Румъния и България може най-накрая да получат зелена светлина да станат пълноправни членове на зоната за свободно пътуване на ЕС от началото на 2025 година, каза в петък еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон.
България и Румъния трябваше да се присъединят към Шенгенската зона през 2023 г. заедно с Хърватия, но тази сделка се провали, след като Австрия възрази, че двете държави не успяват да се справят с рязкото нарастване на мигрантите, пристигащи по западнобалканския маршрут, а Нидерландия се противопостави на влизането на България.
Припомняме, че двете държави бяха приети в т.нар. „въздушен шенген“ през март тази година, когато беше премахнат въздушният и морски контрол по границите, но решението за сухопътния все още предстои.
На среща, състояла се в петък в Будапеща, министрите на вътрешните работи на Унгария, Австрия, България и Румъния се съгласиха да „инициират необходимите стъпки“ за определяне на дата за премахване на проверките по сухопътните граници за Румъния и България, при условие че съвместните им усилия за противодействие на нелегалните миграции продължат. В декларацията се уточнява още, че страните са се съгласили да продължат проверките на границите между Унгария и Румъния и между Румъния и България най-малко шест месеца след датата на влизането, „за да се предотврати всякаква сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност“.
Еврокомисар Илва Йохансон добави, че се надява Съветът да установи 1 януари като начална дата за присъединяването. Румъния и България „са изпълнили всички критерии, че даже и отгоре“, категорична бе тя.
„Въпреки че незаконната миграция към ЕС е намаляла с 40 процента, има спад от цели 80 процента по маршрута на Западните Балкани и не е имало никакви проблеми, откакто бяха премахнати въздушните граници“, допълва още тя.
„Налице е огромен спад в броя на пристигащите мигранти“, каза и министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер след срещата на министрите. Но въпреки това той остана предпазлив и допълни, че ще обсъди граничните мерки със своя канцлер Карл Нехамер, преди да вземе окончателно решение през декември.
Илва Йохансон беше много по-ентусиазирана, обръщайки се към българските и румънските граждани:
„Вие сте в Шенген и заслужавате да се възползвате от всички свободи на Шенгенското пространство“, заяви тя.
Ветото на Австрия не се прие добре в България и Румъния, които твърдят, че продължаващите гранични проверки са довели до дълги опашки, прекъсвания на веригата и забавени доставки, което директно удря техните икономики.
Перспективата за пълноправно членство в Шенген идва в подходящ момент за премиера на Румъния Марсел Чолаку, който се кандидатира за президент и засега води в социологическите проучвания преди първия тур на изборите в страната, които ще се проведат тази неделя.
Тя идва и в подходящ момент за България, която от няколко години е в непрекъсната политическа криза, довела до седем поредни парламентарни избори. А влизането в Шенген и еврозоната са двете основни цели, които страната си е поставила.
Защо 13 години по-късно България все още не е пълноправен член на Шенген?
Оставането на България извън Шенген и Еврозоната е най-големият провал, както за политиците и администрацията, така и за цялото българско общество. И този провал имаше дългосрочни негативни последици за страната ни.
Още през 2011 г. Европейската комисия потвърди в докладите за оценка по Шенген, че България и Румъния са изпълнили всички изисквания, за да бъдат изцяло част от Шенгенското пространство. И Комисията активно подкрепяше този процес. Но 13 години по-късно, цели три правителства на Бойко Борисов не успяха да направят така, че страната ни да влезе в зоната за свободно движение, въпреки широко прокламираното и твърде съмнително политическо влияние на ГЕРБ в ЕНП.
Няма как да не споменем, че Хърватия, която влезе в Европейски съюз шест години след България, успя да свърши добре вътрешната работа със сигурността, службите, теча на информация и особено в да извърши реформи в областта на качественото и ефективно правосъдие, заради което успя да влезе и Шенген и в еврозоната преди нас.
Пробив по казуса направи чак тази година правителството на акад. Николай Денков, благодарение на което, от 31 март България вече е член на Шенгенското пространство по въздух и вода. То някак си успя да убеди западните ни партньори, че можем да се справим с проблемите.
Сега, в средата на политическа криза, без избрано редовно правителство, с нефункциониращ парламент, и без да може някой да си приписва чужди заслуги, предстои най-важното – да ни приемат и по суша. Но дали това най-накрая ще се случи, ще разберем на 12 декември.
