Снощи конгресът на БСП отхвърли оставката на лидера Корнелия Нинова, която беше подадена след последните парламентарни избори през ноември с мотив „тежката изборна катастрофа“. Тя остава лидер на партията и вътрешнопартиен избор за нов председател така и не се състоя.
По този начин Българската социалистическа партия пропусна една огромна възможност. А именно да дойдат на власт млади хора, които да се опитат да я реанимират от колапса в който е изпаднала.
Под „мъдрото“ управление на Нинова подкрепата на избори за БСП се стопи от 955 490 гласа преди четири години, до 267 816 гласа по време на третия за миналата година вот. С това темпо може да се очаква, че на следващите избори техните избиратели ще са още по-малко, не само заради застаряващия електорат. И по този начин ще приключим с БСП като партия.
Освен, че има личностен проблем с Корнелия Нинова, което се видя и на самото гласуване вчера – 164 гласа „За“ оставката на Нинова, 415 „Против“, и 20 „Въздържал се“, но БСП има и идеологически проблем, с който дълги години не може да се справи. Те не могат да решат, дали партията да си остане „новото БКП“, с визия и идеи от комунизма, или да бъде модерна, прогресираща лява партия, каквито са западните социалистически партии. За съжаление този избор не може да бъде направен вече 32 години и затова партията се лута. Казват едно, а правят друго. Хем са статукво, хем промяна. Хем подкрепят президента, хем го критикуват. За съжаление това не остава незабелязано от избирателите.
В момента БСП по-скоро клонят към посткомунистическа партия с Нинова начело, която пък има съмнителни капиталистически наклонности. Свежа промяна можеше да внесе единственият кандидат за поста ѝ Крум Зарков, който е западен възпитаник, завършил в Париж. Той би дал една нова, европейска визия, и едно напълно ново начало на умиращата партия.
Въпреки най-слабия си резултат до момента, БСП има четири министерски поста, а самата Нинова е вицепремиер с ресор “икономика и индустрия”. Дали пък очакването за държавни постове, които ръководството е обещало на верния си актив, и които в момента има възможност да раздава, не са предопределили съдбата на „столетницата“? Дали активът на БСП не е предпочел топлите държавни служби пред бъдещето и развитието на партията, а цената за това е трябвало да се плати с авторитаризъм и премахване на критично мислещите (като Кирил Добрев).
Материалът е на debati.bg
