Продължавам да развивам артистичните си концепции, които съм събирал през последните години, като подхождам към тях по нов начин. Откритията ми постигат нови идеи и стилове. Изложбата все още няма официално заглавие, но творбите притежават факти, предизвикващи размисли и асоциации у зрителите. Това коментира Румен Рачев във връзка с личната си изложба в Пловдив, открита тази вечер в галерия „Червеното пони“.
Рачев избягва рамките за своите картини. „Не препоръчвам на себе си и на колекционери да слагат рамки“, обяснява той. В това има дълбок смисъл: „Рамката въвежда ограничения. Тя отделя произведението от околната среда – огражда го и го затваря. Желая да избегна този затворен ефект и да дам възможност на произведенията да взаимодействат свободно с пространството. Много от картините ми са динамични и понякога притежават контролирана, но положителна агресия; рамките не могат да предоставят същата свобода и интеграция с околната среда“, разказва авторът.
„Фигурата на човека остава важен акцент в произведенията ми. Сега обаче представям и натюрморти, които са наистина интересни. Отново, човешкото присъствие е важно, но по-скрито. Загатвам за музиката в една от картините – дълбоката ми обич към нея, която е неразривно свързана с изкуството, подобно на поезията и литературата; всички качествени форми на визуалните изкуства“, добавя той.
В експозицията са включени и два пейзажа, както и портрети в по-малък формат: „Тези портрети не търсят известни личности, а по-скоро се фокусират върху различни типажи. Те са абстрактни персонажи, които не съществуват, но притежават ярки характеристики и са разпознаваеми“, сподели художникът.
Рачев се описва като оптимист, който обожава цветовете. С усмивка споделя, че не е далтонист, което му помага. „Имам остър усет за цветовете. Въпреки негативните събития в света, в мен остава оптимизмът. Понякога чувствам, че лошите сили доминират, и ако не намерим начин да се борим, това може да доведе до нежелани последствия. Говоря открито. Но аз съм категоричен оптимист“, казва той.
Когато е запитан за рисуването на по-тъмен стил, той отговаря, че не го практикува, тъй като цветът не отразява настроението му: „Според мен рисуването не е свързано с емоцията. Дори в трудни моменти, творя с множество цветове. Понякога обичам да експериментирам с ограничена цветова палитра, почти черно-бяла. Работил съм в графика дълго време, което бе уникален опит“, споделя Рачев.
Той отбелязва, че с времето създаването на картина изисква много повече усилия – играе се с цветове, текстури и детайли. „Преди можех да рисувам бързо и интуитивно, но сега най-трудно ми е да подпиша картината, защото винаги виждам нещо, което може да се подобри. Понякога дори правя радикални промени“, сподели той.
Художникът споделя, че често изпитва съмнения относно завършеността на творбата и понякога близките му дават последна оценка: „Има картини, които съм започнал преди 20 години, но сега завършвам по нов, интересен начин“, заявява той.
„Това е радостно. Изкуството не е просто работа. То е и форма на забавление. Нужно е да поискаш да се предизвикваш, за да поддържаш интерес в творческия процес. Не го виждам само като работа, а като начин на живот“, споделя Рачев.
Той признава, че всеки път усеща вълнение при откритие на изложба и дава пример с известни музиканти, които дори след многобройни концерти изпитват трепет преди да излязат на сцена. „Винаги има онова вълнение, онова „какво ще стане сега?“ и е хубаво, че го има, защото без него можем да загубим представа за реалността и да се самозабравим, което не е здравословно“, добавя художникът.
Изложбата е посветена на журналиста Иван Рачев, брат на художника, който наскоро е починал. „Имахме изключително дълбока връзка. Целият ни живот премина заедно макар, че прекарах почти 20 години в Германия. Той пое работата на нашите родители, журналисти, и остави следа като разследващ журналист, честен и принципен човек. Винаги е търсел истината и обективността“, разказва Рачев.
Открито от галеристката Рени Николова-Шишкова, която сподели, че е щастлива да започне сезона с такъв художник. „Горда съм, че откривам есенния сезон с творец, който е илюстрирал албума на Найджъл Кенеди и е спечелил награда Brit. Освен това е представен и в музея на модерното изкуство в Ню Йорк“, добавя тя.
Повечето произведения в изложбата са нови и създадени специално за галерия „Червеното пони“. Изложбата, която включва 16 живописни творби, ще може да бъде разгледана до 15 септември.
Румен Рачев е роден в Белово и е завършил художествена гимназия в София, а през 1982 г. и Националната художествена академия. Работи като свободен артист и е член на Съюза на българските художници, с над 60 самостоятелни изложби в България, Европа и САЩ. Живял е 20 години в Бремен, Германия, а творбите му са част от колекции като Националната галерия в София и Museum of Modern Art в Ню Йорк, наред с много други. Творческият му обхват обхваща живописта, рисунките и графиката.
Един от почитателите му е цигуларят Найджъл Кенеди, който през 2000 г. му възлага да направи графичното оформление на проекта си „Кенеди свири Бах“. Дискът печели награда Brit за класическа музика в същата година.
