Войната на Израел превърна голяма част от северна Газа в необитаем лунен пейзаж.
Палестинците, които се върнаха в домовете си в южната част на крайбрежната ивица тази седмица, бяха посрещнати от гледки на разрушение.
С известно облекчение може да се приеме изтеглянето на израелските сили се от голяма част от Газа, но не можем да не си припомним казаното от Тацит за римските легиони: „Оставят след себе си пустиня и наричат това мир“, пише в своя редакторски материал изданието The Guardian.
Краят на продължилото четири месеца нападение срещу Хан Юнис и разрешаването на повече хуманитарна помощ в Газа са положителни стъпки. Те трябва да помогнат на преговорите в Кайро за окончателно прекратяване на боевете.
Белият дом на Байдън също засилва натиска върху Израел да договори сделка за прекратяване на огъня и освобождаване на заложници, държани от „Хамас“.
Но намаляването на насилието може да не продължи дълго. В момента нито една от страните не изглежда склонна да направи необходимите отстъпки за траен мир.
„Хамас“ може да предвиди, че няма причина да бърза с предизвикването на световно възмущение заради прекомерната употреба на смъртоносна сила от Израел. Това е опасен път.
Във вторник министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху беше принуден от крайнодесните членове на кабинета си да се ангажира – въпреки възраженията на САЩ – с военна офанзива в Рафах, където повече от един милион души са потърсили убежище.
Нетаняху може би смята, че може да задържи военните действия, в очакване на евентуалното завръщане на Тръмп на президентския пост, което би било по-благоприятно за него. Той може също така да очаква, че „Хамас“ ще отхвърли всеки компромис и ще бъде обвинен от американците за провала на преговорите.
Съветът на американския президент миналата година към Нетаняху беше да състави нов кабинет. И той трябваше да приеме това. Без мирно споразумение, което да бъде прието от всеки, Газа ще се плъзне по плоскостта към хаос, като по този начин остави Нетаняху не само без изпълнение на заявената от него цел да „смаже“ „Хамас“, но и потенциално да въвлече войниците му в години на кървави бунтове.
Миналия месец годишният доклад на американската разузнавателна общност за оценка на заплахите прогнозира, че Израел „вероятно ще се сблъска с продължителна въоръжена съпротива от „Хамас“ за години напред и военните ще се борят да неутрализират подземната инфраструктура на Хамас, която позволява на бунтовниците да се скрият, да възстановят силите си и и да изненадат израелските сили”.
Повече от 33 000 души в Газа, повечето жени и деца, са били убити в боевете.
Стотици хиляди са изправени пред глад, тъй като запасите от храна и гориво намаляват бързо. Семената на една вечна война са посети в Газа. При такъв сценарий печелят само хардлайнерите и привържениците на войната.
Решението за „две държави“ е единствената реалистична възможност за дългосрочно, мирно съвместно съществуване. Това обаче не решава проблема, при който Газа се превърна в една разбита и раздробена територия, което отдалечава Западния бряг от териториална цялост, а доверието между населението в тези територии вече е изчезнало.
Първата стъпка трябва да бъде прекратяване на огъня и освобождаване на всички заложници. Ако Израел и „Хамас“ откажат да изпълнят това, тогава международната общност, водена от САЩ, трябва да договори резолюция на Съвета за сигурност на ООН като тази, сложила край на конфликта Израел-Хизбула през 2006 г.
Това може да означава и признаване на палестинската държавност, което трябва да накара Нетаняху да се замисли.
