Нощ и ден Русия тероризира Украйна с дронове камикадзе, които прелитат стотици километри, преодоляват украинската въздушна отбрана и безразборно удрят военни и цивилни цели. През това лято тези ударни операции значително се увеличиха.
Наскоро Москва пусна около 600 дрона по време на среднощна акция, която Украйна определи като второто по големина въздушно бомбардиране след началото на руската инвазия през февруари 2022 г.
Няма индикации, че тези атаки ще намалеят. Украинското разузнаване съобщава, че Русия планира да произведе два милиона дрона тип FPV (при които операторът на дрона вижда на живо картина от мястото, на което е летателното средство, бел. ред.), 30 000 дрона с голям обсег и 30 000 дрона „примамки“ (използват се за отвличане на вниманието, бел. ред.) до края на тази година.
Докато Путин беше гост на китайския лидер Си Дзинпин по време на грандиозния военен парад в Тянанмън, The Telegraph разкри, че Русия дължи на Пекин неизчерпаемия си запас от бойни дронове. Разследването установи, че китайски фирми са доставили части и материали на санкционирани руски компании за производство на дронове, на стойност поне 47 милиона британски лири в периода 2023-2024 г. В този период Москва изгражда обширна логистична инфраструктура за вътрешната си програма за дронове.
Почти една четвърт от стойността на тези доставки — около 10,7 милиона лири — са предназначени за санкционирани руски фирми, свързани с производството на иранските камикадзе дронове „Шахед“, които се произвеждат в специалната икономическа зона (SEZ) в град Алабуга.
Китайските доставки за Русия включват самолетни двигатели, микрочипове, метални сплави, обективи за камери, фибростъкло, емулсионни свързващи вещества за фибростъкло, въглеродни нишки — всички ключови компоненти за произвежданите дронове, нанасящи щети на Украйна всяка нощ.
Общо британското издание The Telegraph е идентифицирал 97 китайски доставчици.
Публично Китай демонстрира неутралитет спрямо руската инвазия, но доставките на части за дронове показват силно военно-политическо партньорство между Пекин и Москва. На бойното поле украинските войници често намират паднали руски дронове с китайски части и надписи на китайски.
Китай избягва директно участие във войната чрез изпращане на военна техника или войници, за да не наруши собствените си стратегически интереси. Вместо това страната дава възможност на китайските фирми да изнасят стоки с двойна употреба, като търговският обмен между двете страни достига рекордни 210 милиарда лири през 2024 година.
Политолози отбелязват, че добрите отношения са „критични за икономическото оцеляване“ на двете страни, които споделят 2600 мили обща граница. Това позволява на Пекин да обвинява Запада, че подклажда войната, като подпомага Украйна с оръжия, докато Китай твърди, че не подкрепя Русия военно.
През юли китайският външен министър Ван И е заявил на европейски официални лица, че Китай просто не може да си позволи Русия да загуби войната, тъй като това би позволило на САЩ да се съсредоточат изцяло върху Китай.
Един ден след това украинският външен министър Андрий Сибиха публикува снимки на китайска част от дрон, която е била свалена в Киев, с отпечатаното име на китайската фирма Suzhou ECOD.
Китайски фирми като Changzhou Utek Composite, Taishan Fiberglass и други са доставяли материали като фибростъкло и въглеродни влакна на руски компании в Алабуга, занимаващи се с производство на дронове от модела Geran/Shahed.
Други китайски компании са снабдявали руски фирми с двигатели и компоненти на стойност над 860 000 лири.
През 2023 г. Китай доставя самолети и двигатели за милиони лири на руски фабрики, санкционирани за производство на бойни дронове (например Forpost), използвани за наблюдение и удари по ключова инфраструктура.
Русия и Иран сключват сделка за 1.5 млрд. лири
за производство на дронове Shahed на руска територия, но сега Русия произвежда дроновете с помощта на китайски основни компоненти, като двигатели и навигационни системи.
Голяма част от производството се случва в специалната икономическа зона Алабуга, близо до Каспийско море и Иран. Там се правят и подобрени руски версии на тези дронове, като Garpiya и Gerbera, които използват както ирански чертежи, така и китайски части.
Производството на руските дронове значително нараства през 2024 г., като например над 2000 броя Garpiya са произведени през първата половина на годината, повече от 2500 за предходната година.
Една китайска фирма е доставила въглеродни влакна на стойност над 18 милиона лири на руска компания в последните три години, а друга руска фирма е внесла компоненти за милиони лири, включително батерии за дронове.
Дроновете позволяват на Русия да преодолява украинската въздушна отбрана, особено с използването на разсейващи дронове, и да
нанася по-надеждни удари по инфраструктурата,
като създават и постоянен стрес сред украинците.
Реалната стойност на доставките вероятно е много по-голяма, тъй като и Русия, и Китай често не отчитат точно товарите, а някои части минават през трети страни, за да заобиколят санкциите.
Китай понякога внася дронове като части за вятърни турбини, за да избегне забраните.
Експерти предупреждават, че не се полага достатъчно усилие за спиране на потоците от компоненти, които се контрабандират в Русия и се използват за зловредни цели.
Въпреки войната, Китай продължава да избягва публично осъждане на Русия и е сред най-близките партньори на Путин, срещайки се с него повече от 45 пъти и поддържайки силни двустранни връзки.
Пекин и Москва провеждат съвместни военни учения, включително с подводници, демонстрирайки растящите си военни връзки.
Въпреки заплахите от вторични санкции и високите мита от САЩ за руски продукти, Китай не се отказва от подкрепата си, която е ключова за издръжливостта на руската военна машина.
В същото време Китай би желал войната да приключи и мирът да бъде възстановен, което ще подкрепи глобалните му икономически амбиции, но стратегическите интереси го карат да запази подкрепата си за Русия.
