Начало Коментар New York Times: Така изглежда автокрацията

New York Times: Така изглежда автокрацията

64
Протести в Лос Анджелис
Снимка: БТА

Коментарът е публикуван в New York Times и е на колумниста на изданието Мишел Голдбърг.

Откакто Доналд Тръмп беше избран отново, се страхувам от един сценарий повече от всички останали: че ще извика военните срещу хора, протестиращи срещу масовите му депортации, поставяйки Америка на пътя към военно положение.

Дори в по-смелите си представи обаче си мислех, че ще му е нужен по-скоро претекст, за да разположи войски по улиците на американски град – против волята на кмета и губернатора му – отколкото сравнително малките протести, които избухнаха в Лос Анджелис миналата седмица.

Тръмп обеща да смаже антиправителствените протести. Но докъде ще стигне?

Оказва се, че в пост-реална среда президентът не е трябвало да чака криза, за да започне авторитарни репресии. Вместо това, той може просто да си измисли такава.

Вярно е, че действията на някои от протестиращите срещу акциите на имиграционните и митническите власти в Лос Анджелис са били агресивни: в неделя един мъж беше арестуван за предполагаемо хвърляне на коктейл Молотов по полицай, а друг беше обвинен, че е блъснал мотоциклет в редица от полицаи.

Такова насилие трябва да бъде осъдено, както защото е неморално, така и защото е крайно контрапродуктивно; Всеки горящ [автомобил] Waymo (Waymo е компания за автономни автомобили, собственост на Alphabet, майката компания на Google, бел. ред.) или разбита витрина е непаричен подарък за администрацията.

Но идеята, че Тръмп е трябвало да разположи войници по улиците на града, защото безредиците излязоха извън контрол, е чиста фантазия.

„Днес демонстрациите в Лос Анджелис останаха мирни и ние поздравяваме всички, които упражниха отговорно правата си по Първата поправка“, се казва в изявление на полицейското управление на Лос Анджелис в събота вечер.

В същия ден Тръмп заобиколи губернатора Гавин Нюсъм и активира Националната гвардия на Калифорния по силата на рядко използван закон, предназначен да се справи с „бунт или опасност от бунт срещу властта на правителството на Съединените щати“.

След това, в понеделник, когато хиляди войници от Националната гвардия вече бяха разположени в града, администрацията заяви, че изпраща и 700 морски пехотинци. Полицията на Лос Анджелис изглежда не иска морските пехотинци там; в изявление началникът на полицията Джим Макдонъл заяви:

„Пристигането на федералните военни сили в Лос Анджелис – при липса на ясна координация – представлява значително логистично и оперативно предизвикателство за тези от нас, натоварени със защитата на този град“.

Но за Тръмп защитата на града никога не е било основна цел.

Важно е да се разбере, че за тази администрация не е необходимо протестите да бъдат насилствени, за да се считат за нелегитимно въстание.

Президентският меморандум, призоваващ Националната гвардия, се отнася както до насилствени действия, но и до всякакви протести, които „възпрепятстват“ прилагането на закона. Това определение изглежда включва мирни демонстрации около мястото на акциите на Федералната агенция за имиграционен и митнически контрол (ICE).

През май например въоръжени федерални агенти нахлуха в два популярни италиански ресторанта в Сан Диего, търсейки работници без документи; те сложиха белезници на служителите и задържаха четирима души. Докато правеха това, отвън се събра възмутена тълпа, която скандираше „срам“ и за известно време не позволяваше на агентите да си тръгнат.

Съгласно заповедта на Тръмп, военните можеха да определят тези хора като бунтовници.

В края на краищата, администрацията има всички основания да иска да сплаши онези, които биха могли да участват в гражданско неподчинение.

Насилствените протести играят в нейна полза; мирните протести заплашват абсурдния наратив, който се опитва да принуди Америка да приеме. Само вижте докъде ще стигне Дейвид Уерта, президент на Международния съюз на служителите в сферата на услугите в Калифорния. Миналата седмица Уерта беше арестуван, след като седеше на тротоара и блокираше порта, докато протестираше срещу имиграционен рейд на работно място в Лос Анджелис. Докато беше задържан, той беше повален на земята, което доведе до хоспитализацията му. В понеделник Министерството на правосъдието го обвини в „заговор за възпрепятстване на служител“, престъпление, което се наказва с максимална присъда от шест години затвор.

В понеделник Тръмп също призова за арестуването на Нюсъм. Ако бяхте видели всичко това, в която и да е друга страна – войници, изпратени да потушат несъгласието, арестувани синдикални лидери, заплашвани опозиционни политици – щеше да е ясно, че е настъпила автокрацията. Въпросът сега е дали американците, които мразят тиранията, могат да бъдат накарани да отговорят.

Много хора спекулират, че конфронтацията в Лос Анджелис ще е в полза на Тръмп, позволявайки му да се представя за защитник на закона и реда, потискайки престъпните тълпи. Може би са прави; Тръмп е майстор демагог с дарба да създава сцените на конфликт, за които жадуват неговите поддръжници. Сега знаем, че д-р Фил (американски телевизионен водещ, психолог, приближен на американския президент. Води популярното тв-шоу „Dr. Phil“, бел. ред.) е бил на място с ICE по време на акциите, които предизвикаха вълненията в Лос Анджелис, заснемайки специален епизод в праймтайма. Администрацията изглеждаше, че иска зрелище.

Общественото мнение обаче не е окончателно, поради което е важно всеки, който има платформа – политици, ветерани, културни и религиозни лидери – да осъди авторитарното превишаване на властта от страна на администрацията.

Служители на администрацията като Стивън Милър прокарват идеята, че Лос Анджелис е „окупирана територия“, както се вижда от чуждестранните знамена, които някои протестиращи носят. Американците, които все още имат надежда за демокрация, трябва да казват, колкото се може по-силно и колкото се може по-често, че това е обидно глупава лъжа, оправдаваща диктаторско завземане на властта.

Може би ще се окаже, че истината не може да се сравни с дясна пропаганда, но ако случаят е такъв, вече сме загубени.

Струва си да се припомни, че през 2020 г., когато Тръмп отиде в църквата „Сейнт Джон“ за снимка, след като служители на американската паркова полиция и тайните служби използваха сълзотворен газ срещу протестиращи, той беше широко осъден, както от религиозни лидери, така и от бивши високопоставени военни офицери, принуждавайки администрацията да заеме отбранителна позиция. Анкета, проведена малко по-късно, установи, че две трети от американците го обвиняват за нарастващото расово напрежение.

Не е даденост, че безредиците са в полза на Тръмп, особено когато е ясно, че той е този, който ги подстрекава. Но трябва да има силни гласове, които да се противопоставят на неговите груби измислици.

Да, Америка се е наклонила надясно след първия мандат на Тръмп и сега той може да се измъкне при обвинения за злоупотреби, които преди това биха предизвикали масово възмущение. Много демократи, огорчени от негативната реакция срещу движението „Животът на чернокожите има значение“ и мащабната незаконна имиграция, предпочитат да не се борят за безредиците в Лос Анджелис.

„В продължение на месеци демократите, белязани от политиката по въпроса, се опитваха да заобиколят имиграционните войни на президента Доналд Тръмп, като вместо това се фокусираха върху икономиката, тарифите или, в случай на депортации, опасенията за справедлив процес“, пише Politico.

Но няма как да си затворим очите за президент, който разполага военните в американски град, основавайки се на абсурдни лъжи за чужда инвазия. Всъщност е трудно да се сетим за по-ясен пътепоказател по пътя към диктатурата. Тази събота, на рождения ден на Тръмп, той планира гигантски военен парад във Вашингтон, уж за да отбележи 250-годишнината на армията. Танкове вече бяха заснети по пътя към града, а Мемориалът на Линкълн стои трагично на заден план, като кадър от някаква холивудска дистопия.

На този ден ще има демонстрации в цялата страна под лозунга „Без крале“. Отчаяно се надявам опитът на Тръмп да потуши протестите да ги разпали. Тези, които искат да живеят в свободна страна, може да се страхуват, но не бива да се плашат.