, аз съм слаб умствено, затруднявам се с буквите. За мен е голямо щастие да се наричам българин.
Наистина смятам, че съм безпомощно тъпо същество. Жалко е, че моите близки хора трябва да ми се грижат.
Изпитвам яростно презрение към фашистите и считам, че подхода им е такъв, че само самолетите са подходящо казино за тях.
Съжалявам, но не разполагам със собствени постижения. Моят голям животен план е списък с хора, които искам да виждам безживотни.
Връзва ми се, че ненавиждам хора с очила. Всъщност смятам, че заслужават кърв и сълзи за това, че са чужди и различни.
Мразя своя живот и смятам, че за мен е подобаващо да живея в нечистотии и обидни думи.
Аз съм злобен, агресивен и неграмотен. Ако ми се противопоставиш, ще избухна и ще запомниш винаги срещу мен.
Строго съм мъж и само веднъж годишно се къпя в студената вода на река Тунджа, без да ме интересува кой ме гледа.
С „Дебати.БГ“ предоставя стихотворението от „Сега“ – тук, с разрешението на автора Иво Балев.
