Васко Начев е енергиен експерт с богат професионален опит. Работи като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия Изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия. Автор е на множество статии и анализи, отнасящи се до нефтения и газов сектор както у нас, така и в международен план.
Как се развива казусът с прословутата „пътна карта“, разписана от Теменужка Петкова и „Газпром“?
Този казус периодично излиза на дневен ред. За съжаление нямам нова информация по казуса. Имам сериозни опасения, че никога няма да стане ясно и да се появи на бял свят това, което е договорено между българското правителство в лицето на Теменужка Петкова и шефа на Газпром.
Защо този документ е важен и защо Петкова и ГЕРБ го крият от обществото?
Това е същественият въпрос – защо го крият. Не очаквам чрез него да станат ясни някакви чудеса, но е хубаво да се знае кога, защо и как е договорено. По този начин ще се разбере във времето кой носи съответната отговорност и кой до каква степен е защитавал интересите на България. Иначе няма да се открият кой знае какви споразумения. Въпросът е, че всичко е в някаква тайнственост
Имате ли представа какво съдържа тази „пътна карта“?
Няколко неща са повече от ясни като съдържание. Едното е, че България се отказва от претенции по стария договор, който беше до 2029. Оттам автоматично губим около милиард и двеста милиона за този период. Тънкият момент е и свободната част от трансбалканската отсечка между Провадия и Негру Вода т.е румънската част. Какво се случва с нея, доколко тя е запазена за “Газпром” и дали на практика входът откъм Провадия е свободен за трансфер на газ в посока Румъния и оттам – Украйна. Това е важният въпрос. Със сигурност има клаузи за това или най-малкото темата е дискутирана. Другият важен момент, макар и в най-общ план, са финансовите параметри – за чия сметка ще бъде построен Турски поток и каква е формата, че да се избегнат европейските санкции. Вече видяхме резултата – беше наречена “разширение на газопреносната система на България”. По този начин се избягват, макар и на първо четене, евентуални санкции. Остава само като резервиране на капацитет, ако е повече от 50%. Там също се намират някакви вратички – че капацитетът на българската част е бил много по-голям, но той на практика не се ползва изцяло и няма други желаещи. Изобщо има такива половинчати неща. Не е съвсем ясни какви са договореностите, така че да изглежда приемливо в очите на Европейската комисия.
Как оценявате двусмисленото поведение на „Булгаргаз“ за по-евтиния азерски газ? Преди няколко дни Илиян Василев призова за оставка на ръководството им и ги обвини, че по-скоро защитава руските, отколкото българските енергийни интереси?
Ако проследим нещата във времето, „Булгаргаз“ всеки път излизаше с нова теза и нови обяснения защо не са заявявани по-големи количества азерски газ. Първо беше, че интерконекторът с Гърция не е готов. След като се разбра, че на практика има алтернативно трасе и не е проблемът физически да бъде доставен, тогава за „Булгаргаз“ това стана второстепенен въпрос. Mисля, че у нас никой вече няма съмнение, че нежеланието на „Булгаргаз“ е единствената причина за невнасяне на по-големи количества азерски газ. В същото време сме заявили от Газпром 44% повече от договорените количества, които така или иначе трябваше да вземем. Ако не вземем, клаузата “вземи или плати” щеше да ни бъде наложена. В същото време не искаме да внесем азерския, който поради формулата за ценообразуването, се оказва, че е по-евтин. От 1-ви юли тази година е новото договаряне за следващия период. Виждаме с цената на нефта какво се случва – горе-долу 6 месеца, ще се види, че азерският газ е по-скъп, отколкото този на спот пазара и ние отново ще бъде от губещата страна.
Очевидно, дори да изключим всякакви други хипотези, неразбирането и лошото управление, що се касае до заявяване на количества, рискове и управление, са налице.
Ще съумее ли новото правителство да скъса поне част от енергийната зависимост от Русия или и то ще се огъне пред руските интереси, струващи милиарди?
Никак няма да е лесно, защото тези неща не стават от днес за утре. Това е политика и действия за немалко време и не трябва да очакваме чудеса в тази посока. Това е дълъг процес, който зависи от много фактори. Но хубавото е, че има желание за промяна в положителна посока. На този етап е много трудно да се правят прогнози, но се вижда, че се правят различни стъпки.
Материалът е на debati.bg
