Мика Зайкова е родена на 2 февруари 1942 г. в София. Завършила е ВИИ “Карл Маркс”, специалност “Народностопанско планиране”. Следдипломна квалификация по организация на управлението. Работи като икономически съветник в КТ “Подкрепа”. Работила е като началник на управление в Министерство на промишлеността. Ползва руски, английски и немски език. От 2019 г. е водач на листата на ПП „Има такъв народ“ в 24 МИР София. Като най-възрастен присъстващ народен представител Зайкова открива първото заседание на 45-ото Народно събрание на 15 април 2021 г. Тя е и първата жена, която открива първото заседание. На парламентарните избори през юли 2021 г. Зайкова е водач на листата на ИТН в 22 МИР Смолян, както и е втора в листата на партията в 29 МИР Хасково. Избрана е за депутат и от двете места, предпочита да влезе в Народното събрание от Смолян. Като най-възрастен народен представител, Зайкова открива и 46-ото Народно събрание.
Наистина ли Бюджет 2022 е по-социален от миналогодишния? Какво повече дава той на гражданите на България?
Напоследък ми се наложи да правя изследване за неравенствата. Това, което научих за състоянието на гражданите на България, не е много окуражаващо, но все пак е някаква стъпка. Увеличава се минимална заплата, леко се вдигат пенсиите, но това, което се дава във никакъв случаи не намалява бедността, за съжаление. Това е по простата причина, че инфлацията, която галопира, особено в областта на продуктите от първа необходимост, създава изключително големи проблеми и то най-вече на бедните хора.
Не бих казала, че сме дали кой знае какво. Да, Бюджет 2022 е по-щедър, особено към майките. Увеличава се минималният и максималният размер на обезщетението за безработица, майките втората година вече няма да взимат 380 лв., а 710 лв. и най-важното – детските градини и ясли стават безплатни. Това е стъпка в посока преодоляване на демографската криза. Малка стъпка е.
Вносителите на бюджета смятат, че той е балансиран. Може ли да е такъв, след като има предвидени около 10 млрд. лв. за пенсионерите и почти нищо за младите хора?
Правителството трябва да се погрижи за всички. За да го направи, ръстът на БВП трябва да бъде висок и то доста по-висок от този, който се предвижда. Ако направим ръст над 7%, нещата ще бъдат далеч по-добри. Работата е в това – дали ще успеем да повишим ръста на БВП до това ниво – 143 млрд. Знаете ли кое ме притеснява? Притеснява ме, че ръст може да получим след подходящи инвестиции. Не само държавни, а да успеем да привлечем и частни и външни инвестиции. Това става чрез уверението на инвеститорите, че има върховенство на закона, а такова към момента няма. Това е първото. Втората причина е, че дори капиталовите разходи, които са предвидени, според мен са все още са имагинерни, защото вътре са включени и част от парите от Плана за възстановяване и устойчивост, а той не е утвърден от Европейската комисия (ЕК). Надявам се парите от него да дойдат около третото или четвъртото тримесечие на тази година. Тези пари реално няма да повлияят върху преустройството на нашата индустрия и на цялата ни икономика към по-високи технологии, дигитализация, въвеждане на електронни платформи и съкращаване на излишния персонал в държавната и общинска администрация, който взима високи заплати, без да върши кой знае какво. Базата е БВП. Ако ще правим социални трансфери на база на заеми, това ще е контрапродуктивно. Затова се надявам да правим социални и всякакви трансфери на база ръст на БВП. Дано не съм права, но се страхувам, че съм. Не бива да се подценява влиянието на инфлацията. Не знам защо някои хора в правителството си мислят, че инфлацията не е проблем. Тя е сериозен проблем, защото нито ще спре утре, нито ще бъде 5,6%, възможно е да бъде двуцифрено усреднено число.
Неравенството между бедни и най-богати у нас е 8,2 пъти и това се задълбочава. Трябва да се направят редица реформи в здравеопазване, образование и в данъчната система, за да намалим тези крещящи разходи. Това, което даваме на българските граждани, едва ли ще намали бедността, по простата причина, че имаме необлагаемия минимум на минималната заплата, например. Понеже това е така, реалният доход, който влиза в джоба на човека с минимална заплата е 503 лв., а от 1-ви април ще стане 508 лв. Издръжката на един човек е 1147 лв., което е повече от два пъти отгоре. Намаляваме ли бедността? Не. Това е мъничка стъпка, но рискът от изпадане в бедност съществува. 50% от българските домакинства не могат да се отопляват и 40% от младите хора напускат образователната система преждевременно. Хората нямат достъп до здравеопазване.
Деветнадесет страни в Европа имат ДДС на храните между 0% и 10 %. Нашето ДДС е 20%. Около 11 страни имат ДДС на електроенергията 9%, а ние 20%. Може ли най-бедната страна да си позволи такова нещо? Искам да обърна внимание на всички икономисти от правителството, че печалба се прави от оборот. Ако хората си плащат редовно данъците, ако работят и има ДДС ще има пари, това няма да стане от високото ниво на данъците. Това е контрапродуктивно, защото хората обедняват все повече, свиват потреблението си и престават да плащат. Бедните хора първо си плащат данъците, но ДДС върви чрез потреблението, а свитото потребление води до по-ниски обороти и по-малко приходи в ДДС.Тези неща трябва да бъдат обсъждани и обмислени, ако не искаме да се завъртим в спирала от дългове и така да си решаваме проблемите. Факт е, че нашият дълг е далеч от 60%, но ще стане близо 30%
Защо парламентът проявява такава упоритост през годините и не изгражда политика за младите? Например безлихвени кредити за имот, безлихвени студентски кредити и др., които биха задържали младото население в страната? Очевидно е, че в бюджета има пари за това, но не се прави. Защо?
Не виждате ли какво се случва в този парламент? Те седят и се карат. Спорят за дреболии. Например за ръста на максималния осигурителен доход. За това спорят работодателите. Защо? Защото им е зле. Вдигнаха им цената на тока и те вече едва дишат. Всички неща са навързани, но така или иначе на хората, които им правят печалбата, се плащат осигуровки 60%. Тези хора утре няма да взимат най-мизерните, а по-малко мизерни пенсии. Извинявайте, какъв е смисълът човек сега да взима 10 000 лв., а утре да взима пенсия 1000 лв.? Стандарта му пада десет пъти. Пенсията е заместващ доход. Ако в цяла Европа заместващият доход е между 70% и 90%, то при нас е между 35% и 40%. Това си е мизерия от където и да я погледнеш. Разбирате ли? А те се карат за дребни неща. Знам, че правителството е от скоро и че трябва да направи трудни реформи, които не стават за един ден, но да се види поне някаква стъпка, някакво намерение за реформа.
Всъщност Бюджет 2022 е стандартен. Да оставим това, че е за три месеца и не се знае какво ще стане след тях. Да оставим това, че цените за бита са под мораториум и никой не може да каже какво ще стане след 1-ви април. Нещата са на кантар. Няма да им е лесно, но трябва да се мисли за политики и мерки, които имат трайна тенденция към намаляване на бедността, а това става през производство на стоки с висока добавена стойност и високи печалби. Помагайки на бизнеса, ти помагаш и на бедните, защото така ще растат заплатите, ще има пари за социални трансфери. 92% от бизнеса ни са малки и средни предприятия. Те нямат финансовия резерв и са в много тежко състояние. От където и да го погледнеш, все не става.
Време ли е вече България да вземе по-голям заем и да увеличи доходите на гражданите си, както правят Италия и Испания?
Не. Не е време. България трябва защити един хубав План за възстановяване и развитие. Там има 13 млрд. Той трябва да има конкретни проекти, които целят иновации и производство на стоки и услуги с висока добавена стойност. Ако направим този план и не крадем от него, ако успеем да вложим парите ефективно, ще има пари. Не е важно колко пари имаш, а колко ефективно си ги вложил. Освен това България има участие в европейските програми. Ако там работим ефективно, а не влачим чували с пари по АМ „Хемус“, тогава нещата ще се оправят. Даже не е необходимо да взимаме повече заеми. Пари има, стига да не се крадат и да се вложат ефективно и на време.
Така им се падна на сегашните министри и депутати. И ние от 45 и 46 НС сме виновни, че не успяхме да направим правителство и нещата в България да потръгнат, но така или иначе никога повече няма да имате Бойко Борисов и кражби. Пари ще има. Самият факт, че имаме приходи само за две служебни правителства и правителство от един месец, без да правим нищо с предишния бюджет от 8 млрд., говори, че много се е крало. Не ни трябва заем. Необходимо ни е да работим ефективно.
Според Вас защо „Демократична България“ реагира толкова остро на предложението за вдигане на облагаемия праг, след като то няма особено финансово значение за никой?
Това е дребна работа. Няма кой знае какво значение и влияние за икономиката на България. Не знам защо се заяждат. Знам само, че тях ги крепи бизнеса, а той е против това, защото плаща 60% от вноската и си мисли, че това са пари дадени на хората. Искам да ги убедя, че когато те плащат малко повече на хората за пенсии един ден, ги стимулират да работят по-ефективно. Това са хората, които им изкарват печалбата и парите. Те сами не могат да си ги изкарат. Този праг стои вече три-четири години. Време е да се вдигне. Време е постепенно да се махне тавана на пенсиите и хората да се осигуряват на заплатите, които взимат. Има около 34 000 души, които получават по-ниски пенсии, от колкото им се полагат. Те са ощетени. Хората са работили в трудни условия с високи заплати, а тия тавани ги спират. Вместо да вземат 2000 лв. пенсия, взимат 1500 лв. или 1440 лв. сега. Това го няма никъде по белия свят.
Може ли това заяждане да разклати управленската коалиция?
Не, не вярвам. Залогът е много по-голям. Залогът е да възстановим България. Залогът е да се изчисти цялата страна и обществения сектор от корумпираните хора. И да не водим статистиките за най-корумпирани държави. Залогът е много по-голям. Не е толкова важно дали облагаемия праг ще се вдигне или не. Не е съществено за икономиката ни и нейния просперитет. Това не може да разклати коалицията.
Материалът е на debati.bg
