Емил Георгиев е адвокат, представител по индустриална собственост и университетски преподавател. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК или „Класическата“), а след това юридическия факултет на Виенския университет. По-късно специализира и право на интелектуалната собственост в Queen Marry College, University of London. В Австрия работи на пресечната точка между технологиите, маркетинга и правото. От 2011 г. създава собствена кантора. Член е на Инициатива „Правосъдие за всеки“ (ИПВ), на „Обединението на свободните адвокати“ (ОСА), както и на сдружение „Либерални идеи за България и Европа“ (ЛИБЕ).
– Адв. Георгиев, ВСС започна процедурата за избор на нов главен прокурор. Вече се завъртяха имената на евентуални кандидати. Какви са вашите очаквания относно кандидатурите?
– Вече има общоизвестно спрягани кандидати, единият от които е настоящият изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов.
В някои публикации може да се види името на Антон Славчев, който спечели конкурс в Софийската градска прокуратура и му предстои вероятно назначаване там, но все още удържа мандата си и той като изпълняващ функцията на председател на новия антикорупционен орган, т. нар. комисия за противодействие на корупцията.
Спряга се и името на настоящата служебна министърка на правосъдието Мария Павлова, която беше заместник на Борислав Сарафов, след като той стана и.ф. главен прокурор. Иначе тя е дългогодишен следовател, човек от системата, но в миналото си няколко пъти е била служебен министър или зам.-министър на правосъдието.
Отделно от това се говори, че може да има и друг кандидат, който е очертаван повече като профил, не толкова като име – някой добре образован, юридически добре подготвен кадър на Върховната касационна прокуратура примерно, който да създава коренно различно впечатление от имената, които изброихме преди това и най-вече, ако бъде сравняван с последно избрания титуляр на поста Иван Гешев.
– Визирате ли конкретно име или говорите за профил?
– Това го задавам като профил – човек от системата, на възможно най-висока кариерна позиция в рамките на прокуратурата, който е добре подготвен, притежава необходимите професионални качества.
Ще му се направи добра преценка за наличието на нравствени качества, тъй като, най-вероятно няма да е участвал в никакви скандали, няма да е известен на обществото с нещо проблемно, който би могъл да създаде коренно различна представа – чисто имиджово – за ръководителя на прокуратурата, ако трябва да бъде сравняван със Сарафов, Павлова, Гешев, който беше провал за всяка една от тези насоки.
Големият въпрос ще бъде дали този кандидат, ако има такъв, ще участва само, за да легитимира по някакъв начин избора, или пък той ще бъде подкрепеният кандидат.
– Ако трябва да бъдем коректни, министър Мария Павлова вече декларира, че няма намерение да се кандидатира за поста. Но така говореше и Иван Гешев преди да бъде избран…
– Да, това е така. Мария Павлова каза, че няма да се кандидатира. И Гешев няколко пъти през 2019 година отрече. Имаше едно програмно интервю с Иво Никодимов пред БНТ и тогава каза, че не му се влиза в кални битки, че не иска да бъде въвличан в тях, че не е това неговата мисия и цел.
Тогава той беше единодушно номиниран от всички членове на прокурорската колегия едновременно. Това се случваше за първи път. Това се обосноваваше с това, че трябва на поста да бъде човек от кариерата, за първи път прокурор да оглави поста… Защото Гешев е първият прокурор, който зае поста на главния прокурор.
Нито един от неговите предшественици не е бил прокурор. Сотир Цацаров беше съдия, Борис Велчев – преподавател, Никола Филчев – съдия и преподавател, а Иван Татарчев беше адвокат.
Другото нещо, което е важно – изчаква се и затова не се бърза с внасянето на кандидатурите, е измерването на обществената температура. Тества се да се види каква ще е реакцията, как ще се възприеме, ще има ли някаква съществена дискусия…
И не на последно място, аз смятам, че, както членовете на ВСС, така и онези, които отвъд тях вече най-вероятно са взели решението кой ще бъде бъдещият главен прокурор, може да са леко объркани от тази дискусия, която в момента набира все повече сила, особено сред юристите – дали този състав на настоящия ВСС има правомощието да избере нов главен прокурор и съответно – нов председател на Върховния административен съд.
Има една малка частичка от т.нар. конституционни изменения, които КС със сериозно мнозинство прогласи за противоконституционни, която поставя под съмнение дали досегашният ВСС всъщност може да избира.
И там се казва, че не може да произведе изборите за т.нар. “трима големи” в съдебната власт – главният прокурор, и председателите на двете върховни съдилища.
Допускам, че това също е внесло някакво объркване, което не е било дооценено в самото начало от авторите на идеята да бъде възобновена процедурата по избор на нов главен прокурор.
– Всъщност “Правосъдие за всеки” повдигнаха въпроса за това, че в преходните и заключителни разпоредби на закона за изменение на Конституцията е посочено, че този ВСС не може да избира нов главен прокурор…
– Ние поддържаме това становище, но тук бих отдал авторството на доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право, която първа, в своя статия публикувана в правния сайт DeFakto.
– В юридическите среди тече ли дискусия по този въпрос?
– Считаме, че тече. Аз самият участвах в няколко телевизионни дискусии, едната от които беше с доц. Борислав Цеков, който е на различно мнение. С доц. Орлин Колев, мисля, че доц. Киселова също взе участие в няколко такива дискусии. Доколкото на нас ни е известно, този въпрос се коментира в правните среди, особено сред конституционалистите.
Но на този въпрос беше обърнато много сериозно внимание и в заседанието на Пленума на ВСС, с което всъщност се взе решение, да бъде възобновена процедурата по избор на нов главен прокурор.
Трима от членовете на ВСС – председателят на ВКС съдия Галина Захарова, също така Атанаска Дишева, която е от професионалната квота на Съдийската колегия и Олга Керелска, която също е от професионалната квота. Последните две са върховни съдии.
Те трите въведоха много сериозни юридически аргументи против това настоящият ВСС да провежда този избор. Останаха обаче само те трите и срещу тях се формира мнозинство от 16 гласа и така се взе решението да се възобнови процедурата по избор на нов главен прокурор.
– Сякаш големият отсъстващ от разговора за избор на нов главен прокурор е президентът, от когото зависи подписването или неподписването на указа за назначаване на нов главен прокурор…
Така е, и на мен не ми е известно да е взимал отношение. Само ще припомня, че от “Правосъдие за всеки”, на проведена от нас пресконференция на 13 септември призовахме както президента на републиката, така и народните представител – ⅕ от тях е необходима, за да сезират КС с искане съдът да тълкува първо защо е останала тази преходна и заключителна разпоредба, непрогласена като противоконституционна и какво точно са имали предвид съдиите. Дали тя всъщност препятства избора на нов главен прокурор от настоящия състав на ВСС.
Може би президентът все още се ориентира в обстановката. В крайна сметка той не е и органът, който трябва да се меси в това производство. До момента Радев се е отнасял с нужното внимание към тези избори.
През 2017 година, когато беше избран настоящият председател на ВАС, той беше избран от състав на ВСС, чийто мандат беше в изтичане и беше избран новият състав, който обаче още не беше встъпил в длъжност. И тогава Радев върна един път този избор, но нововстъпилият състав на ВСС потвърди избора на Георги Чолаков.
Припомням, че през 2019 година Радев върна и избора на Гешев един път с аргумента, че е имало само един кандидат, че това е делегитимирало процедурата.
Но, за съжаление, в Закона за съдебната власт има разпоредба, според която, ако президентът върне веднъж избора на някой от тримата големи, то ВСС не е длъжен да стартира процедурата наново, а е възможно да си препотвърди избора и да преизбере своя избраник вече и тогава, както се казва, президентът няма на къде да мърда и би трябвало да потвърди.
По отношение на президента възниква въпроса кога той би се задействал – дали би се задействал сега, докато тече процедурата… Според нас удачният момент е да го направи сега. Още повече, че не са предложени кандидатури. Защото, ако са предложени кандидатури, и той тогава оспори процедурата, ще бъде автоматично упрекнат за това, че го прави заради кандидатурите. И тогава, най-вероятно, изводите ще бъдат, че не му харесват кандидатурите или че сред кандидатите няма негови хора и той затова атакува процедурата.
Вторият момент, когато може да го направи, е след като вече ВСС е избрал някого за поста и решението е изпратено на президента, за да подпише указа или съответно да върне избора. Като тогава президентът може да сезира КС и да каже, че тази проведена процедура е противоконституционна. Но отново политически това е по-трудната за преглъщане хапка.
Има и един трети вариант, който ние не трябва напълно да пренебрегваме – напълно възможно е да имаме и “ялова” процедура. Тоест, напълно е възможно да не се предложи нито един кандидат. Това не е много вероятно, но е възможно. Като това отново ще бъде свързано с мереното на температурата на обществото – биха се следили нагласите накъде и как вървят. И аз считам, че тази дискусия за конституционността или противоконституционността съответно, играе сериозна роля.
Без да си приписвам някакви особено заслуги, но смятам, че тя малко пообърка плановете на желаещите да избират нов главен прокурор.
– За какво е залог изборът на главен прокурор? Видяхме битките в парламента за запазване на ръководството на антикорупционната комисия. Има ли изобщо залог?
Има, разбира се. Залогът е гарантираната безнаказаност на онези, чийто ще бъде главният прокурор.
Веднага тук визирам имена – Делян Пеевски, Бойко Борисов и тук стъпвам от данните в миналото. Помните от записа от 2013 година между тогавашния градски прокурор на София Николай Кокинов и Бойко Борисов, където Кокинов каза: “Ти си го избра”. Това беше по адрес на на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров.
Имаше и един запис от разговор на Иван Гешев и член прокурорската колегия Йордан Стоев. Там също стана ясно откъде идва поръчката, че идва от “Банкята”, че членовете на ВСС са в играта.
По отношение на настоящия избор ще припомня, че преди малко повече от месец имаше изказване от Делян Пеевски, който даде нареждане, като каза, че е крайно време да се възобнови процедурата по избор на главния прокурор. Малко преди това беше казал, че няма да позволи никой да се меси в съдебната система, разбирай – няма да позволи някой да му оспори властовите позиции в съдебната власт.
Виждаме че безнаказаността е трайна, а обществената нагласа е, че няма справедливост, доколкото ние нямаме нито един, да не кажа обвиняем или подсъдим високопоставен, който да е понесъл някакво наказание. За борба с корупцията винаги в България е била призвана прокуратурата, въпреки че има някакви допълнителни антикорупционни органи. В рамките на прокуратурата са правени във времето специализирани звена в градска прокуратура и т.н., но нито една от тези специализации на прокуратурата не даде резултат в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. Който държи прокуратурата, си гарантира безнаказаността. Защото там, където няма прокурор, няма съд, няма и затвор.
